Британски театрални награди „Ивнинг стандарт“ за 2023 година. Кои са победителите?
МИРЯНА ДИМИТРОВА
В края на 2023 г., на 19 ноември 2023 г. в емблематичния лондонски хотел „Клариджис“ бяха връчени годишните театрални награди на вестник „Ивнинг Стандарт“. Това са най-старите театрални отличия на Острова – те предхождат по-известните донякъде „Оливие“ с цели двайсет и една години. Първата церемония се провежда през 1955 г. и въпреки трансформациите, които вестникът преживява – сред които преминаването му през 2009 г. в ръцете на Евгени Лебедев (олигарх, син на висш функционер на КГБ и дипломат, отрасъл във Великобритания и вече с благородническа титла, осигурена му от Борис Джонсън през 2020 г.), театралните награди остават сред най-очакваните и от зрителите, и от творците. Тазгодишната церемония бе водена от собственика на вестника лорд Лебедев и легендарния сър Иън Маккелън, а статуетки връчваха Бой Джордж, Дейвид Тенант, Том Хидълстън и други.
Наградата Чарлс Уинтър за най-обещаващ драматург бе връчена на Айзли Лин за пиесата ѝ „Набъбването“ („The Swell“), поставена в театър „Ориндж трий“ под режисурата на Хана Хауър-Кинг. Уинтър, на чието име е този приз, е известен с дългогодишната си кариера в печатните издания и медиите, редактор е на „Ивнинг Стандарт“ и е сред двигателите на инициативата за създаването на театралните награди. Текстът на Айзли Лин представя историята на три жени в по-ранен и по-късен етап от живота, които са въвлечени в любовни триъгълници помежду си. Лин е автор на редица пиеси, сред които най-известната е дебютната ѝ „Да одереш котка“ („Skin A Cat“) (2016 г.), в която едно младо момиче съзрява, изправяйки се срещу клишетата и табутата, свързани със сексуалността. Айзли, която в официалния си сайт представя себе си чрез местоимението „тя“, но и напоследък популярното небинарно „те“, се вълнува от историите на потиснатите общности чрез текстове, които придават политическо и обществено значение на личните истории и представят други гледни точки.
Темата с нетрадиционната сексуалност е смело заявена и от носителя на наградата за изгряващ талант Татенда Шамисо, за проекта „NO I.D.“ (театър „Роял Корт“). Шамисо представя своите преживявания на чернокож транссексуален имигрант във Великобритания. Бюрократичните трудности, които той среща, сблъсъкът със системата за определяне на самоличността пред закона, са пресъздадени чрез документи и писма, както и в песни, написани от него през първата година на преминаването му към новата сексуална идентичност чрез хормонална терапия.
Андрю Скот беше отличен с наградата за най-добър актьор за изпълнението си на всички роли в своя моноспектакъл „Ваньо“, адаптация на Саймън Стивънс и Андрю Скот по „Вуйчо Ваньо“ на Чехов, режисьор Сам Йейтс, Театър „Ричмънд“, 2023, фотограф Марк Бренер.
В категорията най-добър актьор бе отличен ирландецът Андрю Скот за превъплъщенията си във всички роли в нова версия на „Вуйчо Ваньо“. Моноспектакълът е озаглавен „Ваньо“ и е дело на Саймън Стивънс и самия Андрю Скот. Текстът на Чехов е подчертано модернизиран чрез осъвременен изказ и англизирани имена. Режисирана от Сам Йейтс, премиерата на постановката е в театър „Ричмънд“, а след това се пренася и на Уест Енд (очаква се да бъде включена в програмата на NTlive през февруари 2024 г.). 47-годишният Скот е утвърден театрален и телевизионен актьор, носител на две награди „Оливие“ и една БАФТА за телевизионното си превъплъщение като Джеймс Мориарти в сериала „Шерлок“.
Призът за най-добра актриса (наградата от 2009 г. насам носи името на нелепо загиналата при инцидент със ски Наташа Ричардсън) се споделя от две дами: Патси Феран и Аниана Васан. И двете участват в постановката на театър „Алмейда“ „Трамвай Желание“ – Феран в ролята на Бланш, а Васан – в тази на Стела. Продукцията е на Ребека Фрекнал (която получи и номинация за режисура), а двете дами си партнират с Пол Мескал в ролята на Ковалски.
Наградата за най-добър режисьор, на името на известния театрален критик Милтън Шулман, получи Джейми Лойд за постановката си „Сънсет Булевард“ в театър „Савой“. Неговата номинация надделя над имена като Рупърт Гулд и Никълъс Хайтнър. Мюзикълът на Андрю Лойд Уебър по едноименния филм на Били Уайлдър от 1950 г., разказващ за трагичните взаимоотношения между залязващата холивудската звезда Норма Дезмънд, мечтаеща да се завърне на екран, и сценариста Джо Джилис, спечели и в още една категория – най-добро изпълнение в мюзикъл. Отличието бе връчено на американската поп звезда Никол Шерцингер за ролята ѝ на Норма Дезмънд.
Въпреки тези две отличия, наградата за най-добър мюзикъл подмина „Сънсет Булевард“ и бе връчена на „Момчета и кукли“. Спектакълът на Никълъс Хайтнър е забележителен с динамичната си сценография и елементите на „потапяне“ и променаден театър. Постановката е реализирана в наскоро открития, през 2017 г., театър „Бридж“, официалната сцена на Лондонската театрална компания, съоснована от Хайтнър и Ник Стар.
Наградата „Ивнинг стандарт“ за 2023 г. за най-добра пиеса бе връчена на Джак Торн за „Мотивът и репликата“, поставена в Националния театър в Лондон, режисьор Сам Мендес, фотограф Марк Дуейт.
Наградата за най-добра пиеса бе връчена на Джак Торн за „Мотивът и репликата“ („The Motive and the Cue“). Поставена в Националния театър под режисурата на Сам Мендес това е творба със силен мета-театрален сюжет – действието, което се развива през 1964 г., проследява работата върху експериментална бродуейска продукция на „Хамлет“ с Ричард Бъртън, режисирана от Джон Гилгуд. Репетициите неизбежно са изтъкани от конфликт между поколенията, силни характери и различни разбирания за естеството на театъра и изкуството. Драматургът и сценарист Джак Торн е автор на десетки творби за театър, кино, телевизия и радио, носител на множество отличия. Известен е с пиесата си „Хари Потър и прокълнатото дете“, базирана на едноименния разказ на Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и самия Торн. Автор е на адаптации на класически творби като „Войцек“ на Бюхнер, „Коледна песен“ на Дикенс и „Физиците“ на Дюренмат.
Джорджия Лоу спечели приза за дизайн и сценография за постановката „Добрият човек от Сечуан“, в театър „Лирик Хамърсмит“. Осемдесет години след премиерата на пиесата на Брехт, в осъвременения превод на Нина Сегал, с режисьор Антъни Лау, Лоу представя Сечуан като многоцветна и своеобразна детска площадка. Пързалки и басейни с топчета са изцяло в стила на режисьорския замисъл, който интерпретира творбата през призмата на абсурдизма и дори включва интермедии под формата на караоке.
Редакторите на „Ивнинг стандарт“ връчиха и две специални награди. Актрисата Рут Уилсън бе отличена за постановката „Втората жена“, експериментална творба от Нат Рандъл и Ана Брекън, създадена през 2017 г. в Австралия. В европейската премиера на забележителното 24-часово представление в театър „Йънг Вик“ Уилсън изиграва една и съща сцена на раздяла със сто различни партньора. Повечето не са професионални актьори, въпреки че сред тях се появяват звезди като Бен Уишоу и Идрис Елба. В този театрален маратон тя е почти непрестанно на сцената, докато партньорите ѝ се появяват за всеки отделен сегмент и всяка среща е по своему неповторима, не само защото различните изпълнители внасят нова енергия и динамика, но и защото интеракциите не са предварително репетирани. В постановката е интегрирана и видеопрожекция на случващото се на сцената, в реално време, която акцентира върху близки планове на актьорите.
Втората специална награда на редакторите е присъдена на Елтън Джон, за колаборативния му подход към музикалния театър. Той е композирал музика за мюзикълите „Цар Лъв“, „Били Елиът“ и „Аида“, а сред най-новите му проекти е „Дяволът носи Прада“. Последна, но не и на последно място по значение, специалната награда на лорд Лебедев тази година получи режисьорът Сам Мендес, за неговата „отдаденост на театъра“.