Големи имена от киното и телевизионната индустрия на лондонска сцена – звездопад или звезден миг?
Лондонският театрален Уест Енд е колоритна смесица от талант, маркетинг, сензация и забавление. Ако дадена продукция, създадена в някои от репертоарните театри или представена първоначално в по-алтернативно пространство, получи своята премиера в театър на Уест Енд, тя излиза от може би малко по-специализираната си среда, в която е харесвана от по-отдадени почитатели на театъра и критици, и се отваря към широката публика. Цените на билетите се покачват, мястото ѝ в туристическите брошури е гарантирано. В този театрален квартал, чийто еквивалент е Ню Йоркският Бродуей, е и най-вероятно да се появят актьори, добили популярност с изявите си в киното и телевизията. Не е новина холивудски знаменитости да се „пробват“ на лондонска сцена, но напоследък сякаш се забелязва засилване на американското присъствие там, което като че ли целенасочено се стреми да се докаже в постановки по класически творби.
Бри Ларсън в „Електра“, театър „Дюк ъф Йорк“, Лондон, 2025, фотограф Helen Murray
Сред най-коментираните такива представления този сезон е „Бурята“, с участието на Сигърни Уивър, която от 30 години не се е изявявала в Шекспирова драма, в ролята на Просперо (театър „Дрюри Лейн“), в продукция на нашумелия режисьор Джейми Лойд. Дебютът на Уивър на лондонска сцена получи нееднозначни отзиви. Въпреки че рецензията на критика на вестник „Гардиън“ Арифа Акбар е сред по-положителните, Акбар все пак, с намигване към най-известната роля на Уивър, определя актрисата като пришълец на сцената, който изговаря репликите си плоско и безхарактерно. Кейт Молтби, отново от „Гардиън“, припомня, че през 1986 г., именно когато приключва снимките на „Пришълците“ под режисурата на Джеймс Камерън, Уивър участва във „Венецианският търговец“ на Шекспир в Ню Йорк и още тогава оценката за филмовата ѝ работа далеч надминава тази за театралните ѝ роли. Мат Уолф от „Ню Йорк Таймс“ открива достойнства в сценографията и осветлението, създаващи усещането, че островът на Просперо е на друга планета, но отчита неяснота в цялостното послание на постановката. Следващият Шекспиров проект на Джейми Лойд, отново на сцената на „Дрюри Лейн“, е „Много шум за нищо“ с участието на Том Хидълстън и Хейли Атуел – постановка, която обещава далеч по-стойностно и завършено театрално преживяване.
В началото на годината се състояха премиерите и на два спектакъла по антични трагедии на Софокъл, в които също участват нашумели холивудски звезди. „Едип“ е нова адаптация на текста на Софокъл от Ела Хиксън, с режисьори Хофеш Шехтър и Матю Уорхус, в театър „Олд Вик“. Хиксън е представител на по-младото поколение британски драматурзи – пиесата ѝ „Осем“ печели първа награда на Единбургския фестивал през 2008 г., след което се представя в Ню Йорк и на Уест Енд. Автор е на над десет пиеси и адаптации на литературни произведения. Главните роли в постановката, продължаваща малко над час и половина без антракт, са Рами Малек и Индира Варма. Въпреки че играе в театрални представления като студент и малко след като завършва образованието си, кариерата на Малек е основно в киното и телевизията, а ролята му на Фреди Меркюри му носи световна слава и награди „Оскар“ и „Златен глобус“. В лицето на Варма, той има стабилен партньор – доказано талантлива актриса, която успява да съвместява работа пред камера с дългогодишна сценична дейност. Индира Варма е носител на наградата „Оливие“, а сред скорошните ѝ изяви е постановката „Макбет“ с Ралф Файнс. Цялостната оценка за актьорското изпълнение е по-скоро положителна, като Сара Кромптън от „WhatsOnStage“ например е критична по-скоро към адаптацията на Хиксън, която според Кромптън, макар и използваща разговорен език за да осъвремени Софокъл, не успява да вникне в дълбочината на трагедията.
Бри Ларсън е американска актриса, позната основно от филмите и франчайза на Марвел, но е и носител на награди „Оскар“ и „БАФТА“ за изпълнението си в психологическата драма „Стая“. Подобно на Малек, Ларсън има ограничен опит в театъра и появата ѝ на лондонска сцена и то в постановката „Електра“ (театър „Дюк ъф Йорк“), описана от списание „Тайм Аут“ като „пънк рок театър“, е доста сериозно предизвикателство. Преводът на текста е дело на Ан Карсън – класически филолог, преподавател и драматург, позната с преводите си на редица антични трагедии, както и на поезията на Сафо. Режисьор е американецът Даниел Фиш, познат на Острова основно с новата версия на мюзикъла „Оклахома“, която бе представена в „Йънг Вик“ през 2022 г. С микрофон в ръка (Ларсън има и певчески изяви, но това решение може би ѝ спестява усилието да изнася гласа си), Електра е с особено ярко изразена андрогинност, а хорът, съставен изцяло от жени, подчертава лайтмотива на постановката за женската сила за отмъщение, която разбива половия стереотип. Тази донякъде натрапчива с актуалността си идея се допълва от съвременните костюми. Фактът, че едно от големите имена в британския театър Грег Хикс – актьор с емоционална дълбочина и спектър на превъплъщения от антична драма през Шекспир до Стивън Бъркоф – е обречен да гравитира в орбитата на Ларсън (неговата поява в ролята на Егист е почти епизодична) е показателен за един от основните проблеми, породени от ангажирането на филмови звезди – задължението (пред продуцентите и феновете) те да прекарват максимално време на сцената без да бъдат засенчвани от колегите си, каквито и драматургични и режисьорски компромиси да налага това.
Разбира се, не е правило всички актьори, станали популярни с ролите си в Холивуд, да изпитват затруднения да отговорят на големите очаквания. Например, двете участия на Джеф Голдблум в „Speed-the-plow“ от Дейвид Мамет през 2008 г., в блестящ тандем с Кевин Спейси, и „Затворникът от второ авеню“ от Нийл Саймън през 2010 г. показаха, че на сцената харизматичният американски актьор и музикант е изцяло в свои води. Изпълнители като Спейси, Юън Макгрегър, Том Хидълстън и много други са еднакво успешни и пред камера и на сцената (с нетърпение очакваме Гари Олдман в „Последната лента на Крап“ от Самюъл Бекет тази пролет в Йорк!). За съжаление обаче, театралните изяви на някои от холивудските звезди се превръщат все повече в една от многото платформи, чрез които феновете се докосват до своите любимци (и документират преживяването в социалните мрежи), а развитието на персонажите, драматургичната кохерентност и най-вече цялостната ангажираност с театралното случване са застрашени да останат на заден план.
Предупреждение в сайта на „Олд Вик“ гласи, че театърът не дава гаранция, че актьорите ще могат да бъдат видени след представлението и че ако се появят, те ще дават автографи само на официални материали от спектакъла „Едип“. Когато Голдблум и Спейси бяха на същата тази сцена, почитателите не очакваха театърът (по това време управляван от самия Спейси) да им гарантира среща с актьорите, а появата на изпълнителите на служебния вход и автографите бяха на добра воля, а не част от маркетинга на театралния продукт.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„