Зад Вълшебната завеса – тенденции и посоки

23.Международен театрален фестивал „Вълшебната завеса“ – Търговище

Лъчезарно и приповдигнато настроение нахлу в центъра на Търговище цяла седмица преди популярните градски тържества, свързани с ежегодния панаир. Причината за това бе провеждането на 23-тото издание на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ между 7-ми и 11-ти май. Под инициативата на главния организатор Денислав Янев, в продължение на 5 дни сцените на двата държавни театъра в града бяха окупирани както от гостуващи продукции, така и от представления на местните актьорски трупи.

„Незнайко в Слънчевия град“ по Николай Носов, режисьор Елица Петкова,  Държавен куклен театър – Пловдив

Със заявката на фестивалната програма, включваща жанрово разнообразие и спектакли, таргетиращи различни възрастови групи, тематичният обзор в крайна сметка посочи преимущественото присъствие на театралните представления за най-малките зрители, а именно – куклените формати. С две от общо шест фестивални награди (режисура и сценична адаптация; сценография и кукли) се увенча постановката на Елица Петкова и Държавен куклен театър – Пловдив „Незнайко в Слънчевия град“ по Николай Носов. С изобретателно онагледяване на съпоставката „голямо и малко“, както и находчиво изменяне на перспективата, спектакълът тества правдивостта на израза „Внимавай какво си пожелаваш“, и с поучителен извод представя неволите на Незнайко, породени от собствените му необмислени действия. Стилизираната промяна на гледната точка е най-силно застъпеният прийом при режисьорските похвати на Петкова, а сценографията (дело на Ива Гикова и Ивайло Николов), представляваща отделни елементи от огромен диван, който се разпада на съставните си части са факторите, които правят продукцията забележителна.

„Филифльонката: 20 години по-късно“ по Туве Янсон, режисьор Петър Тодоров, Куклен театър – Бургас

Наградата за най-добра женска роля пък поделят двете актриси от Куклен театър – Бургас, Неделина Роселинова и Десислава Минчева, за постановката на Петър Тодоров „Филифльонката: 20 години по-късно“ по Туве Янсон. Макар и ориентирано главно към деца, но притежаващо белезите по-скоро на семеен спектакъл, представлението е естествено продължение на по-ранната продукция на Бургаския Куклен театър „Филифльонката, която вярваше в бедствия“. Чрез мултимедийни прожекции на откъси от първото представление по време на действието се постига сантименталният ефект у новата история, която впрочем е обратната страна на същата монета. Урокът, научен от Филифльонката преди 20 години се прехвърля върху раменете на единствената ѝ съседка – Гафсата, а липсата на богат набор от реплики  и множеството неми етюди върху музикалните партитури на Петя Диманова спомагат за внушаването на стереотипния скандинавски хлад при взаимоотношенията с отсрещния, представен по колоритен и затрогващ начин.

Носител на наградата за най-добра музика стана едно от представленията-ветерани на националните и международни театрални фестивали. Кукленият спектакъл за възрастни на режисьора Веселка Кунчева „Аз, Сизиф“, който повече от десетилетие тласка своя камък по театралните сцени показа, че все още може да демонстрира достойнствата си на равна нога с най-новите сценични тенденции. Кукленият арсенал, дело на сценографа Мариета Голомехова разгръща диапазона си от малки главички, разположени върху показалеца, до бюстове в реален размер, вкопчени в актьора Стефан Додуров, водещи екзистенциална битка за смисъла и тежестта на избора „Така или така“. Музикалното оформление на Христо Намлиев, с комбинацията си от електронни перкусии и изострени отрязъци от акордеонен звук заслужено му печели приза на журито.

„Лукчо“ по Джани Родари, режисьор Ваня Борисова, Ателие 313, София

Друг спектакъл, комуто бяха присъдени две от шестте награди (най-добра режисура; най-добър актьорски ансамбъл) се оказа „Лукчо“ на столичното Ателие 313, с режисьор Ваня Борисова. С еклектично съчетание на стилизирано поведение в гротескна преекспонираност, нюх и жажда за импровизация и богата палитра от куклени изразни средства и похвати, актьорите дръзко замерят публиката с цялата своя жертвоготовност във вихрушка от подреден хаос. Детската повест на Джани Родари е необходимият фитил за разпалването на една политическа революция, в която сценичният бунт успява да надхвърли кънтежа на собственото си предназначение и съумява да подложи на проверка устоите на истинския героизъм. Спектакълът е предназначен за деца над 7 години, като може би перфектно би се вписал в графата „Юноши/подрастващи“ – за съжаление един от малкото подобни примери в рамките на фестивала:

Няма как да не направи впечатление една отчетлива тенденция при спектаклите, наградени от експертното жури професионалисти, с председател театроведът д-р Ина Божидарова и членове – драматургът на Национален театър на Северна Гърция д-р Амалия Кондояни и чешкият театрален и кино режисьор Ян Ирку. Видимо общата черта, обединяваща всички наградени постановки е фактът, че са куклени представления. И макар двете основни направления в това изкуство да са насочени или към най-малките зрители, или пък към зрялата публика, то нишата касаеща подрастващите и юношите във възрастова група 13-19г. остава по-скоро необслужена, при все че надсловът на самия фестивал се стреми към детската, но и младежката публика. Ако изобилието от куклени спектакли за деца, като „Малкият Макс“ на Куклен театър „Георги Митев“ – Ямбол, или „Вселената на Кристофър“ на Държавен Куклен театър – Сливен, са в единия край на обозримия спектър, в другия са спектаклите за възрастни като „Аз, Сизиф“ на Театрална компания „Puppets lab“ и „Честен кръст“ на Държавен куклен театър – Стара Загора. Единственото гостуващо представление от чужбина – „Frozen“ на румънския театър „Йон Д. Сърбу“, както и авторския площаден спектакъл на Мим-формация „Жар театър“ отново попадат в първа възрастова група. Междинната зона, предназначена за тийнейджъри видимо страда от пробойни във фестивалния репертоар – най-удачната (и може би единствена от общо 12)  постановка, която би могла да се вмести в пролуката е „Зелената котка“ от Елизе Вилк, с режисьор Любомир Колаксъзов, продукция на Държавен драматичен театър – Търговище.

„Frozen“, Театър „Йон Д. Сърбу“, Румъния

Самата г-жа Вилк бе един от участниците на съпътстващата фестивалната програма дискусия „Театърът за млади зрители в Румъния“. Ситуацията отвъд границата сочи, че тийнейджърите представляват най-слабо засегнатата възрастова група в театъра и към тях не е насочен определен репертоар. Ключът за разрешаването на проблема според Вилк и събеседникът ѝ – румънският театрален критик Клаудио Гроза, е необходимостта от създаване на драматургия и спектакли, които касаят проблемите и действителността на младото поколение и говорят открито за тях.

По примера на вече съществуващото румънско движение ДрамАкум за създаването на нова младежка драматургия, инициативата в България е поета от организатора и селекционера на „Вълшебната завеса“ – Денислав Янев, благодарение на когото за втора поредна година в рамките на фестивалната програма се провежда и Конкурс за съвременна драматургия за млади зрители „Зелената котка“. Чрез организирани пърформънс-четения в и около сградата на Държавен драматичен театър – Търговище, на вниманието на зрителите са представени фрагменти от три предварително селектирани съвременни български пиеси, насочени именно към подрастващите. Победител в тазгодишното издание на конкурса е текстът на Петя Башева „Един син кит!“ който търси отговор на въпросите имат ли срок на годност мечтите и под колко пласта е заровена собствената ни идентичност.

Подобен подход действително представлява основния метод за запълване на липсите в родния театрален пейзаж и усилията на организаторския екип в това направление са похвални. Надеждата, че след поне 10 издания на конкурса „Зелената котка“ българската драматургия ще има своя новоизграден корпус от пиеси, ориентирани към младежката публика само би подпомогнала посоката, в която Международния фестивал „Вълшебната завеса“ желае да се развива.

БЛАГОВЕСТ АСЕНОВ

Съвместна публикация с „Литературен вестник“, бр. 23, 12-18.06.2024