ДРАМА И ДРАМАТУРГИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО: 3-то издание на Фестивала за нова драматургия New Stages Southeast на Гьоте-институт България
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Гьоте-институт България е инициатор и организатор на един от най-интересните международни форуми в София напоследък – Фестивала за нова драматургия, който се провежда в рамките на регионалния проект на института за страните от Югоизточна Европа New Stages Southeast. През 2023 г. фестивалът се състоя за трети пореден път между 12-ти и 18-ти юни и беше под название „Драма и политика“.
Изборът на темата за тази година, без съмнение, е много точен, бихме могли да кажем, че той попада „директно в целта“. От една срана, в днешното турбулентно време на война в Европа, на хуманитарни и природни катаклизми в света и на проточила се политическа криза в България, въпросът за устройството и функционирането на обществения механизъм и за случващото се около нас, както и за рефлексиите на театъра върху него, възниква естествено. От друга – фокусирането върху темата за драмата и политиката веднага актуализира често коментирана особеност на съвременната българска сцена и драматургично писане – отказът от политическото, рядкото присъствие на политическия театър у нас. Така че избраният слоган от организационния екип (Марина Лудеман, директор на Гьоте-институт и ръководител на отдел „Културна програма“ и Мирослав Христов, координатор за сценични и изобразителни изкуства в отдел „Културна програма“) ударно обединява двата проблема и насочва вниманието към тях.
Много силна тази година беше и програмата на фестивала, подбрана под коментирания слоган. Тя се състоеше от три основни модула и едно, бих го нарекла, въвеждащо събитие.
Въвеждащото събитие беше филмът на Мило Рау (р. 1977) „Новото евангелие“, който при появата си през 2020 г. предизвика бурен отзвук сред театралните и филмовите среди. Международната известност на швейцарския театрален режисьор, писател и журналист започва през 2015 г., когато на няколко от основните европейски театрални фестивали е показано представлението му „Мразя радиото“, създадено с неговата основана през 2007 г. компания „Международен институт за политически убийства“, Берлин/ Цюрих и остро поставящо със средствата на вербатим театъра въпроса за решаващото влияние на медиите върху формирането на общественото мнение и провеждането на целенасочени политики. Наложил се през следващите години като емблематичен представител на политическия театър, Мило Рау е художествен ръководител на белгийския театър NTGent от 2018 до 2023 г., след което става директор на знаменития фестивал за театър, опера и танц Wiener Festwohen. Откриването на New Stages Southeast с много коментирания му филм за мизерния живот днес на група работници мигранти в италианския град Матера, където са снимани световноизвестни кинопродукции за Исус, постави ярко начало на дебата за драматургията на политическите практики и за политическото в драмата, който фестивалът целеше да проведе.
Безспорният акцент на фестивалната програма тази година беше именно Дискусионният модул. Той включваше 4 тематични дискусии – „Драматургия на протеста“ (14 юни), „Репертоарът – отражение на политическите драми“ (17 юни), „Драматургия на политическото“ (17 юни) и „Хоризонти на българската драматургия“ (17 юни), модерирани от журналисти и теоретици в областта на изкуствата и културата като Георги Ангелов, Деница Езекиева, Надежда Московска и Анелия Янева и с участието на режисьори, театроведи и културолози. От различни страни и в различни посоки панелистите и присъстващите в почти винаги пълната зала на Гьоте-институт търсеха и коментираха пресечните точки между политическото и театъра, достигнаха до интересни и провокативни анализи на българския политически живот през последните десетилетия чрез метафорите и асоциациите с драматичното и театралното или пък се опитаха да обяснят историческите и актуалните причини както за бягството на днешната сцена и драма от политическото, така и за редките, но ярки и продуктивни срещи между тях. В тази посока особено се открои дискусията „Драматургия на политическото“ с модератор Надежда Московка и участници Явор Сидеров, Явор Гърдев и Мария Спирова, чийто въвеждащи изказвания катализираха дълъг и интензивен дебат с аудиторията, както и дискусията, водена от Деница Езекиева и с участието на проф. Николай Йорданов, д-р Петър Денчев и доц. Жана Попова, които се опитаха да откроят важната връзка между политическия контекст и репертоарния избор на театрите или пък между театралния живот и изграждането на неговия силно снижен, развлекателен образ в някои от телевизионните предавания и формати.
Другият основен модул, изразяващ се в представянето на нови европейски пиеси, и тази година беше проведен съвместно с Организация „36 маймуни“ като поредно 12-то издание на тяхната платформа за нова драма ПроТекст. Той включваше три нови текста за театър на утвърдени източноевропейски автори с международна известност – „Слънчева линия“ на Иван Вирипаев (Полша/Русия) в превод на Диана Конрад; „Коте за спомен от мрака“ на Неда Неждана (Украйна) в превод на Минка Параскевова с консултант по украински език Татяна Колосова и „Крокодил“ на Елизе Вилк (Румъния) в превод на Лора Ненковска. Всички пиеси бяха представени като пърформанс-четения. От цялата програма на фестивала, за съжаление, не успях да видя само представянето на „Крокодил“ с режисьор Денислав Янев и с участието на Николай Марков и Надя Керанова. Останалите две четения направиха силно впечатление. „Коте за спомен“ срещна българската публика за първи път с известната в родината си и в други европейски страни украинска авторка Неда Неждана и веднага я спечели с експресивността и горчивото страдание на нейния текст за драматичните преживявания на една жена по време на руската инвазия в Донбас през 2014 г. Режисьорът Боян Крачолов и актрисата Галя Костадинова бяха избрали максимално статична стратегия на прочит на текста, при която откриването на заложените в него енергии и теми се търсеше изцяло в интензивността на гласовото изпълнение. Може би включването в отделни моменти и на други изпълнителски средства би открило по-широк спектър от философски и постановъчни възможности, заложени в пиесата. Прочитът на Вероника Тодорова и Николай Владимиров, под режисурата на Стефан Зарев, на една от последните пиеси на Иван Вирипаев – „Слънчева линия“, умело се справи точно с това предизвикателство на пърформанс-четенето. Двамата актьори не само проникновено и въздействащо представиха пред присъстващите в залата своята интерпретация на сложния философски текст, но и умело намекнаха за съдържащите се в него множество други пластове и посоки на тълкуване.
В находчив момент на отдих и усмивки в тази част на фестивалната програма се превърна артистичната акция „Рециклиране на пиеси“ по идея на Катерина Георгиева и реализация на Огняна Серафимова с чудесното участие на Тони Карабашев.
Третият модул и, безспорно, другият акцент на тазгодишното издание на New Stages Southeast беше срещата с Иван Вирипаев. Проведена като разговор между него и Галин Стоев, режисьорът, с когото Вирипаев започва успешния си път на драматург (с пиесата си „Сънища“, поставена от Галин Стоев под заглавие „Археология на сънуването“ през 2002 г. за Международния театрален фестивал „Варненско лято“) и с когото до днес ги свързва дълго и интензивно творческо и лично приятелство. В интересния и многопластов дебат Иван Вирипаев, който отдавна живее в Полша, обясни психологията на двете страни във войната в Украйна и защо няма да се върне в Русия, както и сподели своята позиция за това какво може да прави човек в ситуация на насилие и чрез какви хуманитарни и артистични инициативи днес той се справя с тази ситуация.
Едно силно издание на Фестивала за нова драматургия New Stages Southeast на Гьоте-институт България, което активира и разшири пространството за философски и артистичен дебат у нас. Събитие, от което отдавна се нуждаем.
