Голямото режисьорско предизвикателство „ХАМЛЕТ“
За спектакъла „Хамлет“ на Мартин Кукучка и Лукаш Трпишовски (SKUTR) в Националния театър в Прага.
Винаги съм си мислил, че театърът е метаморфозата, която дава криле на човешката душа. Преди няколко дни, воден именно от тази мисъл, пътувах до Чехия, за да гледам „Хамлет“ в Националния театър в Прага, създаден от режисьорите Мартин Кукучка и Лукаш Трпишовски (работещи като екип под названието SKUTR). Оттогава се питам: дръзко ли е да поставиш Шекспир?
Преди време някой ми беше казал: „Спомням си една задушевна милувка, на развиделяване в просъница, която за миг върна живинката в душата ми.“ Запомних това изречение поради великолепието му. Повечето думи в него живеят само в българския език. Те улавят в себе си необикновени състояния и оттенъци от чувства, толкова крехки, които на други езици биха могли да бъдат преведени само с много изречения. А в нашия език тези прелестни усещания изразяваме само с по една дума.
Игор Орозович (Клавдий) и Татяна Медвецка (Гертруда) в спектакъла „Хамлет“, режисьори SKUTR, Национален театър, Прага, Чехия, 2026, фотограф Павел Хейни
Добрият театър, онзи театър, който изглежда като приказен сън, умее това. Той трудно може да бъде разказан, но преживееш ли го – знаеш, че вече си променен. Точно затова и се прекланям пред „Хамлет“ на хореографа Йесус Ерера. Един толкова различен Хамлет, страстен и преживяващ съдбата си с пламенната мощ на фламенкото. Все още ме побиват тръпки когато си спомня студа и мрака в „Хамлет“ на литовския режисьор Еймунтас Некрошус. Никога обаче няма да забравя най-пристрастяващия, най-истинския и откровен Хамлет, онзи, който бе застанал на ръба на света – „Хамлет“ на Даниел Шпинър. И макар да съм гледал всички тези постановки на „Хамлет“ на запис, те създадоха у мен едно огромно очакване към всеки режисьор, който се е заел с Шекспир. Навярно това е и причината да се отнеса толкова сурово и към „Хамлет“ в чешкия Национален театър.
Захващането с творчеството на Шекспир предполага готовността да придадеш добавена стойност на вече написаното. Да потърсиш нова посока на тълкуване или да поемеш по вече зададена посока, вървейки в нея чак до свършека на света. И така да откриеш своите собствени Шекспирови герои – тези на твоето време. Откритие, до което струва ми се не са достигнали режисьорите Мартин Кукучка и Лукаш Трпишовски (SKUTR) в своя „Хамлет“.
Елсинор е мрачна парламентарна зала. В средата й – извисяваща се поне седемметрова парламентарна трибуна и микрофон, заобиколен от знамена. Своеобразно обещание за публичен диалог, който така и не се реализира. Огромно огледало във формата на слънце е изгряло на сцената на Národní divadlo. Огледало, което остава там до самия край на спектакъла, въпреки че още в първите няколко минути казва на публиката, която се оглежда в него: „Хамлет сте всички вие!“ и всъщност изчерпва ролята си. Под проблясъците на това огледало историята за принца на Дания е разказана като предизборна кампания. Хамлет е остроумен и амбициозен, Клавдий (само няколко години по-възрастен от Хамлет) е по-скоро ревностен политически конкурент, отколкото близък роднина. Гертруда – една съвършена съпруга на политик и Офелия – чувствителната, може би бъдеща първа дама. Не можем да не споменем и Розенкранц и Гилденстерн (в спектакъла двата персонажа се изпълняват от актриси) – две кокетни дами, приятелки и привърженички на Хамлет. Всички те са част от едно бляскаво политическо парти. Позорна помпозност, която ще завърши на фона на разрушената трибуна. А сред руините й ще се изкачат всички, загубили живота си, и ще наблюдават… Оттам като ангели в Рай изтъкан от грехове и лицемерие ще съзерцават случващото се в отсамното.
Мари Пулова (Розенкранц), Павел Нешкудла (Хамлет) и Дениса Барешова (Гилденстерн) в спектакъла „Хамлет“, режисьори SKUTR, Национален театър, Прага, Чехия, 2026, фотограф Павел Хейни
Визуално този „Хамлет“ е поразителен, но само толкова. Всички тези на пръв поглед великолепни решения, всъщност изглеждат съвсем несериозни. Защо? Посоката е очевидна. Режисьорите са искали да открият политическата тема в пиесата. И може би са я открили, но не са я предали убедителнона зрителя.
Основният проблем на спектакъла изглежда е желанието на SKUTR да изследват възможно най-голям обем от посоки за тълкуване на „Хамлет“. Вместо да се съсредоточат върху най-очевидно заявения от тях интерес към политиката, те се опитват да обхванат колкото се може повече от пластовете на тази история. Усилие, което води до загуба на яснота и цел. А какво е театър, който не е изпълнил целта си…или по-лошо: не си е поставил цел? Интригуващото решение „Хамлет“ да бъде трибуна за обсъждане на властта се превръща просто в декор и рамка за действието, а не в неговата живителна сила. Повърхностно е да се мисли за „Хамлет“ като повод за обсъждане на социални проблеми, без те да бъдат ясно поставени или без да дават възможността за дълбоко осмисляне на обществена несигурност.
Освен това обаче двамата режисьори се обграждат със съзвездие от актьори, на които не е позволено да греят ярко на сцената. Чувствителността и силата на Павел Нешкудла (Хамлет), ефирността на Береника Микешова (Офелия) и безцеремонността на Игор Оризович (Клавдий) остават в сянката на режисьорската амбиция. Те така и не се развиват на сцената, може би защото не са разбрали в коя посока да поемат.
За негова светлост принца на Дания е говорено много. Едва ли има друг драматургичен персонаж, който да е бил обграждан с толкова внимание. И точно заради това отношението към него трябва да е сериозно. Защото само един много добър Хамлет, какъвто всъщност е Павел Нешкудла, изобщо не е достатъчен. Само да разкажеш тази история от А до Я и да я украсиш със съвременно присъствие е пилеене на красота, едно тривиално отношение към нетривиално случване. Това е и спектакълът на SKUTR – пилеене на „Хамлет“ и пропусната възможност за разгръщане в неговата необятност.
Светът на Шекспир е единен и взаимосвързан. Той е твърде богат, за да бъде разказан и изчерпан наведнъж във всичките си форми. При Шекспир не могат да се достигнат няколко хоризонта само с една крачка. Дързост е да откриеш всичко вълнуващо само в единия хоризонт, а не да вземеш по малко от всеки хоризонт. Обратното е просто лекомислие.
КАЛУДИ ГЕРМАНОВ
„Хамлет“
от Уилям Шекспир
Режисура: SKUTR – Martin Kukučka, Lukáš Trpišovský), превод: Martin Hilský, драматургия: Jana Slouková, сценография: Jakub Kopecký, костюми: Simona Rybáková, музика: Petr Kaláb, дизайн на осветлението: Karel Šimek, движенческа композиция: Jan Kodet.
Участват: Pavel Neškudla, Igor Orozovič, Taťjana Medvecká, Csongor Kassai, Ondřej Pavelka, Filip Březina, Berenika Anna Mikeschová, Petr Vančura, Marie Poulová, Denisa Barešová, David Prachař, Marek Daniel, Jan Bidlas, Jakub Gottwald.
Национален театър Прага, Чехия, 2026.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„