Поглед към Йожен Йонеско през 2024 г.
Тази година отбелязваме 115 години от рождението и 30 години от смъртта на един от доайените на театъра на абсурда Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994). Познат на света най-вече като творец-франкофон, той е роден през 1909 г. в Румъния, но прекарва детството си във Франция. След като завършва френска литература в университета в Букурещ и получава педагогическа квалификация за преподавател по френски език, заедно със съпругата си се връща във Франция, за да работи по докторската си дисертация. Окончателно се установява там – отначало в Марсилия, а после в Париж – след избухването на Втората световна война. Въпреки че първите му изяви са по-скоро в областта на критиката и поезията, а през годините пише множество други творби като есета, разкази и роман, Йонеско придобива световна известност с пиесите си. Сред най-популярните са „Плешивата певица“ (1948), „Урокът“ (1952), „Столовете“(1951), „Амеде, или как да се отървем от него“ (1954), „Носорог“ (1959).
Плакатът на спектакъла, включващ „Плешивата певица“ и „Урокът“ на Йонеско („Спектакъл Йонеско“), който се играе в парижки театър „Ла Хушет“ от премиерата си през 1957 г. до днес.
Въпреки че 2024 г. започна сякаш без официално обявени събития, почитащи големия драматург, съвпадането на двете годишнини, свързани с майстора на абсурда, е добър повод да погледнем към живота на неговите творби на европейските сцени през тази година. Първата постановка, която се откроява, е, разбира се, двойният спектакъл „Урокът“ и „Плешивата певица“ в малкия парижки театър „Ла Хушет“. Той е известен с това, че от 1957 г. насам тези две пиеси постоянно са в репертоара му, обединени под заглавието „Спектакъл Йонеско“. Този втори шанс, даден на „Плешивата певица“, чиято премиера през 1950 г. в друг театър не се приема особено добре, се оказва печеливша карта за театъра. Залата е с капацитет само 85 места и обичайно е препълнена, а през годините повече от милион зрители са гледали вече легендарната постановка.
В „Плешивата певица“ историята на семейство Смит, техните гости семейство Мартин, прислужницата Мери и пожарникаря е изтъкана от фрагментирани диалози и прогресиращ сюжетен нонсенс и е замислена от самия автор да бъде изпълнявана без край, като едната двойка заема мястото на другата. Може да се каже, че в театър „Ла Хушет“ замисълът на Йонеско е постигнат по своеобразен и малко по-прагматичен начин. „Плешивата певица“ търпи и необичайни творчески трансформации. На сцената на Опера Земпер в Дрезден може да се види едноименната камерна опера, създадена в сътрудничество между самия Йонеско и италианския композитор Лучано Шаи през 1986 г. Немският превод е на Йозеф Хайнцелман, а новата постановка е дело на режисьора Барбора Хоракова Йоли и драматурга Юлиане Шунке. Премиерата е през 2022 г. и се радва на успех и до днес.
„Носорози“, режисьор Антанас Обцарскас, Литовски национален драматичен театър, Вилнюс, 2023.
Отново във Франция, в парижкия театър „Де ла вил“, през 2018 г. режисьорът Еманюел Демарси-Мота възстановява постановката си „Сюита Йонеско“, създадена през 2005 г. През 2023 г. спектакълът започна европейско турне, включително и в съседна Румъния, където беше представен на международния театрален фестивал в Сибиу. Неслучайно към спектакъла има такъв интерес – той извлича квинтесенцията на Йонеско, наблягайки на основни теми като безсмислието на битието и неефективността на човешката комуникация, комбинирайки изследователска работа с актьорска импровизация. Включва както известните текстове „Плешивата певица“ и „Урокът“, така и по-малко познатите „Джак, или подчинението“, „Делириум за двама“ и други.
„Столовете “ е пиесата, описана от самия Йонеско като „трагически фарс“. Историята на възрастна двойка, която посреща група невидими за публиката гости, настанявайки ги на празни (за нас) столове, е рамкирана от идеите на абсурдизма за невъзможността да се намери смисъл на битието. Накрая и двамата герои се самоубиват, защото единственото бягство е към смъртта, а ораторът, нает от мъжа да представи посланието му към света, се оказва неспособен да изрече нищо повече от нечленоразделни звуци. Две постановки по „Столовете“ могат да се гледат от двете страни на Ламанша. Първата е режисирана от Тиери Харкур и се играе до март 2024 г. в парижкия арт център „Лусернер“ – отдавна нефункционираща фабрика, трансформирана в творческо пространство с театър, кино и изложбени зали. Втората е представена в театър „Ориндж трий“ в лондонския квартал Ричмънд, една от най-обичаните сцени извън Уест Енд, отличаваща се с разнообразие на репертоара и привличане на млади творци и публики. Тази година, в програмата на организирания от театъра летен фестивал „Грийнхаус“, в сътрудничество с Лондонската академия за театрално изкуство и музика (LAMDA), бяха представени четири постановки на дипломиращи се през 2024 г. студенти. Сред тях беше и „Столовете“ под режисурата на Сания Сараф.
Друга особено значима пиеса на Йонеско е „Носорози“ – eдин обикновен човек се сблъсква с метаморфоза на обществото, в което всички около него постепенно се превръщат в носорози. Често възприемана като критика срещу радикализацията и де-хуманизацията на индивида, премиерата ѝ е в Дюселдорф през 1959 г., където е посрещната с огромен успех. Следват постановки през 1960 г. в Париж и Лондон, където в „Роял Корт“ звезден състав, воден от сър Лорънс Оливие в главната роля на съпротивляващия се Беранже, е режисиран от знаменития Орсън Уелс. Една от новите европейски трактовки на пиесата е на режисьора Антанас Обцарскас в Литовския национален драматичен театър. Премиерата е през март 2023 г., но може да се гледа и през тази година. През 2023 г. се състоя още една премиера на „Носорози“ – в уелскоезичния национален театър „Генедлетол“ в Кармъртън, Уелс. Режисьор е Стефан Донели, а преводът е на Манон Стефан Рос, писателка и музикантка, известна с творчеството си на уелски език.
„Кралят умира“, режисьор Ирад Рубинщайн, театър „Камери“, Тел Авив, 2023.
И накрая, една театрална продукция от Близкия изток. Премиерата на трагикомедията „Кралят умира“ в израелския театър „Камери“ в Тел Авив се състоя през 2023 г. Режисьор е Ирад Рубинщайн, а преводът е на Рубинщайн и Том Чодоров. Кралят вече е загубил властта си, съпругата му и дори докторът му го съветват да приеме съдбата си да се подготви за смъртта, но той се е хванал с две ръце за живота. Освен положителните рецензии, постановката привлече погледите и със скандал. През август миналата година, едно от представленията на спектакъла е прекъснато от зрители, решили, че текстът се използва за критика срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху. Последвалата размяна на реплики между актьорите и възмутените зрители се заглушава от викове „Демокрация!“. Ето едно чудесно доказателство за нестихващата актуалност на творчеството на Йожен Йонеско.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23