Красивите души на Тана Манева

МИЛА ИСКРЕНОВА

Независимо от необятното разнообразие на съвременната танцова сцена, рядко се случва да попаднеш на наистина самобитен спектакъл, който носи неповторимостта на оригинален авторски почерк. Спектакълът на Тана Манева,( режисьор и пърформър), се нарича „Красиви души“ („Beautiful souls”) и е една от тези ярки прояви на талант, които изглеждат като директен отпечатък на вътрешния свят на автора. Спектакълът е вдъхновен от „концепцията на Хегел за „красивите души“, празната черупка и стремежа към съвършенство, големите думи, моралното превъзходство.“ Тана Манева разглежда „ човешката личност, съзиданието и разрушението, красивото – грозното“, демонстрирайки развит авторски стил, почиващ на сериозна артистична ерудиция. Усеща се влиянието на стила Буто, но овладян и силно модифициран от въображението на режисьора-постановчик на тази синтетична пиеса.

Beautiful Souls, спектакъл на Тана Манева, продукция на Tana Maneva, Teater Giljotin, Швеция, фотограф Екатерина Якямсева

Езикът на представлението е силно експресивен, многозначителен и екстремно изповеден. На сцената се появяват седем артисти – трима мъже и четири жени – една от които е Тана Манева, различни като възраст, визия и телесна изразителност. Те следват ясната конструкция на спектакъла, съдържаща общи сцени и индивидуални „вариации“ по зададена от автора тема.

Седмината герои са с индивидуални характеристики, изведени до крайна изразителност. Всеки от тях изпълнява своето соло с максимална чистота : Един призрачен силует танцува с черно знаме; един висок викинг изпълнява своята „ария“ с невероятни извивки на гласа и тялото; едно прелестно червенокосо момиче импровизира около думите „ Excuse me!”, използвайки цялата изразност на тялото, косата и гласа си; една бравурно свиреща на пиано жена пренася свиренето върху собственото си тяло; една актриса развива цяла сцена с предмети върху кухненска маса, като изпълнението й кулминира в играта с бутилка, за която не е ясно дали е пълна с вино или с кръв; един актьор с много фин хумор взаимодейства с различни предмети, седи в малка вана, пали цигари – безуспешно, накрая се увива с тоалетна хартия като със шал… Солата се редуват с общи сцени, в които героите се движат непринудено по сцената разместват декори, влизат в различни взаимоотношения и подготвят обстановката за следващата сцена-откровение.

 Всичко е това, което е и същевременно е нещо съвсем друго. Тази двойнственост на внушението присъства в спектакъла от началото до края. Всеки жест е не само силно изразителен и точен, но е натоварен с многопластов смисъл, който предизвиква въображението на зрителя. Всъщност актьорите преди всичко се забавляват на сцената по особено софистициран и болезнено експресивен начин. Те не разказват някаква конкретна история, не преследват някаква ясна цел, освен тази да бъдат напълно себе си в една предизвикателна роля, в която изваждат душата си на сцената.

В този сюрреалистичен разказ няма главни герои. Героинята е една и тя е автор на шоуто. Може би затова още в началото всички артисти демонстративно обуват елегантни дамски обувки с тънки токчета. Тана Манева е изградила истински ансамбъл от солисти, изваждайки потенциала на всеки един в максимална амплитуда. Пестеливостта на средствата поставя акцента върху вътрешната концентрация на артистите и тяхната пълна отдаденост на сценичното действие, със завидна комбинация от дисциплинирана овладяност и абсолютна свобода, които довеждат внушението до виртуалност.  Такъв вид присъствие, толкова неподправено и същевременно толкова стилизирано и в най-дребните детайли, говори за сериозна, усърдна и силно центрирана в изискванията работа, която отправя артиста на пътешествие във вътрешните му дълбини.

Визията е лаконично решена в бяло, червено и черно – костюмите, създадени от Юлиан Табаков, са семпли вечерни облекла, рокли подчертаващи женствеността и фракове и костюми, които също „танцуват“. Официалността на облеклото още повече подчертава неистовия характер на поведението на героите – зад изтънчения вид, включващ перли и перуки, се разкриват диви души, които танцуват със смъртта или със самите себе си, водени от вътрешната си музика.

Музиката на спектакъла присъства като действащо лице – не само подчертава случващото се на сцената, но дооформя визуалните образи със звуци, мелодии и ритми. Високият вкус на композитора Рикард Боггард съпровожда това дълбоко навлизане в пластовете на душевността, разкривайки неподозирани звучности.

Интелектуалната дистанция на автора обвива този приказен спектакъл в едва доловим хумор, който го прави особено лек и симпатичен. С „ Красивите души“ на Тана Манева ароматът на Швеция ни обвя от сцената като вятър на свободата – диво, неистово и вълшебно!

Beautiful Souls
Спектакъл на Тана Манева
Участват Тана Манева, Мария Ростоцки, Елизе Шьоберг, Симон Едман, Макс Лапицки, Давид Мьорнер и Лина Лундберг;
Композитор, жива електроника Рикард Боргорд; сценография Юлиян Табаков; светлинен дизайн Емил Олсон; видеоанимация Лена Рамми; костюми Юлиян Табаков, Тана Манева, Едвард Тарлецки; асистент-режисьор Алис Илменска
Продукция на Tana Maneva, Teater Giljotin, Швеция
Спектакълът е показан в София на 1.12. 2023 г. в РЦСИ „Топлоцентрала“