Три театрални премиери в Германия през юни

           Нова версия на класическа драма от епохата на Просвещението, творба на уелски автор за първи път на германска сцена и една световна премиера – това са акцентите от месец юни. И трите нови постановки резонират с наболели, за жалост не от вчера, проблеми в съвременното европейско общество: отношенията между родители и деца, женската еманципация, стремежът към надмощие чрез насилие, компютърните игри като размиващи границите между реалността и виртуалния свят, и влиянието на политическите разногласия върху чистосърдечните човешки отношения.

            На 1 юни в театър „Талия“ в Хамбург се състоя премиерата на „Емилия Галоти“ от Готхолд Ефраим Лесинг, под режисурата на Анне Ленк. В последните няколко години Ленк се прочу с постановките си на класическа драма в Дойчес Театър, Берлин, сред които „Мизантроп“ на Молиер и „Мария Стюарт“ на Шилер. Миналата година, на сцената на „Талия“, тя постави и Чеховите „Три сестри“.

Мая Шьоне (Емилия) в „Емилия Галоти“ от Готхолд Ефраим Лесинг, режисьор Анне Ленк, театър „Талия“, Хамбург, премиера 1 юни 2024; фотограф Krafft Angerer

            Издадена през 1772 г., творбата на Лесинг разказва трагичната история на младата Емилия, девойка от буржоазно семейство, която става обект на желание на принца Хеторе Гонзага, който в безскрупулния си план да я притежава причинява смъртта на годеника ѝ. Невиждаща друг изход, Емилия успява да убеди собствения си баща да я убие за да избегне срама. Тъй като Емилия става жертва на произвола на аристократа Гонзага, драмата е разглеждана като любовна трагедия, но налице е неоспорим политически оттенък. Сблъсъкът на аристократичните власт и незачитане на правата на другите прослойки с буржоазното просвещенско мислене е пренесен от Анне Ленк на друго, осъвременено ниво с акцент върху женските гледни точки. Характеризираща драмата като своеобразен криминален сюжет, Ленк проследява развитието на главната героиня, Емилия, от невинност до осъзнаване и отстояване на желанията и целите си. Другата героиня, графиня Орсина, която принцът пренебрегва заради Емилия, е представена като твърде свободомислеща, качество, подчертаващо феминистката гледна точка, изказана в постановката и критичния поглед към мъжа, който не признава женското мнение и амбиция и мисли, че определя правилата. От значение е, че една и съща актриса (Мая Шьоне) изпълнява двете главни женски роли, които се проявяват като различни аспекти на една личност и обобщен женски образ, но и като отрицание на тихата примиреност със смъртта. Сценографията и костюмите – абстрактен барок с много злато, който с напредването на действието отстъпва място на по-съвременна визия, всичко това на фона на зелена тухлена стена – също би могла да се приеме като символизираща сблъсъка на жените с патриархалните порядки.

„Killology“ от Гари Оуен, превод на немски Петер Торберг, режисьор Хелена Джаксън, Франкфуртски драматичния театър; премиера 7 юни 2024; фотограф Felix Grünschloß

            На 7 юни на камерната сцена на Франкфуртския драматичния театър се състоя премиерата на пиесата на Гари ОуенKillology“, в превод на немски от Петер Торберг и режисура на Хелена Джаксън. Уелският драматург започва кариерата си като редактор в БиБиСи, бил е и на творческа резиденция в „Пейнс Плау“ през 2001-2002 г. Автор е на над двайсет пиеси и адаптации на класически произведения. Това не е първата му творба, поставяна на германска сцена – неговият текст „Crazy Gary’s Mobile Disco“ е игран в Дрезден, през 2003 г. „Killology“ e написана през 2017 г. и е поставяна неколкократно на британска сцена, включително и в лондонския „Роял Корт“. Сюжетът е изграден около нова компютърна игра, в която човек печели точки спрямо това колко изобретателен е в мъченията, на които подлага виртуалните си врагове. Ситуацията се усложнява, когато един играч се опитва да тества същите похвати в реалния живот. Бащата на момчето, което едва оцелява след атаката, решава да отмъсти на разработчика на играта като му причини същата болка. Въпреки трудната тема, в повечето време трите персонажа от три различни поколения не действат, а разказват преживяванията си паралелно, в монологична форма, без да контактуват помежду си. В трактовката на Хелена Джаксън, те са поставени на стилизирана детска площадка като среда в която започват приятелства, но и много конфликти, мизансцен, който подканва публиката да осъзнае как невинността на детската игра може да се превърне в удоволствие от  измъчването, било то виртуално или реално. Оуен има интерес към насилието като социален феномен и най-вече към връзката му с отношенията между синове и бащи – в крайна сметка основният въпрос, който кристализира в пиесата е дали младежите не се обръщат към игрите с насилие поради липса на внимание или вследствие на дисфункционални отношения.

            Световната премиера на новата пиеса на Мая ЦадеПаякът“ беше преди няколко дни, на 20 юни в театър „Шаубюне“ в Берлин. Цаде е дългогодишен сътрудник на прочутия театър – от 1999 г. е редактор и драматург, като преди това работи в лондонския „Роял Корт“. От 2012 г. е преподавател в театралната академия на Малмьо (Швеция) и Единбургския университет, а дебютът ѝ като автор на драматургични текстове е през 2019 г. „Паякът“ е петият ѝ текст, който се поставя в „Шаубюне“, и е неин режисьорски дебют. Пиесата представя историята на Джулия, нископлатен преводач и коректор, която е принудена да живее в неотоплен апартамент в съседство с бившия си партньор, който вече е започнал нова връзка. Тя се отдава на мисли за миналото си и най-вече за най-добрия си приятел от детството, Крис, който, оказва се, също като нея живее в Берлин и вече е женен и има син. Тя успява да го открие като „случайно“ (благодарение на информация в социалните мрежи) попада в ресторант, който се посещава от него. Срещата е приятна, двамата преоткриват приятелството си, но и социалните и личностни различия – той е заможен адвокат, а семейството му пазарува дизайнерски стоки. Двамата ще си припомнят тийнейджърския си анархизъм, но политически те вече са в два различни лагера. Възможно ли е да оцелее приятелството между двама души с толкова категорични убеждения? Въпросът, който Цаде задава е каква е ролята на детството в изграждането на политическите възгледи, и дали преживяванията и съдбата на вече възрастния човек може да ги промени. Един навременен текст във време на противоречиви политически послания и радикализация.

МИРЯНА ДИМИТРОВА