МАРИЙ РОСЕН: Един драматичен текст трябва да усеща пулса на времето
МАРИЙ РОСЕН: Един драматичен текст трябва да усеща пулса на времето
АНИТА АНГЕЛОВА
С разговора с Марий Росен, поставил един от най-успешните и най-награждаваните през тази година спектакли по съвременна европейска драма – „Дишай“ от Дънкан Макмилан в ТР „Сфумато“, продължаваме серията от интервюта на СЦЕНАрт с български режисьори за съвременното драматургично писане и неговия път към сцената.
АНИТА АНГЕЛОВА: Какво място заема драматичният текст във Вашата театрална естетика? Какво представлява за Вас драматичният текст от гледна точка на бъдещото представление?
МАРИЙ РОСЕН: Не съм от режисьорите, които твърде много четат драматични текстове. Склонен съм да намеря драматичен текст навсякъде. Като например – в разкази, в прозаични текстове, в поезия. Искам да кажа, че с по-широк поглед търся драматичен текст навсякъде и по всякакъв начин. Използвам текста, който съм избрал и го превръщам в драматургичен текст. Тоест, той започва да работи спрямо моя театрална концепция. Драматичният текст е нещо изключително важно и смятам, че на този етап не е в риск. Когато един автор пише с мисъл за театъра, той минава именно през тази матрица, мисли текста си именно през перспективата той да бъде поставен на сцена. Това, което забелязвам при съвременните текстове, относно формата им, е че стават все по-свободни. Някой от тях нямат насоки как да бъдат възприети от театралите, от режисьорите. От друга страна, някой от съвременните текстове са много рестриктивни. На мнение съм, че присъствието на драматичния текст в театъра е от изключителна важност.
АНИТА АНГЕЛОВА: Вие сте режисьор, който много често работи с нови драматични текстове – предимно от чужди съвременни автори. Как избирате тези текстове? Како трябва да притежава един съвременен драматичен текст, за да Ви провокира?
МАРИЙ РОСЕН: Едно от първите неща, което ме провокира в един текст, е да се припозная в него. Трябва да има тема, герой, мотив или ситуация, нещо с което самият аз да се обвържа. Ако един текст не ме развълнува, няма как да събудя вълнение в публиката или да разбудя творческата енергия на артистите. Относно начина, по който е написан текста, нямам никакви претенции. Дори съм забелязал, че когато има рестрикции, съпротивата ми към тях, дори и да е много силна, си давам сметка, че творческата ми възбуда е още по-силна. А при текстовете, които не съдържат никакви помощни материални също ме провокират, защото дават въздух за интерпретация. Това, което ми харесва в един съвременен текст е той да усеща пулса на времето. Да реагират на живота тук и сега, защото все пак и класическите текстове са изобразявали времето тогава и нашите режисьорски интерпретации биват по някакъв начин придърпани от това време. Съвременните текстове – би трябвало основната им цел да е да отразяват животът, който се случва в момента.
Елена Телбис и Бойко Кръстанов в „Дишай“ от Дънкан Макмилан, ТР „Сфумато“, 2023
АНИТА АНГЕЛОВА: Кой, според Вас, „въвежда“ днес нови текстове за театър в българското театрално пространство? Как се достига до нови текстове? Какви са проблемите в тази сфера?
МАРИЙ РОСЕН: До по-голямата част от тях се достига чрез преводачи. Смятам, че те превеждат текстове спрямо ситуацията в България. Те разбират, че някои текстове, колкото и да са интересни, просто не резонират на театралната действителност. Съществуваме в модел, който подкрепя до голяма степен комерсиалния театър и съвременните текстове, които се представят подкрепят именно този модел. Голяма част от модерната драматургия достига до нас с голяма закъснение, включително и „Дишай“. Според мен, за да бъдем адекватни на процесите, творците трябва непрекъснато да пътуват, да се откриват нови текстове, които да бъдат превеждани. Също така, от политическа гледна точка, трябва да се дава шанс на по-рискованите текстове, тъй като голяма част от съвременните текстове са доста предизвикателни.
АНИТА АНГЕЛОВА: Какво мислите за съвременната драма? Реагира ли тя (и трябва ли да реагира) на актуалните хуманитарни, политически, социални и т.н. въпроси? Какво не й достига? Коя е пиесата, която сте чели/ гледали напоследък, която Ви е направила много силно впечатление и с какво?
МАРИЙ РОСЕН: За съжаление нямам особено голям поглед над съвременната драматургия, тъй като много малко я следя. До мен достига много повече съвременна българска драматургия, отколкото световна. До колкото съм запознат, смятам, че успява да реагира на актуалността, но не мога изцяло да коментирам по темата. Последната пиеса, която силно ме впечатли беше „Дишай“ и не случайно я поставих, но от българските текстове, които прочетох, не мога да кажа, че нещо силно ме е впечатлило напоследък.