„Изпробвано върху хора“
„Изпробвано върху хора“ от Мая Пелевич е спектакъл – колаборация между Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора и Национален театър Търгу Муреш, Румъния – компания Ливиу Ребреану. Проектът е финансиран от Европейския съюз, NextGenerationEU, Инвестиция 6 „Развитие на културните и творчески сектори“ по ПВУ, Механизъм „Социално включване“.

„Изпробвано върху хора“ от Мая Пелевич, режисьор Петър Денчев, сценограф Петър Митев, съвместен проект на Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора и Национален театър Търгу Муреш, Румъния – компания Ливиу Ребреану, 2026
Самият факт на тази междунаодна копродукция е достатъчен, за да отбележим събитието като важно за нашата сцена, за международния творчески обмен в театъра, за мястото на съвременното драматургично писане в български и европейски контекст. Идеята да се съберат на едно място румънски и български актьори в сценичната интерпретация на нова сръбска пиеса естествено насочва вниманието ни и към по-широкия балканския контекст.
Режисьор на „Изпробвано върху хора” е Петър Денчев, известен с интереса си към съвременни актуални драматични текстове, освен това коментираният спектакъл не е първата му творческа среща със сръбската авторка Мая Пелевич. Както самият той обяснява: „Изпробвано върху хора“ е артистичен и социален експеримент, който обединява български и румънски актьори, работещи на два различни езика. Те функционират като равноправни инструменти на напрежението, хумора и насилието, което често минава за нормалност“.
Мая Пелевич, родена през 1981 г. в Белград, е завършила театрални науки и е работила три години като драматичен съветник (драматург) в Белградския народен театър. Тя е редактор на театралното списание „Szene“ и съинициатор на интернет платформа за нови сръбски пиеси. Пелевич е автор с остър критичен поглед към социално-политическите теми в съвременното общество, безпътицата и загубата на идентичностна, с фокус към младите хора. Първата й среща с българската публика е спектакълът „Портокалова кожа”, отново под режисурата на Петър Денчев. Пиесите й са награждавани, преведени и поставени в редица европейски страни. Драматичният й текст „Изпробвано върху хора” е създаден и представен за първи път през 2019 г. в театър „Ателие 212” в Белгарад. Темата е за въздействието на медиите и контролиращото им влияние върху обшество.
Режисьорското решение на Петър Денчев поставя осемте персонажа в затворено пространство, умишлено неточно определено. Това е манипулиран свят, който те преживяват като защитена среда, подобно на реалити формати, групи за въздействие, спортни, духовни, социални общности, в които героите са подложени на постоянно информационно облъчване, силно емоционално въздействие и непрекснат контрол. Театралната ситуацията е аналог на състоянието на обществото ни в свят на натиск, манипулации и заблуди. Човекът в него е атакуван с внушения за „път към щастие“, за илюзията за реализация, за осъществяване на личността, които всъщност го отдалечават от разбирането и осъзнаването на собствената му стойност и на истинската реалност.

Сцена от спектакъла.
Персонажите, поддали се на общия дух, стигат до кулминационни лични признания, шокиращи със своята глупост, наивност или жестокост, изповядани в „доверена среда”. Междувременно се появява „новата” – носителка на идеята за изкуствения интелект като поредна заплаха и върховна манипулация – приета с възторг и готовност от хора, отказали се от идентичността на свободни, самостоятелно мислещи същества.
Спектакълът постепенно градира напрежението чрез разнопосочните натрупвания в отделните сцени. Актьорите, в постоянен двуезичен поток, професионално и живо се справят с предизвикателствата на текста. Впечатляваща е динамиката и пластичноста, като и сатирично-комедийният подход на всеки от тях в изграждането на определени социални и разпознаваеми типажи. Персонажите участват в един безкраен разговор, който обговаря живеенето им „тук“ и „навън“, насечен от музикално-танцови откъслеци, които разреждат натежалата атмосфера.
Сценографията на Петър Митев – лаконична, ненатрапчива, с няколко цветни геометрични форми, обединени в неголяма платформа в центъра на сцената – концентрира сценичното действие. Цветовата гама на платформата е пренесена и развита в костюмите на актьорите като продължение на този опростен, геометризиран свят.
Музиката на Христо Намлиев, еклектичен микс от музикални жанрове, озвучава и градира действието, нагнетявайки динамиката в интервалите между сцените в хармонично единство с развитието на действието в спектакъла.
Внимание заслужава и хореографията на Калина Георгиева, която изражда движенческата и танцова динамика на музикалните части с подчертан професионален размах.
„Изпробвано върху хора“ не е текст с последователен сюжет, а поредица от отделни сцени, които поставят под въпрос и изслездват проблема за свободната воля. Въпреки музикалните интерлюдии, отпадането на четвъртата стена чрез въвличането на публиката в действието с възможност за алтернативен избор, възприемането на текста на места натежава от известна претрупаност и декларативност. Възможни съкращения в отделни части, без да нарушават цялостта на концепцията, биха допринесли за по-голяма ритмичност и по-ясен фокус на въздействието.
Присъствието на подобни международни театрални спектакли – копродукции, които дискутират остри съвременни проблеми, са освежителен въздух за българската сцена и публика. Те са едновременно лакмус и посока за развитие на съвременния театър.
ИНА БОЖИДАРОВА
„ИЗПРОБВАНО ВЪРХУ ХОРА“
от Мая Пелевич
Превод на български Георги Коритаров; Превод на румънски – Ливия Нистор
Режисьор Петър Денчев, сценограф Петър Митев, музика Христо Намлиев, хореограф Калина Георгиева;
Актьорски екип: Иван Калошев, Борче Манев, Яна Божанин, Яна Бобева – гост, Михаела Михай, Раду Анастас, Дана Панку, Серджу-Андрей Штефанаке
Колаборативен проект между Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора и Национален театър Търгу Муреш, Румъния – компания Ливиу Ребреану.
Премиера 25 и 26 февруари, 2026 – Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора; 5 и 6 март, 2026 – Национален театър Търгу Муреш, Румъния.

Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„
