ПРЕМИЕРИТЕ ПРЕЗ МАЙ И ЮНИ
Докато сезоните се сменят, театърът продължава да задава въпроси, които времето не успява да заглуши. Май и юни бележат сцената със спектакли, в които класика се преражда, експериментът провокира, а детайлът – визуален или човешки – разказва за нас повече от новинарски хроники и социални мрежи. От камерни диалози до хореографски взривове, от метафора до болка – сцената не само отразява реалността, а я моделира с чувствителността на съвременния човек.
„ХЕДА ГАБЛЕР“ по Хенрик Ибсен – Народен театър „Иван Вазов“
Създаден по класическата пиеса на норвежкия драматург Хенрик Ибсен и интерпретиран в съвременна сценична версия от Тимофей Кулябин и Роман Должански, спектакълът „Хеда Габлер“ превръща познатата камерна драма в мащабна социална картина. Преведена от руски от Василка Бумбарова, постановката пренася действието в съвременна столица, където обществото, изкуството и личната криза се преплитат по съдбовен начин.
Историята на Хеда – дъщеря на генерал, съпруга на амбициозен учен, бивша муза и днешен художник акционист – разкрива дълбоките противоречия между обществения натиск, личната свобода и скрития копнеж по смисъл. Това не е просто разказ за една жена, изгубена между желанията си и обстоятелствата – това е болезнено актуална драма за силата на вътрешния протест и неговата разрушителна цена.
Режисьорът Тимофей Кулябин създава сцена, в която героите съществуват не само в рамките на текста на Ибсен, но и в съвременната реалност – градът става главен герой, а изкуството – тяхната религия, убежище и поле за битка. Действието се развива не в затворено пространство, а в пълнокръвен свят, в който присъстват приятели, почитатели, студенти, издатели и дори енориаши. Така пиесата придобива неочаквана дълбочина и социална острота.
Хеда Габлер (Радина Кърджилова) е в епицентъра на тази сложна мрежа от зависимости и неизказани желания – изтънчена, интелигентна и разрушителна. До нея стоят Ян Тесман (Дарин Ангелов), Теа Ралева (Ана Пападопулу), Филип Брак (Деян Донков), Давид Левборг (Иван Юруков), Юлия Тесман (Бойка Велкова), Берта (Албена Ставрева) и редица други персонажи, чийто живот и съдба преминават през вихрушката на тази драма.
„ИСТИНАТА ИЛИ СЕ ОСМЕЛЯВАШ“ от Щефан Лак – Театър „Българска армия“
Ако си мислите, че животът на възрастните е труден, спомнете си какво ви е било, когато сте били на шестнайсет. Години, които мнозина пренебрегват, а всъщност се оказват съдбоносни за оформянето на един човек. Тогава се сблъскваш с първите си проблеми – на пръв поглед неразрешими, съкрушителни, изпепеляващи, а всъщност се оказват важни моменти, които те изграждат. Това са и годините на безгрижието – тайни партита, тайни гаджета, първата дръпка от цигара, първото напиване, а и разбира се, тръпката от това родителите да не разбират нищо. Сред най-красивите усещания е и първата любов. Да се влюбиш на тази възраст е нещо, което никога не се повтаря по същия начин – първично, болезнено, истинско. Тялото пулсира в неопределени честоти, умът отказва да мисли рационално, а сърцето не иска да знае за последствията. За някои тогава се случва и „първият път“ – събитие, което или е огромно, почти свръхестествено – или просто нещо, което трябва да се случи, ей така.
Пиесата „ИСТИНАТА ИЛИ СЕ ОСМЕЛЯВАШ“ изправя едно момче и едно момиче в дуел, маскиран като игра, в която няма правила – само импулси, смях, обиди и тайни, които не са готови да признаят дори пред себе си. Защото на шестнайсет животът е или драма, или комедия – а най-често и двете наведнъж. И понякога всичко започва с един прост въпрос: Истината… или се осмеляваш? Режисьор на спкеткъла е Васил Дуев-Тайг, а в него участват Алена Вергова и Ахмет Исмаил.
„МАЛКАТА БАБА ЯГА“ по Отфрид Пройслер – Младежки театър „Николай Бинев“
Спектакълът „Малката Баба Яга“ кани малки и големи зрители в един вълшебен свят, където магията не се крие в зловещите заклинания, а в смелостта да бъдеш добър. Малката вещица е само на 127 години – според големите вещици твърде млада и недостатъчно зловеща, за да бъде „истинска“. Но тя има голяма мечта – да участва във вещерския танц на планината Блоксберг.
С помощта на своя забавен, умен и малко критичен гарван Абрахас, тя тръгва по пътя на добротата, където се изправя срещу несправедливостите и разбира, че истинската сила не е в страха, който всяваш, а в обичта, която даряваш.
Пъстър, изпълнен с хумор, музика и куклени чудеса, спектакълът, режисиран от Александър Йорданов, е идеален първи допир с театъра за най-малките зрители – и едно напомняне за порасналите, че никога не е късно да направиш света малко по-добър. Участват: Анна-Валерия Гостанян, Ралица Туджаро, София Трейман.
„МОМЕНТ. ТИШИНА“, танцов спектакъл на хореографа Емилия Радичева – РЦСИ „Топлоцентрала“
„Момент. Тишина“ е танцово изследване на границите между светлото и тъмното, социалното и личното, контрола и импулса. Нощта – като пространство на свобода, на съкровени пориви и неизказани емоции – се превръща в сцена, на която човешкото същество сваля маските си и се сблъсква с вътрешната си истина.
Представлението ни въвежда в свят, в който денят подчинява, а нощта освобождава. Там, в мрака, сетивата се изострят, телата говорят това, което думите не могат. Това е пространство на тишината, която крещи. На уязвимостта като сила. На танца като форма на бунт и изповед.
С опорни точки в историята на танца – от древните ритуали до съвременната клубна култура – спектакълът търси образа на съвременния човек: разкъсан между нуждата от принадлежност и стремежа към индивидуалност. Той се бори, гневен и оголен, опитвайки се да разшири границите на собственото си време, да напълни бездната в себе си, да заглуши вътрешния си глас – дори и за миг. Спектакълът е Копродукция на сдружение „Материя“ и РЦСИ „Топлоцентрала“. Участват: Александър Гочев, Биляна Цолова, Карина-Велислава Сомноева , Ксения Бакалова, Любомира Геновска, Нели Георгиева, Олександра Кирчева, Павел Тодоров, Цветан Пейчев.
„ПОХИЩЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ“ по Ани Илков – Театрална работилница „СФУМАТО“
Брутален, политически, поетичен. Режисьорът Иван Добчев превръща стиховете и памфлетите на Ани Илков в театрален акт на бунт. Това не е пиеса – това е жива дисекция на историческото ни безсилие и националното самозабравяне. Гротеската е форма на истина, а поезията – последният автентичен език, с който можем да викаме, без да се срамуваме. Спектакъл, който боли. И трябва да боли. Участват: Борис Кръстев, Станислав Ганчев, Димитър Василев, Елена Дечева, Елена Траянова, Виолина Доцева, Рафаел Бижев, Димитър Николов.
„ОЛЕАННА“ от Дейвид Мамет – Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен
„Олеанна“ на Дейвид Мамет е пиеса в жанра психологически трилър, която поставя фокус върху властовите отношения, езика като инструмент за контрол и опасността от неразбирателство. В този спектакъл сблъсъкът между университетски професор и негова студентка се разгръща в яростен диалог, където всяка дума носи тежест, а истината става все по-неясна. В моя прочит се фокусирам върху неизказаното, върху тънката граница между истина и възприятие, за да подчертая как езикът не само изразява, но и оформя реалността. „Олеанна“ ще предизвика зрителите да заемат страна – или да се запитат дали това изобщо е възможно.“ – Надя Панчева – режисьор. Участват: Делян Илиев и Теона Димова
„ТАНЦЪТ ДЕЛХИ“ от Иван Вирипаев – Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен
„Танцът Делхи“ е съвременна театрална медитация върху загубата, любовта и освобождението. В този текст на Иван Вирипаев – един от водещите европейски драматурзи и глас на новата руска драматургия – смъртта е само фон, върху който се проектират движенията на душата.
Всеки епизод е като завъртане в танц, в който реалността избледнява, а на нейно място се появява нещо по-дълбоко – енергия, тишина, смисъл. Не виждаме самата смърт, но усещаме нейната форма – огъната в жест, в поглед, в думите, които не се казват. Спектакълът на Любослав Неделчев подчертава именно тази честна, оголена комуникация – не между герои, а между същности. Уастват: Екатерина Стоянова, Йоана Кирчева, Камелия Хатиб, Михаил Лудин, Надя Дердерян, Нина Горановски.
„КРАЛ ЛИР“ по Уилям Шекспир – Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
Под режисурата на Думитру Акриш, „Крал Лир“ започва от края – от момента, в който Крал Лир се е изгубил в собствената си буря от спомени. Сценичната адаптация на Анджелина Рошка подчертава личното измерение на класическата шекспирова трагедия – не като игра на тронове, а като разпад на доверието, на семейството, на личността. Това е разказ за предателството, за лъжата, за тихата лудост, която идва, когато престанем да обичаме. И за онзи последен опит на човека да се върне към себе си – през мълчанието на дъщерите, през крясъка на съвестта, през пепелта на разбитото семейство. Участват: Милен Димитров, Ясена Господинова, Ивана Керанова, Дона Вълова, Ева Данаилова, Ивайло Драганов, Тодор Лазаров, Ивайло Спасимиров, Борислав Апостолов и Ростислав Панков.
„Това не е политически спектакъл, в него има много любов, той разглежда отношенията между родители и деца. Всичко започва с края на пиесата на Шекспир, написана през 1605 година, и бурята, в която Лир си спомня събитията, които е провокирал. В него се засягат теми като предателството, лъжите, лудостта и бягството от истината“, споделя режисьорът Думитру Акриш.
Думитру Акриш е румънски режисьор, който се утвърждава като един от най-обещаващите и награждавани театрални режисьори от младото поколение. Поставял е автори като Чехов, Шекспир, Солженицин, Горки, Ердман, Островски, Достоевски, Брехт, Гьоте, Шилер и др. Има четири номинации за Националната театрална награда „Златна маска“. Със спектаклите си участва в множество международни фестивали, сред които Театралният фестивал в Авиньон, Единбургският фестивал и други. Последната му премиера е „Вишнева градина“ в Националния театър в Сибиу.
„ОБИКНОВЕНО ЧУДО“ от Евгений Шварц – Театър „Възраждане“
Това не е приказка – това е елегия за избора. Един мъж, някога мечка, трябва да се влюби, за да се превърне в човек. Но какво, ако любовта не е път, а изпитание? Шварц създава митология за зрелостта – за страха от обвързване, за отказа от трансформация, за цената на саможертвата. Керим режисира с финес и нежност, превръщайки всяка сцена в метафора. „Обикновено чудо“ е спектакъл за онези, които знаят, че чудесата не са магия, а избор. Режисьор е Бюрхан Керим и участват Георги Златарев, Костадинка Аратлъкова, Георги Няголов, Йордан Ръсин, Ванеса Пеянкова, Ивайло Драгиев, Жана Рашева, Никол Оташлийска, Никола Мутафов.
„ПОСЛЕДНАТА НОЩ НА СОКРАТ“ от Стефан Цанев – Театър 199 „Валентин Стойчев“
Сократ чака смъртта си. Но вместо трагедия, се случва философска комедия – забавна, но безмилостно точна. Сцената се превръща в трибуна на духа, а зрителят – в съучастник в един от най-старите въпроси: какво е свобода? Режисьорът Съни Сънински подчертава парадокса: мислите летят, докато телата чакат отрова. Един спектакъл за избора да умреш свободен – дори ако всички останали са оцелели в подчинение. С участието на: Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Ирини Жамбонас.
„ПОСЛЕДНА ОРБИТА“ – РЦСИ „Топлоцентрала“
Последна орбита (Last Orbit) е най-новият спектакъл на хореографа Деян Георгиев. След като изгражда отличителен почерк като хореограф в редица театрални продукции на водещи български сцени, той се дипломира в международната магистърска програма „Хореография, артистично проучване и ко-създаване“ в Холандия. Последна орбита е резултат от този интензивен творчески процес – спектакъл. Хореографът изгражда пейзаж на нестабилност – крехък, хаотичен и напрегнат. Черпейки вдъхновение от механиката на дърветата, неизказаната архитектура на наследените истории и спекулативните ръбове на научната фантастика, той работи на прага между хореографията и сетивното изследване. Участват: Виолета Матиушенко, Марина Хараламбова, Александър Гочев, Деян Георгиев.
„МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ“ по Лиман Франк Баум – Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора
„Вълшебникът от Оз“ повдига много важен за мен въпрос – Защо се оставяме да живеем в сивота?!? Мечтата ми е да накарам децата да мечтаят, да вярват в невъзможното, защото то е възможно, стига да се упражняваш достатъчно. Да не се отказват да минат отвъд дъгата. Да помогнем на възрастните да се върнат в детството си. „Детето, то е бащата на човека…“ пише Гьоте. Не затваряйте вратата на детската стая, оставете я отворена, за да може да се връщате в пъстрия свят на детството, където има добри феи, зли магьосници, говорещи птици, ходещи дървета. Всичко започва с един скучен избелял сив цвят, където дори хората са подивели и мислите им и мечтите им, ако има такива. И единствено Дороти е цветно петно в сивата картина. Желанието й да попадне в цветната дъга е толкова силно, че предизвиква торнадо, което я откъсва от реалния свят и я отнася в света на приказките. В този нов, пъстър и красив свят тя израства и умствено и емоционално, открива приятелството, научава се да отгатва лицемерието и да се пази от злото. От историята отвъд дъгата излиза смела, умна, обичаща, пораснала.“ – Бисерка Колевска – режисьор на спектакъла. Участват: Миленка Сотирова, Мария Пенчева, Тони Тончева, Ванина Йорданова, Йоана Христова, Симона Жулиянова, Яна Божанин, Иван Калошев, Красимир Ненков, Борислав Веженов, Борче Манев, Борис Върбанов, Александър Бориславов, Илчо Димитров.
„СЛУЧКАТА В ГРАД ГОГА“ от Славко Грум – Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен
За първи път на българска сцена в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ ще се постави превърналата се в емблема за Словения пиеса от Славко Грум „Случката в град Гога“, написана през 1930 г. Пиесата „Случката в град Гога“ от Славко Грум за първи път е преведена на български от проф. д-р Людмил Димитров през 2021 г. и е една от петте словенски пиеси в сборника „Мъртвият идва за любимата“. Повод за превода на тази пиеса е творческата среща между проф. д-р Людмил Димитров и режисьора Стилиян Петров преди 15 години, за когото преводачът споделя, че е единственият режисьор в България на когото би доверил този едновременно парадоксален и вдъхновяващ текст. Това е свещен текст за словенската драматургия, пиеса, която е обиколила света. Тя е универсална, пиеса за този свят, накъде вървим, къде боксуваме – споделя проф. д-р Людмил Димитров пред екипа на постановката – Адриан Филипов, Бориса Сарафова-Черкелова, Делян Илиев, Елица Анева, Иван-Александър Дойчев, Маргарита Костова, Мариан Дулчев, Мария Рушанова, Мария Йорданова, Мариян Стефанов, Милена Ерменкова, Николай Стойчев, Нина Горановски, Ованес Торосян, Сергей Константин.
АНИТА АНГЕЛОВА
Екипът на СЦЕНАрт ви пожелава приятно гледане!
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„