„Малката Англия“ прочетена, преведена и поставена като мит
Най-новата премиера на Народния театър „Иван Вазов“ представя една режисьорска концепция, чийто мащаб и замисъл е с размах. „Малката Англия“ е впечатляващ опит да се развие един средиземноморски сюжет в митологическа сплав от любов, смърт и копнеж.
„Малката Англия“ от Йоанна Каристиани, превод Емануел Мутафов, режисьор и автор на сценичната версия Диана Добрева, драматизация Александър Секулов, сценограф и костюмограф Марина Райчинова, Народен театър, 2026; фотограф Стефан Здравески
Островното мислене на Каристиани и личната й биография
Първият прочит на „Малката Англия“ трябва да започне оттам, откъдето започва биографията на авторката на известния роман, по който е направен сценичния вариант, Йоанна Каристиани – родена в Хания, Крит, през 1952 г. Крит, островът свързващ култури, климатични пояси, Средиземноморието и Африка, сам по себе си е митологичен. По своему сам и откъснат, Крит е първоизточник на собствени обичаи, поверия, песни, носии и традиции. Специален акцент в постановката на Диана Добрева е именно тази островна култура – нито напълно гръцка, нито балканска. Тук специална е ролята на сценографията и костюмографията на Марина Райчинова, за която трябва да има отделни думи и самостоятелни аплодисменти. Черното и бялото са в постоянна конкуренция, цветовете са привилегия на морето – жените са господарките на сушата, мъжете – на безбрежното синьо. И като същинска жена от острова, Каристиани усеща живеенето на този постоянен предел. Впоследствие в живота си Киристиани попада на Андрос, островът, свързан със съпруга й, като започва проучване на документални източници, снимки, писма, вестници, бележки, семейни хроники. Кратките глави в книгата, носят впечатляващото умение на авторката да скицира, да открива типологии, да усети верния кадър. Смесица от езици, от истории за търсенето на новото в света свързва романа с големите имена в литературния канон на ХХ век. Но заедно с аскетичния стил и представяне на една автентична островна среда, Киристиани си позволява да бъде сантиментална, да разказва романтично, да буди любопитство.
След като учи право, тя изгражда кариерата си първо като илюстратор и карикатурист, а впоследствие и като сценарист. Едва през 90-те години на ХХ в. решава да публикува проза. Дебютира през 1995 г. със сборника с разкази „I kyria Kataki“, а „Малката Англия“ е първият ѝ роман („Mikra Anglia“), публикуван в Германия през 2001 г. под заглавие „Die Frauen von Andros“ („Жените на Андрос“). В допълнение към литературната си дейност, Каристиани се занимава интензивно и с кино. През лятото на 2002 г. работи по продуцирането на сценария си „Булките“ с Мартин Скорсезе в Атина и Крит. Екранизацията на „Малката Англия“ се случва през 2013 година, когато филмът на Пантелис Вулгарис, с безспорни кинематографични качества, е и гръцкото предложение за наградите „Оскар“.
Литературното творчество на Йоанна Каристиани ѝ носи автентично признание; за първия си роман тя получава гръцката държавна награда за литература и наградата на Атинската академия, а за втория си – литературната награда „Диавасо“. Самата тя, заедно със семейството си решава да споделя живот между Атина и остров Андрос – специалното място на действие в романа. Но какъв автор е Каристиани – тя издирва малките, само на пръв поглед косвени детайли в живота на своите герои. Именно снимките на удавени моряци в кафенетата и в домовете на хората на Андрос дават мотив за изследване на историите зад картините и описване на света на жените, чийто живот е съсредоточен повече от всякога около мъжете след смъртта им. Романът „Малката Англия“ е особена общностна история, която играе с контрастите, като в черно и бяло, между ограниченията и бавния ритъм на островния живот срещу ропота на вълните, омайният зов на синия безкрай, съблазънта на морето. В това писане перспективите непрекъснато се променят, за да създадат панорама на живота на Андрос, която изглежда още по-естествена, защото авторката изобразява много главни герои, без да се фокусира изчерпателно само върху един. Когато се среща с романа и го превежда, Емануел Мутафов пише в предговора:
„Жанрово произведението се родее с художествената документалистика. Детайлите са изровени от родовия архив на съпруга на авторката. Но тя като историк се е ровила в стари издания, дневници, кореспонденция.“ Но тук преводача Мутафов споменава и за нещо друго – „Освен корабите, спомените за пристанищните кръчми, извънбрачните деца в Аржентина и другаде за героите на Каристиани остава хилядолетната Одисеева мъка, която има материално измерение – купчината стари, заплодени от морския вятър фасове и псувните, които се отлагат на върха на сдъвкания тютюн. Героите едновременно са емблематични за гръцката народопсихология, но и абсурдни с крайните си характеристики“.
Александра Свиленова и Константин Еленков в сцена от спектакъла; фотограф Стефан ЗдравескиАлександра Свиленова и Константин Еленков в сцена от спектакъла; фотограф Стефан Здравески
Ролята на преводача на „Малката Англия“
През 2002 г. Емануел Мутафов превежда романа с близо шестмесечно посвещаване, търпение и нетрадиционен подход – да запази всички турцизми, игрословици, ругатни без никакъв евфемизъм. Турцизмите, например, също се използват в българския език, което провокира Мутафов да представи не само езиковите връзки, но и сходствата в манталитета. Множество гръцки думи също са запазени, тъй като местните български диалекти ги пазят, което потвърждава тезата на превода, за общия културен субстрат. Още нещо, което преводачът споделя в предговора си към романа – „Малката Англия“ бе огромно предизвикателство за мен. Разбрах текста едва когато стигнах последната страница на превода, преди това го бях чел два пъти. Шест месеца ми бяха необходими за да му придам български живот. Затворих се в една къща от началото на ХIХ век, далеч в Родопите, на 20 километра от гръцката граница. С мен бяха само романът, речниците и писмата на Киристиани. Нищо друго. Живях в текста. В тишината на щедрата планина бавно проговаряха героите на Андрос. За да ги видя по-добре, направих множество скици и графики, опитвайки се да се доближа до творческата кухня на артистичната Йоанна.“
В допълнение от специалната среща, която имах с проф. Емануел Мутафов по повод предстоящата театрална премиера по текста, разбирам, че романа практически е неоткриваем. Тогавашният издател Николай Стоянов издава малък тираж, който бързо се изчерпва. На представянето на превода на български език, Киристиани идва в София и специално посвещава време да усети града, улиците, пазарите. Емануел Мутафов, който е неин спътник в тези разходки, споделя нейното желание да разбере кои сме ние българите, да мисли и за културните и езикови сходства на Балканите. Оказва се, че книгата „проговаря“ много добър български език, което спомага тази моряшка, почти документална история, да ни даде възможност да я мислим и като шекспирова пиеса.
Сценичният превод на Диана Добрева
Важен акцент около високото постижение на постановката на „Малката Англия“ в Народния театър е и амбицията на националната ни сцена да осигурява мащаб и огромни възможности в сферата на звука, осветлението и техническите служби. Този специален Deus ex machina е също ключов играч в овеществяването на остров Андрос. Първата среща на публиката с острова през изключителната сценография на Марина Райчинова оставя трайно впечатление. Съществена е и режисьорската свръхзадача – да превърне една семейна, островна история в митология, съизмерима с древногръцкия епос. И така и се получава. Две млади момичета – Александра Свиленова (Орса) и Кремена Славчева (Мосха) растат под властния поглед на майката (Жана Рашева), в тях расте и копнежът. Бъдещият капитан Малтабес (Константин Еленков) разкрива любовното чувство на Орса, като сплав от пагубни и възвисяващи емоции и иска от нея обещанието да го чака. Това не се случва и от тук следват множество завързани като корабни възли истории между сестрите, родителите, наследниците. Страшни и неразрешими като в антична трагедия се превръщат отношенията между двете сестри, те обичат един и същи мъж. Коментар на случващото се е един почти „античен хор“ на жените на острова, някой от тях овдовели като момичета, други все още в очакване на корабите. Тук трябва да се открои ролята на Ана Пападопулу, която развихря своята енергия до предели толкова крайни и красиви, че публиката реагира, така, сякаш е на една маса с актрисата. Характерните за режисьорския стил на Диана Добрева колективни изпълнения на актьори тук са проведени с прецизност до всеки дребен детайл. Звукова среда, хореография, костюми, сценична механизация – всичко това работи за спойката на актьорския ансамбъл и създава облика на този театър. Един митологичен свят, в който жените са и булки и вдовици, черните дантели на воалите им, белите стени на къщите, островът е метафора на дома. За устоите на дома се борят жените, да го напуснат се борят мъжете. И така между двата сватя – сигурния и безбрежния съществуват семействата в спектакъла „Малката Англия“. Морето е отвъд сцената, то стои срещу нас, публиката, като огромен мултимедиен екран, но то е и сред нас в салона – където са копнежите и безплътния вятър. А плътта е на сцената, в любовната история, която не прекъсва своята нишка, между Орса и Малтабес, във въздишките на малката сестра, в протяжния звук на цикадите, в струните на бузукито.
Остава публиката да съ-участва, но и да съчувства на обречените млади, по един сантиментален начин, да плаче със сълзите на Орса, да се страхува от наближаващата война (силно послание на създателите на спектакъла, свързан с днешният разпокъсан от военни конфликти свят), да е готова за последният танц преди смъртта.
Ето, за това е и спектакълът „Малката Англия“ – за всички неща, любов, страх и копнеж, които ни се случват, преди малкият ни свят да потъне в морето завинаги.
ДЕНИЦА ЕЗЕКИЕВА
„Малката Англия“
от Йоанна Каристиани
превод Емануел Мутафов
Режисьор и автор на сценичната версияДиана Добрева, драматизация Александър Секулов, сценограф и костюмограф Марина Райчинова, композитор Петя Диманова, видео дизайн Петко Танчев, хореограф Олга Панго.
Участват Александра Свиленова, Константин Еленков, Кремена Славчева, Ана Пападопулу, Анета Иванова, Боряна Маноилова, Васил Драганов, Веселин Мезеклиев, Димитър Николов, Жана Рашева, Иван Николов, Ирина Митева, Любомир Петкашев, Стефан Къшев.
Народен театър, премиера 15,16 април, 2026.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„