Почина българският театрален магьосник Иван Станев

УЛРИХ ЗАЙДЛЕР
в. „Berlin Zeitung“, 4 декември, 2023

В края на миналата година, на 1 декември 2023 г. след тежко боледуване почина режисьорът Иван Станев (29. 06.1959 – 01.12.2023) – един от големите реформатори на българския театър от средата и края на 80-те години на ХХ век и знакова фигура в отхвърлянето на официалния естетически канон на сцената преди политическата промяна през 1989. През последните 34 години той живееше и работеше в Германия.

По-долу ви предлагаме в превод статията на Улрих Зайдлер, с която в. „Berlin Zeitung“ съобщава за голямата загуба.

Филмът „Moon Lake“ на Иван Станев само няколко дни преди смъртта му  спечели голямата награда на филмовия фестивал Cinemística в Гранада, Испания.

Режисьорът, който създаваше светове от театрални картини в празнината между земното и непреходното и търсеше същността в изкуството беше роден във Варна, България през 1959 г. Иван Станев почина след дълго боледуване от болест, за която само той и неговата спътница в живота и театъра, актрисата Жанет Спасова, са знаели.

В театралната ситуация, в която Станев работеше, се опитваха да го разберат през неговия произход. По-точно, това беше нещо като мислено присядане на плетен стол в сянката на лозите в къщата на семейството му в родната Варна. Представете си какво е стояло пред погледа му. Представете си тази къща с дива градина на брега на Черно море, за която разказва неговата спътница и артистична партньорка Жанет Спасова. Тя потвърди трагичната новина пред Berliner Zeitung, че Иван Станев, режисьорът, който напоследък работеше предимно в Париж, но и в Берлин, е починал миналия петък (1 декември, 2023, бел. ред.) след дълго, тежко боледуване, за което само двамата са знаели, изненадвайки всички останали негови колеги и приятели по света.

Парадоксално и тъжно е, но само няколко дни по-рано неговият филм „Moon Lake“ спечели голямата награда на филмовия фестивал Cinemística в Гранада, Испания. Филмът, от своя страна, е метафизична легенда за Орфей, в един граничен свят и граничен край на света, сниман по любимите места на Станев, северно от Варна, на скалистите брегове на Черно море.

Тук прилагаме трейлъра на филма:

Иван Станев до смъртта си работи върху филмова версия на сценичната си творба „Place Fantôme”. Според Жанет Спасова завършването на този филм е било негово съкровено желание: „Работихме над него повече от пет години, без бюджет. Последните му мисли бяха за този филм. Искахме да надхитрим времето и болестта, но за съжаление не успяхме.”

Ако някой можеше да извлече есенцията, същностния елемент на изкуството и да го използва за да прави чудеса, това беше само той, Иван Станев.

Творбите му със заглавия като “Villa Dei Misteri”, “Вина и сцена”, “Хермафродитус” и “Луксор Лас Вегас”, върху които режисьорът работи години наред, оперират в  пропастта между земното и непреходното. Те се увличаха от потока от мъртва красота, смесваха порнографски и свещени фрагменти от образи в едно, разкъсаваха нервите на вкаменените митове, както и тези на публиката.

В началото на кариерата си критикът, пишещ тук, изпитваше силно недоумение пред театралните проекти на Иван Станев, в следствие от което се опитваше да използва ирония, за да се държи на безопасно разстояние от вълнението след среща с изкуството на този режисьор. Но нуждата от сигурност беше чужда на Иван Станев, той винаги се стремеше към вниманието на средата като взривяваше всяка институция с артистичното си его – и поне в България измъкваше от идеологическата броня на социалистическия реализъм оголения до нерва си и крещящ театър.

Духовно родство с Хайнер Мюлер. През 1988 г. Иван Станев преминава през Желязната завеса в Западна Германия със спектакъла си „Раната Войцек“ и се среща с Хайнер Мюлер, сродна душа и като възглед към света и като мащабни жестове в театъра. Освен Жанет Спасова, Иван Станев довежда тук и Самуел Финци, работи години в Берлин в театър Хебел, в Софиензеле и Фолксбюне, но напоследък най-вече  във Франция, където прецени публиката като по-образована и по-културна. И днес творбите му обикалят цяла Европа, срещат съпротива и предизвикват постоянен ентусиазъм в тесните кръгове от възприемчиви интелектуалци. Нека потомството и отвъдният живот се окажат достойни за него.

Превод Деница Езекиева