Кукленото изкуство между традицията и съвременните сценични практики.
XXVI Международен куклено-театрален фестивал Двама са малко – трима са много и XII Международен фестивал за улични изкуства TheatAir
Между 4 и 9 септември 2025 г. в град Пловдив се проведе XXVI Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ и XII Международен фестивал за улични изкуства TheatAir, осъществени с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Пловдив. Организаторите на фестивала предложиха на гостите и жителите на града шест дни, в които куклени, улични и перформативни спектакли оживяваха на театралната сцена, в паркове, градини и различни градски пространства. Паралелната програма включваше изложби, концерти и прожекции на документални филми, съпътствани от дискусионни панели, като по този начин се затвърди мисията на фестивалния форум – да среща публиката с разнообразни форми на кукленото изкуство.
„Сляп“, спектакъл на Дуда Пайва, Дуда Пайва Къмпани, Нидерландия, фотограф Андрей Иванов
Сред чуждестранните спектакли се откроиха три представления, които поставиха актуални теми и оказаха силно въздействие с високите си художествени качества.
Голямото и дългоочаквано събитие извън конкурсната програма – истински подарък за гостите, участниците и почитателите на фестивала – беше участието на световноизвестния танцьор и кукловод Дуда Пайва със спектакъла „Сляп“, продукция на Дуда Пайва Къмпани, Нидерландия. Авторът споделя, че създаването на представлението е инспирирано от неговото детство, белязано от болест, покрила тялото му с мехури и временно отнела зрението му.
Още в началото на спектакъла на сцената са поканени зрители от публиката, които да се включат като помощници на артиста в разгръщането на историята и темата, които предстои да бъдат представени. Всеки от тях е предизвикан да сподели свой личен проблем, който го поставя в състояние на тревога и дискомфорт. Постепенно се разбира, че действието се развива в чакалнята пред кабинета на чудодейна екстрасенска в Пловдив. Именно там аудиторията се запознава с личната история на Пайва и неговите усилия да намери лечение, което да облекчи болката и намали тревожността. В стремежа си да преодолее изпитанието, той достига до смирение.
„Сляп“ проследява в дълбочина както физическото, така и емоционалното състояние на човека, изправен пред тежко изпитание и принуден да търси решения. С изключителна пластичност и физическа експресия, Дуда Пайва ни въвежда в свят, където болестта се превръща в метафора на демоничното в човека.
Зрителите стават свидетели на извънвремево пространство, в което битката на страдащата личност е със самия себе си. Мехурите по тялото оживяват в процес, наподобяващ насилствено раждане, и се превръщат в малки меки кукли – всяка със собствен характер и темперамент. Едната е зла, готова да погуби човека, защитавайки правото си да съществува като паразит, а другата – мила и чувствителна, неспособна да оцелее извън тялото му.
„Скитникът“ на Давид Зуазола (Испания/Чили) и Театър Уния Нйеможливи (Полша) разказва историята на мъж, оцелял след война, който броди по света в търсене на ново начало. Използвайки езотеричния символ на камъка с дупка, символизиращ човека в търсене на нов път и посока, на голяма сцена-кръг с дупка в средата, изпълнена с предмети, които създават образи и картини от пътуването на мъжа – океан, пустиня, градове, срещи с хора и животни. Постепенно пред зрителите се изгражда мрачна илюстрация, в която технологиите надделяват над човешките отношения. Невербалният характер на представлението засилва усещането за самота и за илюзорността на надеждата за „по-добър живот“. Финалът оставя усещане за безизходица и липса на съпричастност.
Ася Кахриманович в „Някъде другаде“, Куклен театър Любляна, Словения, фотограф Андрей Иванов
„Някъде другаде“ на Кукления театър в Любляна, Словения е спектакълът, който получи наградата за „Най-добър спектакъл“, както и специалната награда за вдъхновение „невиДИМО дете“, в памет на Димо Стоянов от P.I.F. Оценен високо от професионалната аудитория не само у нас историята на малкото момиче, преживяващо ужасите на войната, е разказана без излишен патос, но с дълбока емоционалност и проникновеност. Силното въздействие на спектакъла се дължи и на избора на средства – съчетание от жива игра, и класическо кукловодене и куклена анимация, преплетена с с динамичен видео мапинг със специални сензори, които в реално време създават визуализация на всяко движение. Основните действащи лица са малко момиче и нейното куче, които символизират невинността и стремежа към свобода, но сблъсъкът с жестоката реалност носи болезнен финал. Спектакълът бе високо оценен заради силното си въздействие и прецизност в съчетанията на изразни средства.
И трите спектакъла оказаха силен ефект и доказаха, че кукленият театър за възрастни е ангажиран, социално остър и въздействащ.
Българската програма предложи спектакли, насочени основно към детската и семейна аудитория, различни по жанр и стилови решения.
Елица Петкова откри фестивала с „Кентървилският призрак“ по Оскар Уайлд – продукция на Пловдивския куклен театър, който засяга темата за толерантността и приемането на различието. В конкурсната програма Петкова се включи с „Небивалици с букви“ по Цвета Брестничка, спектакъл в който буквите оживяват със свои характери и емоции, подчертавайки, че всеки има своето място и значение. „Голямата шапка“ по мотиви от японската народна приказка с режисьор Елица Матева на Държавен куклен театър – Стара Загора, по деликатен начин докосна аудиторията със споделянето на една по-малко позната история, в която се говори за отговорността на личния избор.
Дебютантите в режисурата за куклен театър Йордан Тинков и Иван Колев се включиха с интерпретациите си по класически сюжети. Тинков спечели детската аудитория с „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ – трогателен разказ за приятелството между трима странници, а Колев я трогна с „Храбрият оловен войник“ – поетичната история на Ханс Кристиан Андерсен за любовта между оловния войник и балерината, разказана през погледа на двете деца Ханс и Джени в магазин за играчки.
Съвсем различен тон внесе спектакълът „Шекспир х 5“ на Театър Хенд – клоунада с импровизации върху „Ромео и Жулиета“, който предизвика аплодисменти с хумора и находчивите решения.
„Страната на сънищата на Кибуки“, Томас Херфорд, Германия, фотограф Ванеса Попова
XII издание на Международния фестивал за улични изкуства TheatAir осигури представления на открито, достъпни за всички жители и гости на града. В ключови паркови локации на града стотици хора успяха да се потопят в магията на уличното театрално изкуство. Сред акцентите бяха чуждестранните участници – руският театър Карлсон Хаус, представи своя интерактивен пърформанс „Само веднъж в седмицата“, а германецът Томас Херфорд вариетето „Страната на сънищата на Кибуки“. От българска страна Държавният куклен театър – Пловдив представи куклената миниатюра за един зрител „Приказка за Оловния войник“, а „Малка театрална компания“ взе участие с програмата си „Лятно театро – зелено вдъхновени“. А Театърът на огъня и сенките Fireter представиха атрактивното огнено-акробатичното си шоу „Драгониус“.
В рамките на фестивала се излъчиха прожекции на документални филми с дискусионни панели. „Урок по летене“ на Светлозар Георгиев проследи съвместната работа на актьори от Столичния куклен театър и японския театър „Пук“ в адаптация на емблематичния спектакъл на Катя Петрова „История за чайка с банда котараци“. Филмът показа как изкуството преодолява културни различия и изгражда духовни мостове.
„Артисти за деца“ на Елена Панайотова представи 15-годишната ѝ дейност в България и Африка – проект, който използва театъра като средство за промяна и социално въздействие.
СНЦ „Двама са малко – трима са много“ се представиха продукцията „Съвременните технологии и кукления театър – граница и техно-логика“ и излъчи прожекции на „Граница“ и „Техно-логика“, които отразяват процеса на две експериментални лаборатории проведени в ДКТ – Пловдив – поглед към колаборацията на кукления театър със съвременните технологии.
С богатата си програма и разнообразието от изразни средства, двата фестивала доказаха, че кукленото изкуство не е само за деца, а е живо, съвременно и способно да отразява най-важните теми на нашето време. За шест дни Пловдив се превърна в пространство без граници, където театърът обединява култури, разказва истории и създава общност.
ТИНКА НИКОЛОВА
НАГРАДИТЕ:
На 8 септември 2025 г. на официална церемония жури в състав: д-р Зорница Каменова (председател), Олеся Кренская и Един Кметаш присъди следните награди:
НАЙ-ДОБЪР СПЕКТАКЪЛ
„Някъде другаде“, Куклен театър Любляна, Словения
РЕЖИСУРА
Давид Зуазола за спектакъла „Скитника“, Давид Зуазола, Испания/Чили и Уния Театр Нйеможливи/Полша
СЦЕНОГРАФИЯ И КУКЛИ
Ивайло Николов и Ива Гикова за спектакъла „Небивалици с букви“ на Столичен куклен театър, България
НАГРАДА ЗА МАЙСТОРСКО АКТЬОРСКО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Биляна Райнова, Василена Чернаева, Илияз Иляз и Станислав Матев в спектакъла „Голямата шапка“ на Държавен куклен театър – Стара Загора, България
СПЕЦИАЛНИ ОТЛИЧИЯ:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНО ЗНАЧИМИ ТЕМИ ПРЕД ДЕТСКА ПУБЛИКА
Екипът на „Маншон, Полу-обувка и Мъхеста брада“ на Младежки театър „Николай Бинев“, България
ТВОРЧЕСКА СМЕЛОСТ И ВЪЗДЕЙСТВАЩ КОМЕНТАР НА АКТУАЛНИ ТЕМИ
Екипът на „Шекспир Х 5“ на Театър Хенд, България
ГРАМОТА ЗА ДРАМАТУРГИЧНА АДАПТАЦИЯ
Иван Колев за спектакъла „Храбрият оловен войник“ на Държавен куклен театър – Варна, България
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА ВДЪХНОВЕНИЕ „НЕВИДИМО ДЕТЕ“ В ПАМЕТ НА ДИМО СТОЯНОВ – P.I.F.
Идеята за наградата е на Мария Банова, дългогодишен спътник на Димо на куклената сцена. Тя връчи наградата на Куклен театър – Любляна за спектакъла „Някъде другаде“.
Съвместна публикация с Литературен вестник
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„