Юбилейно издание на британските театрални награди „Оливие“ 2026 г.
На 12 април, навръх православния Великден и Международния ден на авиацията и космонавтиката, в Лондон се връчиха ежегодните театрални награди, носещи името на титана на сцената Лорънс Оливие. По традиция церемонията се проведе в „Роял Албърт Хол“, но тази година атмосферата беше още по-тържествена, защото отличията, връчвани от Обществото на лондонските театри, отбелязаха своя юбилей. Точно преди петдесет години, през декември 1976 г. в тогавашното „Кафе роял“ в лондонския Уест Енд, Алан Хауърд и Пеги Ашкрофт са сред наградените (в категориите за най-добри актьор и актриса), а Джонатан Милър получава приз за режисура. Въпреки че имат телевизионно покритие още тогава, наградите започват специално да се заснемат и излъчват по BBC през 1981 г. Впоследствие категориите на номинираните се увеличават и променят, а след като сър Лорънс Оливие приема да даде името си на отличията през 1984 г., статуетката вече придобива познатия ни вид – скулптурно изображение на актьора в ролята му на Хенри V. Самият Лорънс Оливие е носител единствено на специалната награда, връчена му през 1979 г. През годините церемонията се провежда на различни места, включително и в Кралската опера, а от 2017 г. насам статуетките се раздават в „Роял Албърт Хол“.
Мюзикълът „Падинктън“ по книгата на Майкъл Бонд, музика Том Флетчер, либрето Джесика Суейл, режисьор Люк Шепърд, театър „Савой“, Лондон, 2025; фотографJohan_Persson
Тази година категоричният победител е мюзикъла „Падингтън“. Историята на любезното мече, облечено в синьо палто и с червена шапка, очаквано трогна британските зрители. Падингтън е един от най-разпознаваемите и обичани детски литературни герои на Острова. Той е създаден през 1958 г. от писателя Майкъл Бонд, а книгите с приключенията на мечето, което пристига в Лондон от Перу и е осиновено от семейство Браун, са преведени на трийсет езика. Първата плюшена играчка се появява през 1972 г., а първата телевизионна адаптация на BBC – четири години по-късно. През 2014 г. излиза на голям екран филмът „Падингтън“; лентата и нейното продължение са номинирани за наградите БАФТА. Тази нестихваща любов към пакостливото, но добродушно мече до голяма степен определя почти безусловното приемане на всички негови реинкарнации, най-новата от които е мюзикълът по музика на Том Флетчер и либрето на Джесика Суейл. Премиерата му, под режисурата на Люк Шепърд, се състоя през есента на миналата година в театър „Савой“. Постановката получи рекордните 11 номинации и спечели в цели седем категории – за най-добър нов мюзикъл, най-добър актьор в мюзикъл (Джеймс Хамид и Арти Шах), най-добра актриса в поддържаща роля в мюзикъл (Виктория Хамилтън-Барит), режисура, сценография и костюми.
Призът за най-добра нова драматургия отиде при Джеймс Греъм за пиесата „Юмручен удар“. Създадена през 2024 г. и първоначално играна в Нотингам, постановката в театър „Йънг Вик“ (която впоследствие бе пренесена на Уест Енд и Бродуей) събра овациите на критиците. Пиесата е по истински случай и е базирана на мемоарите на Джейкъб Дън, който причинява смъртта на един млад мъж, като го поваля с един удар. Емоционален и търсещ лъч надежда сред отчаянието, текстът на Греъм представя действителните преживявания на семейството на жертвата, които се срещат с убиеца на сина си в контекста на възстановителното правосъдие, което цели помирение и преодоляване на травмите на всички засегнати от престъплението. „Юмручен удар“ спечели и в категорията най-добра актриса в поддържаща роля (Джули Хесмъндхал).
Розамунд Пайк в „Inter Alia“ от Сузи Милър, Национален театър, Лондон, 2025; фотограф Manuel Harlan
Наградата за актриса в главна роля бе връчена на Розамунд Пайк за ролята ѝ в „Inter Alia“, новата пиеса на Сузи Милър. Австралийската авторка стана известна с „Prima Facie“ (играна и у нас от Елена Телбис), а изходна точна на „Inter Alia“ отново е професионалният опит на Милър като юрист. Пайк се превъплъщава в съдия, която е въвлечена във вътрешен конфликт – когато синът ѝ е обвинен в изнасилване, нейните етични принципи се сблъскват с майчиния ѝ инстинкт. „Inter Alia“ е продукция на Британския национален театър и може да се гледа на платформата NT At Home.
С по две награди бяха отличени още четири продукции. „Всички мои синове“ по пиесата на Артър Милър спечели в категорията за най-добра постановка и най-добър актьор в поддържаща роля – Паапа Есиеду. Спектакълът е дело на Иво ван Хове за театър „Уиндъм“ на Уест Енд. Въпреки че вече не се играе на сцена, от 16 април може да се гледа в избрани кина чрез програмата NT Live. Новата продукция на Джейми Лойд на култовия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Евита“ получи приз за най-добра хореография (Фабиан Алоиз) и за най-добра актриса в мюзикъл – 24-годишната американка Рейчъл Зеглер. Зеглер придоби популярност с ролята си на Мария в новата версия на „Уестсайдска история“ (2021), режисирана от Стивън Спилбърг, роля, която ѝ донесе „Златен глобус“.
Още един мюзикъл с история, макар и може би не чак толкова популярен е „Вдън горите“, по музика на Стивън Сондхайм и либрето от Джеймс Лапайн по мотиви от приказки на братя Грим. Премиерата му е през 1986 г. в Сан Диего, след това на Бродуей, а през годините периодично е възраждан и на сцената, и в киносалоните. Най-новата постановка е в лондонския театър „Бридж“ под режисурата на Джордан Файн. Както и „Падингтън“, така и „Вдън горите“ получи също единайсет номинации, но спечели в две – за най-добра постановка на мюзикъл и за дизайн на осветлението.
Новата пиеса „Кенрекс“ получи цели шест номинации и спечели в две категории – за звуков дизайн и за най-добър актьор – Джак Холдън. Холдън е и драматург – той пише текста на „Кенрекс“ в съавторство с Ед Стамбулиан (който е и режисьор на спектакъла) в продължение на седем години. Сюжетът е по действителен случай от 80-те години на миналия век в щата Мисури. Престъпникът Кен Рекс Макелрой, който тероризира населението на едно малко градче, е убит. Свидетели има, но никой не посочва кой е извършителят, ситуация, която повдига въпроси за същността на правосъдието, общността и нейното морално право да се защити и дали подобен акт може да стои над закона. Авторите посочват, че ролите могат да се разпределят между произволен брой изпълнители, но за тази продукция Холдън се наема с нелеката задача да се превъплъти във всички персонажи. Премиерата на моноспектакъла е в Шефийлд и след това се пренася в „Садък плейхаус“ в Лондон, където вече се затвърждава като един от хитовете на 2025 г. Очаква се спектакълът да се играе на Бродуей тази пролет.
Специалната награда бе връчена на актрисата и певица Илейн Пейдж, чиято кариера продължава над пет десетилетия с участия на сцената, концерти и записи. Наричана първата дама на британския музикален театър, Пейдж е известна с емблематичните си роли в мюзикъли, сред които Ева Перон в „Евита“, Гризабела в „Котките“, Едит Пиаф в „Пиаф“ и Норма Дезмънд в „Сънсет булевард“.
Призовете за изключителен принос в танца и операта получиха Уейн Макгрегър и Даниел де Нийс. Макгрегър е един от най-разпознаваемите съвременни британски хореографи. През 1992 г. създава „Рандъм данс къмпани“, която впоследствие се преименува на „Студио Уейн Макгрегър“. Работи в тясно сътрудничество с Кралския балет, а творбите му се играят от Националния балет на Канада до Мариински и Болшой театър. Австралийската оперна певица Даниел де Нийс, макар и живееща в САЩ, е добре позната на британската публика. През 2005 г. тя изгрява на сцената на оперния фестивал в Глайндбърн с ролята си на Клеопатра в бароковата опера „Юлий Цезар“ от Хендел. Изявява се и в музикалния театър – през 2023 г. публиката на Уест Енд я гледа в ролята на Жулиета в мюзикъла на Андрю Лойд Уебър „Аспекти на любовта“.
Прави впечатление, че сред фаворитите тази година пиеси като „Юмручен удар“, „Кенрекс“ и „Inter Alia“ се фокусират върху вечните въпроси за престъплението и наказанието, но базирани на действителни случаи и вдъхновени от реални юридически казуси, те са изтъкани от суров, нефилтриран реализъм, търсещ релевантност тук и сега. На този фон Падингтън, със специалния си настойчив поглед, отправен към недобронамерени и невъзпитани хора, който успява да събуди добрината у тях или поне ги кара да се засрамят, е светъл и топъл лъч, а популярността му сред малки и големи е знак, че всички имаме нужда от една мечешка прегръдка, дори и само на сцената.
Всички номинирани и победители можете да видите тук: https://officiallondontheatre.com/olivier-awards/year/olivier-awards-2026/
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„