„Хага“ на Галин Стоев, или за високия политически театър

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

„Хага“

Политическа фантасмагория по действителен случай

от Саша Денисова

Режисьор Галин Стоев, драматург Мира Тодорова, сценограф Борис Далчев, композитор Емилиян Гацов – Елби, хореограф Марион Дърова, костюмограф Кънчо Касабов, ко-художник-осветление Иля Пашнин, вокален педагог Гьорги Георгиев – Антика.

Участват Кремена Деянова (Момиченцето), Радена Вълканова (Путин), Радина Кърджилова (прокурор Джулиан Андерсън), Дарин Ангелов (адвокат Джеймс Найс), Юлиян Вергов (Пригожин), Илиана Коджабашева (Маргарита Симонян), Христо Петков (Сергей Суровикин), София Бобчева (Валентина Матвиенко), Васил Драганов (Рамзан Кадиров), Явор Вълканов (Сергей Шойгу), Велислав Павлов (Юрий Ковалчук), Димитър Николов (Владислав Сурков), Пламен Димов (Николай Патрушев), Стелиан Радев, Христо Терзиев.

Народен театър „Иван Вазов“, Голяма сцена, премиера 19 и 20 септември 2023.

              С премиерата на спектакъла „Хага“ на режисьора Галин Стоев и Народния театър на българската сцена се появи събитие, което вече почти не очаквахме да се случи. Появи се представление, направено в естетиката на същинския съвременен политически театър; представление с ясна позиция, поставящо един от най-острите проблеми на днешния ни живот и откровено и директно включващо се в обществения дебат върху него. Спектакълът изрича високо въпроса как е възможно сега, в третото десетилетие на 21 в., да се води разрушителната и взимаща хиляди жертви война на Русия в Украйна и – като проява на истински добър интелектуален театър – се стреми да потърси причините за тази война или, по-точно, за онова, което я прави възможна.

Сцена от „Хага“ от Саша Денисова, режисьор Галин Стоев, сценограф Борис Далчев, Народен театър, 2023

              Автор на пиесата „Хага“ е украинската писателка, драматург и режисьор Саша Денисова. В нейната досегашна работа, включваща повече от 30 пиеси и редица режисьорски проекти, фокусът е върху документалната драма и театър. След дипломирането й като филолог в Киевския университет, образованието й по режисура в Школата на Московския художествен театър и в Центъра „Мейерхолд“ и по документално драматургично писане в Театър „Роял Корт“ в Лондон, Саша Денисова е преподавател по режисура и главен драматург в Център „Мейерхолд“ (от 2014 г.), както и драматург и режисьор в известния Театр.doc. (от 2010 г.) в Москва. В началото на войната бяга от Русия в Полша (към днешна дата дала убежище на над 3 милиона украински бежанци) и тук пише и поставя няколко документални драми, сред които е и „Хага“. Първата среща на пиесата с публиката е през февруари тази година в Познан, след което през юни авторката я поставя и в Бостън, САЩ. Галин Стоев присъства на премиерата в Полша  и, както споделя в едно интервю, веднага си казва, че този текст непременно трябва да бъде показан в България.

              В спектакъла режисьорът запазва жанровата специфика на пиесата като (както е характерно за него при работата му със съвременни драматични текстове) я разгръща и обогатява в съвместна работа с драматурга. Жанровото определение на Саша Денисова на „Хага“ е „site specific фантасмагория“, което тя използва и при постановката си в САЩ. В прочита на пиесата на сцената на Народния театър двамата с Галин Стоев го променят в по-директното „политическа фантасмагория по действителен случай“. В пиесата действието протича като сън на едно украинско момиченце, преживяло войната, което трябва да се справи със загубата на всички свои близки, на дома си и на предишния си живот и свят, както и с огромното страдание, болезнени чувства и отчаяни въпроси, които го измъчват след тази загуба. С богат опит в документалния театър, Саша Денисова изгражда текста като едновременно наивно смешна и страшна сатирична фантасмагория, в която комбинира откъси и реплики от изказвания в пресата на членове на руския военен елит, отговорен за войната, и разкази на украински бежанци на собствените им истории. В съня си осиротялото страдащо дете изправя виновниците за нея на съд, в който се опитва да разбере мотивите им и ги осъжда. Войната е завършила с победа на Украйна. В съда в Хага са затворени Путин и част от основните му приближени, срещу които е повдигнато обвинение за военни престъпления и за престъпления срещу човечеството. Защитните им изказвания са опровергавани от прокурора с представянето на кратки сцени от ужаса на бомбардировките и от действителното непредизвикано и жестоко насилие над семейството на момиченцето. Присъдата на детето след изслушването на странните речи на обвинените, разкриващи при всеки един от тях болестна лична обсебеност от чувства като жажда за тотална власт, за абсолютна изключителност на руското и руската култура, за зациклено живеене в комунистическото минало, за самодоказване на всяка цена, в крайна сметка се случва като осъзнаване на тяхната маниакалност и лудост, причинили огромно страдание на хиляди хора.

Радена Вълканова в ролята на Путин в „Хага“ от Саша Денисова, режисьор Галин Стоев, сценограф Борис Далчев, Народен театър, 2023

              Галин Стоев много майсторски надгражда и реализира на сцената тази смешна и страшна фантасмагория, разиграваща се в главата на едно тъгуващо дете, като ярка политическа гротеска. Путин и членовете на обкръжението му са изобретателно карикатурно преекспонирани и представени от основната им обсесия. Особено находчиви тук са две ключови решения в представлението. Първото от тях е изпълнението на Путин от жена (в прецизното изпълнение на Радена Вълканова), и специално финалната му сцена в разговора с момиченцето (впечатляваща роля на младата Кремена Деянова), когато той, с корона и кринолин върху панталоните, си представя себе си като цар на Русия, като самата Русия и като Русия – царица на света. Другото също ярко обобщаващо и емблематично за цялостното послание на спектакъла режисьорско решение е гротескното представление на балета „Лебедово езеро“, в което танцьори в бели пачки са  „почитателят на руската култура“ бизнесменът Юрий Ковалчук (Велислав  Павлов) и секретарят по сигурността на РФ Николай Патрушев (Пламен Димов), неочаквано покатерил се по една от кулисите пред смаяните погледи на прокурора и адвоката си.

              Създаването на подобна ярко театрална политическа гротеска е невъзможно без отдаденото и вещо присъствие на талантливи, можещи и заразени от играта актьори. Тук е и следващото голямо постижение на представлението на Галин Стоев. Всички участници без изключение правят много силни и трудни за изпълнение роли. Освен изброените дотук имена своя принос за изграждането на впечатляващ политически спектакъл с високо естетическо качество внасят и останалите участници – от чудесните София Бобчева като Валентина Матвиенко и Радина Кърджилова като прокурора до дълбоко проникналите в образите си Юлиян Вергов (Пригожин) и Васил Драганов  (Рамзан Кадиров). Много находчиви и въздействащи са и сценографското решение на Борис Далчев и музикалната среда на Емилиан Гацов – Елби.

              Спектакъл, който непременно трябва да се гледа, ако онова, което се случва в света днес ни интересува.

Съвместна публикация с Литературен вестник.