В търсене на съвременния ключ за Ибсеновата „Хеда Габлер“
Към края на театралния сезон Народният театър „Иван Вазов“ представи дълго подготвяния сценичен проект по една от най-драматичните пиеси на норвежкия драматург Хенрик Ибсен – „Хеда Габлер“. Сценичната интерпретация на пиесата е дело на режисьора Тимофей Кулябин, който на същата сцена през 2022 г. работи по емблематичния текст „Куклен дом“.
Радина Кърджилова (Хеда Габлер) и Ана Пападопулу (Теа Ралева) в „Хеда Габлер“ по едноименната пиеса на Хенрик Ибсен, режисьор Тимофей Кулябин, Наровед театър, 2025, фотограф Стефан Здравески
Като „баща на модерната драма“ Хенрик Ибсен създава редица реформи в театралната драматургия. Творчеството му задълбочено се съсредоточава върху вътрешния свят на персонажите и тяхното строго индивидуално проявление в социалната и обществена среда. В драматургията му наблюдаваме плавно и постепенно преминаване от романтическия човек и герой към една нова модерна личност, в сърцевината на която е кодирана проблематиката на новото време и мястото ѝ в него. Диалозите в пиесите му са многопластови, мотивацията на персонажите е заложена назад във времето, а силно проявената им социална функция изразява онази трудно преодолима за тях граница между семейния уют (пространството на дома) и обществената им позиция и роля (пространството извън дома). В този смисъл човекът от модерната драма е представен като бог, спрямо възможността да избира съдбата си, но бог, който съществува в свят на богове, сред други такива. Персонажите на Ибсен са интригуващи с вътрешно неразрешимите си конфликти, за които публиката разбира в последствие, в разгара на драматичното действие. Това е и онази най-трудна задача в сценичното пресъздаване на Ибсеновите текстове – разбирането и извеждането на един от многото конфликти, провокиращ персонажа да действа.
С личността на Хеда Габлер драматургът представя вътрешната борба, прераснала в личен конфликт за човека, който е окован в пасивно социално положение. „Ибсен създава нещо съвършено ново: силно емоционални персонажи, способни да вярват фанатично в една идея, абстракция или илюзия, която с цялата си енергия се опитва да имплантира в реалността; те вярват в нейната осъществимост.“[1] Драматургът представя Хеда преди всичко като дъщеря на баща си, омъжена не по любов, заложница на собственото си несъгласие и бунт към всичко. Не случайно се обръщат към нея с бащиното ѝ име, а не с това, което е получила от съпруга си Ян Тесман. Пиесата написана малко след „Куклен дом“ вече представя жената не като копнееща за своята свобода, затворена в кафез, а като личност, активно търсеща своето призвание, занимание и желаеща все по-силно да отстоява мястото си в семейството и социалните си позиции и възгледи. Добре оплетената интрига в миналото е повод за така развиващите се събития в настоящето – затихналите отношения между Хеда и Давид Левборг отново са на дневен ред след неговото завръщане в града, а новоиздадената му книга в сферата на изкуството го превръща в основен опонент на Ян Тесман и в професионален план. Сюжетът представя набор от проблеми, които преминават през личността на Хеда Габлер. Не случайно персонажът ѝ е асоцииран с Шекспировия Хамлет. Проблеми от личен, семеен и социален аспект, които генерират действие, провокират реакции, но подобно на Нора и Хеда, въпреки по-силния и бурен характер рядко бива изслушвана. Бунтът ѝ е изразен най-вече в резониращата ѝ самота срещу Юлия Тесман и Г-жа Елвстед, а поводът за фаталния края е отново така стеклите се и натрупани с времето обстоятелства, които тя няма възможността и силите да промени. Изключително силен сблъсък между персонаж и съдбата му, от което е породен и най-яркия конфликт в пиесата и съответно нейната развръзка.
Сцена от спектакъла
Подобно на сценичната интерпретация по „Куклен дом“ – „Нора“ и в „Хеда Габлер“ режисьорът Тимофей Кулябин работи в посока на това да осъвремени сюжета, да пренесе историята в наши дни. В „Нора“ генералното му решение да е преобразува гласното слово в писмено и персонажите да комуникират посредством съобщения на своите мобилни телефони, които публиката следи в реално време на екран. Това е повод много от заложените в драматургията дълбочини да бъдат недостижими от сценичната интерпретация. Диалогът от разстояние лишава персонажа от моментно напрежение и притеснение в задължаващия отговор. Създава необходимост от нови пространства, в които да се развива действието, лишава публиката от усещането за теснотата, която Нора изпитва в собствения си дом и т.н. И ако сценичният ключ на Кулябин към осъвременяването в „Нора“ е езикът, то в „Хеда Габлер“ това е пространството.
Режисьорското му решение представлението да се играе извън театралната сцена и сграда го задължава да пренесе действието на пиесата в град София. Посредством видео прожекции наблюдаваме определени сцени от пиесата, които се случват извън дома на Ян и Хеда Тесман. Сцени, които са прекалено дълги, отвличащи и ангажиращи вниманието на зрителя не със сценично действие, а по-скоро с добро техническо и екипно осъществяване. В опита си да направи историята на Хеда максимално близка до зрителите, превръщайки града в активен компонент, определян от самия него като действащо лице[2], Кулябин се лишава от интимността на театъра, от ярко изразените и специфично присъстващи персонажи, които Ибсен зарежда със силни характери.
Невероятно актьорско предизвикателство е в реално време изпълнителите да се сблъскат с неподправената градска среда, обличайки я в сюжета, проблемите на персонажите им и емоционалното им състояние. Задача, с която технически целият екип се справя чудесно, особено що се отнася до точността във времето. Но в играта пред камера се усеща онази ангажираност в действието, в събитието, в случката – в актьорското изпълнение прозира режисьорската задача и цел, заела мястото на естествено протичащия диалог и отношения между двама души. Това свръхрежисьорско решение само по себе си е находчиво и представлява голямо предизвикателство, но също така то с лека ръка пренебрегва някои значими компоненти, необходими за изграждането на фабулата. Представлението е лишено от интимността, от онзи наратив на газената лампа[3], в чието приглушено осветление персонажите споделят най-личните си тайни един с друг и разгръщат себе си в крайност, така че проблемите им да бъдат истинно заявени и съответно неуспешните опити за тяхното овладяване да доведат до фаталните изходи.
Хеда, изпълнявана от актрисата Радина Карджилова, е едновременно с характера на войник бунтар, едновременно е и жертва, чувствителна, но и много жестока – характеристики, които сами по себе си могат да бъдат четени в персонажа на Ибсен, но каква е Хеда на Кулябин? Има необходимост една от тези характерности да надделее над останалите, да категоризира Хеда като жената, която накрая насочва пистолета не към кого да е, а към себе си. Режисьорското решение тя да бъда творец, който в продължение на триста шестдесет и пет дни се заснема с полароид и опрян в главата пистолет е много добре изградена метафора на тази многозначна лудост характерна за персонажа. За жалост намерената образност издава една несигурност по повод личностните намерения на Хеда. Случайност ли е този творчески проект и припокриването му със съдбата ѝ или в прочита на Кулябин тя планира своето самоубийство много преди да започне сюжета? Самоубийство, което в пиесата е най-голямото и неочаквано събитие.
Дълго време зрителите наблюдават Хеда през окото на видеокамерата, която в своята изолирана стая подрежда досега направените снимките – създава се усещане за творчески хаос, но много бързо то се размива и проличава необходимостта от догонване на нужното темпо във времето. Подобно е усещането и в моментите, когато Хеда заснема част от кадрите си отново пред обектива на видеокамерата – не е изведена мотивация на персонажа довела го до това действие в този определен момент. Личи необходимостта в изпълнението и заснемането им като концептуално решение, което не е доведено до естественото им случване като процес. Отдавам това на тежката ангажираност на изпълнителя с онази сложно построена техническа част, задължаваща го да бъде последователно на няколко места, с екип от оператори, изпълняващ редица задачи. Свободата и мащаба на действие, които се разкриват пред сюжета с тази прекалено активна употреба и разгръщане в пространството около сцената и театралната сграда, проследени чрез камера, не работят в полза на основно заложените изразни компоненти на драматургична идея. Тимофей Кулябин съзнателно измества действието и вниманието в посока на онези, някои от които, вторични сцени, които не се случват в затвореното помещение на дома. В опита си да въвлече максимално реалистично и в крайност зрителя в живота на Ибсеновите персонажи Кулябин притъпява яркостта на техните характери.
В ролята на Ян Тесман е актьора Дарин Ангелов. Научните влечения на Ян и силната привързаност към лелите му са още по-голям повод за недоволството на Хеда. Дарин Ангелов успешно пресъздава онзи разсеян, вманиачен в труда си изкуствовед без да оставя ярка следа с присъствието си, носещ невинната жестокост, с която несъзнателно персонажът му оставя Хеда в ръцете на Брак – персонажът, който Ибсен натоварва със задачата на последната капка търпение. Обществената позиция на заместник-министър позволява на Брак, в изпълнение на актьора Деян Донков, да бъде няколко стъпки пред останалите, дори пред самата Хеда. Заради позицията си той има възможността да извива ръцете на Хеда Габлер. Чрез неговия персонаж се разгръща есенцията на опозицията и сблъсъка личност – общество, който силно вълнува Ибсеновия човек. Тук тази опозиция не е толкова ярко изразена в отношенията между Хеда и Брак. По-скоро се появява въпросът: Подобно на Давив Левборг, и с Брак ли Хеда има не добре заровени интимни отношения в миналото си? Изпълнението на Деян Донков придава на Брак светлина на изкушен от миналото си съблазнител, от колкото да е в посока на човек, възползващ се от моментната възможност и власт, за да изнудва.
Изключително тематично и в посока на сюжета е сценичното пространство. Сценографията на Олег Головко създава усещането за чуждия и студен уют, който изпитва Хеда. Мащабно пространство, с високи тавани, празни стени, малки и високо разположени прозорци, през които светлината на отминаващия ден само подсказва за цикличността на времето. Мащаб, който въвлича публиката в тази всекидневна и зрителя като потаен наблюдател има възможността да стане пряк свидетел на ежедневието на персонажите. Модерната стилистика на обзавеждането подсилва студенината на дома и подпомага визията на персонажите да изпъкне, представяйки ги като ексцентрични, модерни и интелигентни съвременни общественици.
Сценичната интерпретация на Тимофей Кулябин по Ибсеновата „Хеда Габлер“ е много смел сценичен проект от гледна точка на техническо случване. Сложното осъществяване респектира с изпълнението му, но и едновременно е повод за онази неопределеност и не задълбоченост в персонажите и отношенията помежду им. Въпросите, които повдига драматургията поставят човешкия живот на кантар с общественото положение и възможности – проблем, който сам по себе си създава напрежение. Това напрежение освен, че трябва да бъде породено и кодирано в персонажа на Хеда, би следвало и да премине през нея, да я зарази с идеята да посегне на живота си и като зараза да превземе ръката ѝ, с която тя натиска спусъка. „Хеда Габлер“ на Тимофей Кулябин задава много въпроси, но не отговаря на първостепенния: Коя е Хеда Габлер? Представлението създава облика на Ибсеновите персонажи, проблемите им, посоки на техните отношения без да навлиза в дълбочината им, без да ги разисква и подлага на съмнение, без да достига до тяхната крайна степен на конфликт. Подобно на първия прочит по Ибсенова драматургия на българска сцена Тимофей Кулябин в режисьорския си размах се лишава отново от определящи драматургични ходове, което разсейва вниманието и не позволява да се достигнат в крайност заложените проблеми в отношенията на персонажите.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Хеда Габлер“
по Хенрик Ибсен
Режисьор Тимофей Кулябин, сценична версия Роман Должански и Томофей Кулябин, драматург Роман Должански, сценография и костюми Олег Головко, композитор Тимофей Пастухов, художник по осветлението Серхей Рилко, видео-режисьор Анастасия Журавльова, асистент режисьор Теодора Лилян.
Участват Дарин Ангелов, Радина Кърджилова, Бойка Велкова, Ана Пападопулу, Деян Донков, Иван Юруков, Албена Ставрева.
Народен театър „Иван Вазов“, премиера 31 май 2025 г.
[1] Стефанова, А. Научният аргумент в живота и в изкуството – В: Ибсен във времето, София, СУ Св. Климент Охридски, 2008, 90.
[2] https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/899828-timofey-kulyabin-za-heda-gabler-v-narodniya-teatar-tova-e-opit-da-napravim-ak последно посетен на 6 юни 2025 г. 18:57 ч.
[3] Ибсен във времето [сборник] СУ Св. Свети Климент Охридски, 2008.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„