Хаос и Танатос

ДЕНИЦА ЕЗЕКИЕВА

Постановката на Петър Денчев не е театър,
не е само театър, нещо друго е.

Преди всичко опитът на Драматичния театър „Гео Милев“ – Стара Загора, да продуцира поставянето на съвременна финландска пиеса и включването на нови актьорски имена в него, е сериозен. Той идва на фона на множество извънстолични театри, които често прилагат познати формули за привличане на публика, с традиционен репертоар, с повече от познати актьори, но най-лошото – с ретроградни модели за изграждане на спектакъл. И тук, не просто опитът, а желанието на Старозагорският театър да насочи фокуса на публиката към млади актриси и спектакъл с концептуална режисьорска тема и политически прочити, е похвално.

„Хаос“от Миха Мюлюахо, режисьор Петър Денчев, сценография Петър Митев, Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора, 2023 г.

Трудното при един такъв модел на режисура е рецепцията и проектирането на този модел в актуалната ситуация, но и трудността да се постигне хомогенно актьорско изпълнение в репертоарния хаос. Защото това е пиеса за настоящето на три жени, попаднали сред ужаса на условностите – успех, дом, връзка, любов и щастие. Тук и самата интерпретация на Денчев държи да води битка не просто с реда, а с порядъка. В някакъв смисъл там, където е категоричния замисъл и на автора, и на режисьора, стоят и няколкото проблема – несигурност в актьорските реакции и на моменти липса на връзка между концепция и изпълнение. Важно е и те да бъдат отбелязани, веднъж заради честното представяне на тази конкретна театрална ситуация, но и поради трудната, почти невъзможната, реалност да бъдат поставяни политически послания на сцената у нас днес, без това да предизвика стрес и съпротива както в голям процент от публиката, така и в немалобройната ригидна част от театрална общност тук.

Сцена от спектакъла

В контекста на премиерата на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора на 18  ноември 2023 г., трябва да се отбележи внимателното отношение към изходния материал – съвременна пиеса, част от трилогията на режисьора, писател и театрален директор Мика Мюлюахо – „Хаос“, „Паника“ и „Хармония“. Преведена у нас през 2015 г. от  от финландски от Росица Цветанова по поръчка на издателството на Съюза на преводачите в България„Панорама“, „Хаос“ е написана през 2007 г.  и е многократно поставяна на европейските сцени.

Сцена от спектакъла

За самия Мюлюахо, роден през 1966 г., да бъде писател и драматург е стествена стъпка към развитието на естетическите принципи, които развива и  като режисьор и като  директор на Националния театър в Хелзинки.  Да бъде не просто иновативен в стила си, а категоричен и краен е част от визията на Мюлюахо за театъра въобще. Тази творческа категоричност стои зад създаването на много запомнящи се продукции, но и при развиването на нови текстове  и сценични практики, които касаят и изпълнението. Така и самата публика се налага „да се справи“ със силни и сложни театрални преживявания. Неговите персонажи са невротични, центрирани в себе си млади хора на ръба. Там, сред разнородни емоционални дразнители, хората напуснали бурните години на растеж и промяна в един миг застиват, обръщат се наоколо и откриват, че са напълно и безвъзвратно отнесени от водовъртежа на ежедневието си. А то, ежедневието е подвластно на инерцията за бърз живот, лесен успех, много пари и условно щастие, и никъде сред тази инерция личността не намира място за себе си.

Сцена от спектакъла

В този мисловен, но и до голяма степен политически модел Петър Денчев е построил свят на толкова крайна, че изглежда като нарисувана в стила на графиката, условност. Цялата сцена е разграфена в жълто и черно, жълто и черно в опасната комбинация на знака за радиактивност, свят в който токсичността не е част от пейзажа, тя е целият пейзаж. Всички актриси на сцената, в изпълнението на основните роли на началната учителка София ( Екатерина Лазаревска), на журналистката Еми ( Ванина Йорданова) и психоложката Юлия  (Симона Тодорова и Тони Тончева),  както и Миленка Сотирова, Мария Енева, Тони Тончева са облечени в еднакви черни костюми и черни перуки. Това концептуално обезличаване и калъпиране също е част от графичния модел на отличната сценография на Петър Митев. Още от самото начало и всички жени, както и производните им мъжки роли, изиграни пак от тях, усещат че са предмет в нечий сън, че са само елемент в него. Че рано или късно, този елемент ще бъде употребен и изхвърлен. Така както в началото на пиесата началната учителка разбира, че е просто елемент за осъществяването на големия директорски план, включващ съкращения. Съкратеният всъщност е самият инстинкт, по женски хаотичен, по женски хищен. Смисълът на „Хаос“  е в неговата невъздържаност и в крайността му, която води по един комичен, но и трагичен начин към смъртта, към края на реда.

 „Хаос“
от Миха Мюлюахо
Превод от финландски Росица Цветанова
Режисьор Петър Денчев, сценография Петър Митев, музика Христо Намлиев
Участват Миленка Сотирова, Мария Енева, Тони Тончева, Ванина Йорданова, Екатерина Лазаревска, Симона Тодорова
Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора, премиера 18.11.2023,