Коридата на съвременния човек

МИХАИЛ ТАЗЕВ

Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в началото на годината отново привлече вниманието с премиерното заглавие „Бик“. Текстът на британския съвременен драматург Майк Бартлет е режисиран от Владислав Стоименов. Провокативна, проблемна драматургия, която вълнува с жестокостта си и с абсолютната си актуалност. Пиесата пресъздава ситуация, в която трима служители се борят за две работни места. На пръв поглед нещо нормално за съвременния човек, което в продължение на действието се превръща в безмилостен процес срещу един от тях.

Йордан Върбанов, Калоян Катинчаров и Петър Дочев в „Бик“ от Майк Бартлет, режисьор Владислав Стоименов, Сдружение „5х5“, 2023, фотограф Петър Недялков

Представлението започва с невротичното сноване на Томас, изпълняван от актьора Йордан Върбанов, и Изабел, изпълнявана от актрисата Александра Лашкова, която с насмешка наблюдава притеснения си опонент. Още от самото начало се усеща онази училищна, типична за тийнейджърите, хапливост от страна на Изабел, която във всеки един удобен момент, пасивно-агресивно закача колегата си. Ситуацията става още по-сериозна с появата на Тони, изпълняван от актьора Калоян Катинчаров. Изабел и Тони уж на шега започват процес в началото, на който всичко минава през усмивки и чувство за хумор, а при всяка една по-остра реакция и опит за защита от страна на Томас, той бива обвинен за това, че не разбира и не му достига капацитет да се забавлява както тях. Тормозът става все по-сериозен и постепенно жестокостта достига до крайности. Много умело и по изключително прецизен начин Майк Бартлет изгражда профил на психическото насилие в човешките отношения, а Владислав Стоименов като режисьор успява да го пресъздаде на сцената. Изабел и Тони смачкват Томас само с думи. Те са готините, модерните, подготвените, те се чукат за удоволствие когато решат и не се притесняват да показват различните си изкуствени лица пред другите, те са се подготвили заедно за срещата, но само го вмятат, а след това отричат. Томас е загубенякът, който никога не употребява алкохол, не отделя часове наред за външния си вид и ходи на работа преди всичко, забележете, за да си върши работата. Томас е тяхната жертва, техният ресурс, подхранващ егото им. Единствената надежда тази грозна игра да спре е появата на по-висшия в йерархията – Картър, изпълняван от актьора Петър Дочев, чието очакване наподобява това на Годо.  Но и тогава жестокостта вместо да се притъпи се увеличава. Йерархично извисеният шеф играе за отбора на „готините“ и също не по-малко от тях иска да бъде модерен и различен. Представлението завършва с жестокостта на Изабел, която нарушава правилата и влиза във физическа саморазправа с Томас, чието унижение е вече постигнато по всички параграфи.

В интерпретацията на режисьора Владислав Стоименов се наблюдава изключително актьорско присъствие и изпълнение, което носи духа на подадените от автора характери на персонажите. Режисьорът е разграничил поетапно нарастването и натрупването на омраза в отношенията им, така че усещането за напрежение в действието да е постепенно, заигравайки се с нервите на зрителите, създавайки събитие в самото очакване. Текстът изисква напрежението да бъде в самия разговор, който нито за секунда не е равен. Неуверената категоричност на Изабел и Тони в желанието им да смажат Томас е скрита под идеята им да изглеждат оправдани или по-скоро невинни, въпреки действията им. Тази противоречива дълбочина на характерите им подсилва допълнително усещането за това, че представеният конфликт е наподобяващ подобен конфликт от гимназията, но в много по-голям и жесток мащаб. Задача, с която екипът на представлението се справя чудесно и постига усещането за конкретно адресирана жестокост.

Александра Лашкова в сцена от спектакъла

Александра Лашкова и Калоян Катинчаров са като прикрити спаринг партньори, които играят мача си в тандем срещу друг човек. Тя е секси мръсницата, която е включила всяко едно нежно женско оръжие в тази война, а той е алфата пред когото без съмнение не може да застане никой. Начинът, по който разговарят, маниерите на тялото им, погледите им позволяват нивото на психология в пиесата да надмине очакваното. Още от самото начало, при по-внимателно наблюдение може да бъде прочетено, че Томас ще бъде изхвърленият от фирмата. Като двойка лъв и лъвица те са приклещили плячката си в ъгъла за игра преди убийството. Двамата създават изключително добро взаимодействие на сцената. Същото е валидно и за играта на Йордан Върбанов, който създава образа си изцяло посредством отрицанието и защитата. Изключително трудна задача, за която актьорът е необходимо да изразява недоволството, притеснението, злобата на персонажа към тези хищници с всяка една част от тялото и то в поетапно нарастване. Всяка негова по-остра реакция трябва да бъде на точното място, така че да не изпревари събитията, да не сгреши момента или да даде неправилна представа на публиката, което ще превърне следващата в по-малко вълнуваща и безинтересна, еднообразна. Ролята на Петър Дочев обобщава тази лудост и достига кулминацията ѝ. Няма нещо, което да впечатли съвременни човек, дори изненадващата проява на животински изблик от прегряване. Четиримата пресъздават нелепия свят, в който сме поставени като хора, лишени от изначалните човешки потребности за близост и разбиране. Свят на хищници, свят без нужда от споделяне, от смелост за признаване на слабости, за молба за помощ и т.н. Няма какво да изненада съвременни човек, а жестокостта му е кодирана като начин на живот и това е основната тема на представлението, която екипът поставя като кълбо енергия в зрителите и дълго след това кълбото догаря с посланието си.

Арената за надмощие, в която се развива действието е дело на сценографа Ванина Цандева. Условното пространство пресъздава омагьосан кръг в който протича описаната ситуация на живот и смърт. Отдолу и отгоре кръгът е затворен с червено осветление, което допринася за изразяването на първичната сексуално-животинска агресивност между хората в кръга. Това е олицетворение на съвременния тепих – лишен от достойнство и честност, в който хората се крият зад добре облечени фасади, гримирани лица и непрестанно желание за надмощие.

„Бик“ на Владислав Стоименов поставя въпроса за освирепелия като психологическо състояние съвременен човек, при когато повече от всякога индивидуалността е затворена вътре в себе си. Имаме ли необходимост от такъв свят, ако не ние, то кой е отговорен за него и можем ли да го променим? Актуално представление, което провокира с фино представената проблемност на драматургията и с дълбокото проникване в човешките отношения.

 „Бик“
от Майк Бартлет
Режисьор Владислав Стоименов, превод Златна Костова, сценография Ванина Цандева, композитор Явор Намлиев.
Участват: Йордан Върбанов, Александра Лашкова, Калоян Катинчаров, Петър Дочев.
РЦСИ Топлоцентрала, премиерни спектакли 20 декември 2023 г. и 19 януари 2024 г.