История за невъзможния копнеж – „Малката Англия“ в Народния театър
Последният текст, по който режисьорът Диана Добрева и драматургът Александър Секулов избират да работят е повестта на Йоана Каристиани „Малката Англия“ (в превод на Емануел Мутафов). Съвременната гръцка авторка е удостоена с националната награда за най-добър роман след написването на книгата през 1998 г., а премиерата в Народния театър е първата ѝ сценична реализация.
Действието се развива в периода между 1925 и 1950 г. на остров Андрос, Гърция – център на мощна корабна индустрия. Сюжетът е фокусиран върху съдбата на сестрите Орса и Мосха, и двамата млади капитани Спирос и Никос. Силната любов между Спирос и Орса не е достатъчна за майка ѝ Мина, която отказва да даде ръката на дъщеря си. Годините минават, Орса се омъжва за Никос, но сюжетът прави трагичен завой, когато нищо не подозиращата Мосха с радост споделя на сестра си, че ще се омъжва. Майка ѝ е продала благословията си срещу щедро заплащане от страна на капитан Спирос. Историята се превръща в мъчителен епос на неосъществените копнежи, нереализираното споделено време, неслужилите се разходки и романтични разговори. Невъзможна любов на една ръка разстояние, която дори смъртта не е способна да сломи.
Сценограф на представлението е Марина Райчинова. Решението ѝ е уловило безвремието на гръцките брегове. Характерни, мръсно-бели, остри скали, които преливат, сякаш естествено в човешки дом; самотно дърво, наподобяващо кацнал на ръба лешояд – сцена лабиринт. Всяко завъртане на кръга показва друга страна от живота на островитяните – нови брегове, стая, стълбище с много разклонения. Създава се усещане за мащаб, в който се съревновават силни ветрове, жарко слънце, морски вълни и между тях открояващи се човешки съдби.
Представлението проследява живота на острова от една страна през трагичната история на семейство Салтаферос, а от друга страна – през самотата на четири вдовици. Тези две паралелни линии с напредъка на сюжета се сближават все повече, докато не прелеят една в друга. Сякаш човешката съдба на острова е предопределена. Любовта между Орса, изпълнявана от актрисата Александра Свиленова и Спирос, изпълняван от актьора Константин Еленков, е изведена по фин и елегантен начин. Изпълнението им създава изключителна и неповторима романтичност между персонажите, която по-късно е възможно да рухне трагично само, когато е пресъздадена по толкова искрен начин. Сцената на неслучилата се сватба между Орса и Спирос и повторението ѝ, но с Мосха, изпълнявана от актрисата Кремена Славчева, и Спирос, концентрира трагичната същност на този триъгълник. Копнежът на Орса се изразява в невъзможността, точно както копнежът на вдовиците по техните удавници. Открояващо се е изпълнението на актрисата Ана Пападопулу в ролята на Мурена. В образа ѝ е концентрирана носталгията на неотминаващото време и буйните вълни на живота, който не може да бъде сломен, въпреки всичко. Характерен и плътен образ, носещ в себе си трагичност, пречупена с лекота през комичното.
Въздействаща е сцената на гръцкото танго, построена като ритмична корабна атака. Орса приканва всички да танцуват заедно с нея. Заразява атмосферата с опияняваща страст, която не пропуска никой от присъстващите, докато паралелно на танца си наблюдава капитан Спирос. Когато достига до него танцът се разгръща като вятърна мелница. Изпълнение, чието напрежение се покачва постепенно, достигайки до същността си. В тази въртележка двамата остават за миг сами, заобиколени от присъствието на всички останали. Уловено е тяхното време, усеща се тяхната привързаност, която изпълва със смисъл белотата на целия остров.
Връзката им започва да угасва в съня на Орса. Сюрреалистична сцена, в която капитан Спирос се появява мокър. По много красив начин той обрисува отношенията им с думи, оставя тялото ѝ голо и си тръгва завинаги. Официално новината за неговата смърт намира семейство Салтаферос заедно. Сцена, в която изпълнението на Александра Свиленова заслужава адмирации. Островът заглъхва във вик, който остава запечатан във ветровете. Безкомпромисно сценично изпълнение, в което тялото на актрисата се свлича на земята и угасва като безжизнена вещ. Трагичността се удвоява с неразбирането от страна на Мосха, защо Орса страда така за гибелта на Спирос. Александра Свиленова и Кремена Славчева извеждат до крайност трагичността на историята в последната сцена, когато в ръцете на сестра си Орса намира път към покойния Спирос. Емоционално изпълнение, което олицетворява трагично разбитата човешката надежда, съхранена в белотата и спомена на скалите.
От изключително важно значение е музиката на представлението, дело на композитора Петя Диманова. Тя не просто допълва настроенията на историята, а задава емоционалния ѝ код. Заедно със сценографското решение на Марина Райчинова са изведени емоционални настроения, едновременно съсредоточени в моменти на безкрайно щастие и сигурна забрава. Изцяло под ритъма на музиката са изградени онези жестоки мигове на самота, като например сцената в която на заден план са Орса и Никос, а на преден план в осветено петно сам танцува Спирос или моментите на откровено веселие, колективно щастие, през което се правят опити тъгата да бъде забравена. Музиката в „Малката Англия“ е водещо самостоятелно решение, изразно средство, което не служи просто за украса.
Екипът на „Малката Англия“ изненадва с романтично разказана история, безкомпромисна актьорска игра и уловено емоционално настроение, което успешно достига до публиката. Представление на режисьора Диана Добрева, отличаващо се от предходните ѝ с по-наситено действие и концентрирано изведена интрига. „Малката Англия“ е вълнуващ сценичен разказ, който интригува с изпълнението, визията и ритъма си.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Малката Англия“
от Йоанна Каристиани
превод Емануел Мутафов
Режисьор и автор на сценичната версия Диана Добрева, драматизация Александър Секулов, сценограф и костюмограф Марина Райчинова, композитор Петя Диманова, видео дизайн Петко Танчев, хореограф Олга Панго.
Участват Александра Свиленова, Константин Еленков, Кремена Славчева, Ана Пападопулу, Анета Иванова, Боряна Маноилова, Васил Драганов, Веселин Мезеклиев, Димитър Николов, Жана Рашева, Иван Николов, Ирина Митева, Любомир Петкашев, Стефан Къшев.
Народен театър, премиера 15,16 април, 2026.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„