Акценти от парижките сцени в началото на новата година
„Проектът Буря“ (“Tempest project”), адаптация по „Бурята“ на Шекспир на Питър Брук и Мари-Елен Естиен, режисьор Питър Брук, Театър „Буф дю нор“, фотограф Philippe Vialatte
Tеатралният афиш във френската столица през първите месеци на 2025 г. е пъстър както винаги.
В театър „Вийо Коломбие“, една от трите сцени на „Комеди Франсез“, предстоят две премиери по пиеси на знаменити драматурзи и макар това да не са сред най-известните им произведения, новите трактовки обещават да докажат релевантността на тези текстове за съвременния зрител. В първата година след като заема поста директор на Националния драматичен център в Безансон, режисьорът и сценограф Томи Милио ще представи постановка по две от ранните едноактни пиеси на Морис Метерлинк – „Натрапницата“ („Неканената“) и „Слепците“. И двете са написани през 1890 г. и са емблематични образци на символизма, с който белгийският драматург остава в историята на театъра. Лайтмотивът, свързващ произведенията, е метафизичното измерение на видимото и невидимото: в „Слепците“ група абстрактни незрящи персонажи се лутат в гората, загубили своя водач, а в „Натрапницата“ единствено слепият дядо в едно семейство усеща присъствието на смъртта, която идва за родилката в къщата. Милио разработва драматургичния материал с акцент върху отсъствието, неутралността и тишината. В интервю за изданието „Ла терас“ той отбелязва, че думите на Метерлинк са също толкова важни, колкото и мълчанието, а за сценографията той е вдъхновен от Адолф Апиа и играта на сенки и светлини, целяща да провокира въображението на зрителя. Спектакълът ще се срещне с публиката от 29 януари до 2 март.
От 26 март до 11 май на същата сцена ще се играе втората продукция на известния фламандски режисьор Ги Касиер за „Комеди франсез“ (след адаптацията му на „Бесове“ от Достоевски през 2022 г.) – трагедията „Береника“ от Жан Расин. В центъра на историята за невъзможната любов между римския престолонаследник Тит и юдейската принцеса Береника е дилемата на младия император – дългът към страната или личното щастие; първото надделява, сенатът забранява брак с чужденка и Береника напуска завинаги Рим. Любопитно е, че премиерата на трагедията през 1680 г. е именно в театъра „Комеди франсез“, който е основан през тази година и продължава да се слави като най-старата действаща трупа в света. Касиер е режисьор, познат с използването на мултимедия и в „Береника“ той също залага на видео мапинг и изкуствен интелект, които да пресъздадат и наситят смислово преживяванията на главните герои и да преведат на езика на XXI век още по-успешно проблематиката за политическия дискурс като императив, заложена в текста на Расин.
Театър „Одеон“ представя спектакъла на Жули Дюкло „Страх и мизерия в Третия райх“ по пиесата на Бертолт Брехт. Премиерата се състоя на 11 януари и вече привлече вниманието на критиците. В рецензията на Филип Шевиле от „Лез еко“ спектакълът е определен като драматично резониращ с екстремните събития на днешния свят. В своя подкаст Люсил Комо също дава положителна оценка на спектакъла, въпреки недотам прецизната редакция на текста, която отчита като слабост: семпла и зачитаща оригиналния Брехтов ритъм, продукцията е като своеобразен „малък, илюстриран наръчник“ на щетите, които нацизмът причинява на обществото. Жули Дюкло е актриса и режисьор, асоцииран артист в театър „Ла Колин“ (2015–2017 г.), където поставя пиеси от Морис Метерлинк и Дороте Цумщайн. Тя е режисирала пиесата „Клиниката“ от Ларс Норен в театър „Одеон“, а сега е асоцииран артист към Националния театър на Бретан в Рен.
Най-новият от петте френски театъра с национален статут, „Ла Колин“, е изградил репутацията си с постановки по съвременни автори, чуждоезични спектакли на международни арт колективи, насърчаващи инклузивността и културното разнообразие. През март две различни постановки сякаш ще търсят баланс в културното противопоставяне между мюсюлманския и еврейския свят. И двете обаче са базирани на филми, които сега техните създадели пресътворяват на театралната сцена. Амос Гитай и Мари-Жосе Санселм са автори на „Голем“, спектакъл по едноименната филмoва трилогия на Гитай от 90-те години на миналия век, преплитаща митологични и библейски сюжети със съвременни разкази за изгнание, отразяващи светогледа на автора им, който също тогава е имигрант в Париж от родния си Израел. Амос Гитай е режисьор и визуален артист, автор на документални и художествени филми, инсталации и театрални спектакли. През 2022 г. на сцената на „Ла Колин“ представя „Къща“ – отново драматизация по негов документален филм – историята на една къща в западен Йерусалим чрез разказите на различните ѝ обитатели – палестинци и израелци. По същото време, от 5 март до 5 април, в малката зала ще може да се види постановката на Халил Черти „Медена целувка“ (T’embrasser sur le miel), отново адаптация по едноименен късометражен филм, който Черти създава през 2019 г. Пиесата представя любовта между мъж и жена в разкъсваната от конфликти Сирия; те не могат да са заедно, но се опитват да изградят един красив свят за себе си чрез видеоклипове, които си разменят. И двата проекта напълно отразяват политиката на театъра за многоезичност и на сцената в „Голем“ ще се говори на френски, английски, арабски, иврит и идиш, а „Медена целувка“ ще се играе на левантински арабски – разбира се, и двата спектакъла включват френски субтитри.
И накрая, едно завръщане на сцената, което няма да остане незабелязано, защото става дума за последната постановка на великия Питър Брук. В театър „Буф дю нор“, който от 1974 до 2008 г. е творческа база на английския режисьор и на създадения от него и Мишелин Розан Международен център за театрални изследвания, през март тази година ще се играе „Проектът Буря“ (“Tempest project”). Адаптацията по Шекспировата пиеса е на Брук и на дългогодишната му сътрудничка, драматурга Мари-Елен Естиен, с която работят по знакови проекти като „Махабхарата“. Премиерата на спектакъла е през 2021 г. в Монпелие, година преди Брук да напусне този свят, но още през февруари 2020 г. се представя като проект в развитие. В тези по-ранни етапи на работа участва и актьорът и двигател на световнопризнатата трупа „Комплисите“ Марчело Мани, който за съжаление също вече не е сред живите. Акцентирайки на думата „свободен“, с която завършва Шекспировият текст, постановката, която е плод на дългогодишни творчески експерименти, е философска, но и с чувство за хумор и рефлексия върху идеята за свободата в различните ѝ форми.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„