Поетика на неосъщественото: „Чайка“
Във времена, когато театърът често търси ефекта, гласността и визуалната експлозия, „Чайка“ на режисьора Александар Ивановски избира тишината като свой най-силен инструмент. Режисурата му е едновременно тиха и категорична – не вика, не демонстрира, а шепне и оставя паузите да говорят. Ивановски не търси нито буквалност и натурализъм, нито влиза в полето на условното; неговият свят съществува в онази особена зона, където вътрешното, преживяното е по-истинско от външното.
Read More