„Представление и половина“, последната премиера на Театър „Българска армия“ е спектакъл за театъра и за живота в театъра. За театъра като живот и за живота като театър – за безкрайната игра на отражения помежду им. Още с вдигането на завесата, погледът на зрителя сякаш рикошира в голямо огледало, защото неочаквано декорът на сцената се оказва панорамно платно, изобразяващо самата зрителна зала (сценография Нина Пашова). Режисьорът Стоян Радев споделя, че заглавието е намигване към класическия филм на Федерико Фелини „Осем и половина“, чиято централна тема бе преплитането на живота и киното. Героят на Марчело Мастрояни там бе на филмов режисьор в творческа криза пред предстоящия си филм, който се колебае откъде да го подхване. Всичко в работния процес го връща към миналото и собствената му несигурност, а спомените нахлуват като натрапчиви съновидения. Бъдещият филм не може да бъде за някой друг освен за самия него и накрая той се помирява със своите тревоги и неразрешими противоречия и посвещава филма си на тях.
Художествената логика в „Представление и половина“ е подобна. В спектакъла участват всички четиринайсет дами от всички поколения от трупата на театър „Българска армия“, които след края на поредно представление остават в театъра и не искат да се разделят със сцената. Различното е, че в този спектакъл режисьорът не им дава роли, а иска всяка от тях да изиграе ролята на самата себе си. Пиеса, в традиционния смисъл на думата, също няма. В малко повече от два часа представлението кръжи около една голяма тема, която се разклонява в множество по-малки теми и истории. Като в „Осем и половина“ голямата тема е за изкуството и човешките колебания и несигурност, само че този път тя е представена не през индивидуалния филтър на мъжа-творец, а през мултифасетъчната призма на жената-актриса, чийто талант е умението да влиза под кожата на другите.
Ели Колева, най-малката актриса в трупата се намира в самото начало на своя творчески път. Високите мечти за големи драматични роли изглеждат далечни, недостижими и плашат, а издърпването им в реалността не винаги се получава гладко. „Представление и половина“ започва с неин монолог на Соня от Чеховия „Вуйчо Ваньо“, който обаче бързо свършва. В силовото поле на театъра младото момиче се чувства объркано, затова на сцената се стича цял кордебалет от помощнички – по-големите и опитни актриси, които като театрални феи-орисници да дадат своите съвети и своя благослов. Елена Райнова, Меглена Караламбова, Мимоза Базова, Радосвета Василева, Пламена Гетова, Стефка Янорова, Антоанета Петрова-Нети, Анастасия Ингилизова, Гергана Данданова, Гергана Плетньова, Луизабел Николова и Евелин Костова под акомпанимента на пиано на Михаил Шишков и модерирани от тържествената водеща Лара Златарева (която тук прави забележително изпълнение, в което самоиронично се заиграва със собствената си двойнствена роля, тъй като в реалността тя е повече ПР на театъра, отколкото актриса) се редуват да разказват и да дават напътствия. Техните съвети са всъщност техните собствени, лични истории и преживявания. Оказва се, че нито една не разказва за неща като актьорска методология или актьорски тренинг, а за съвсем човешките трудности и обърквания, с които се е сблъсквала по своя път като актриса. Всъщност като съдържание „Представление и половина“ не напомня толкова на „Осем и половина“, колкото на „Театър, любов моя“ – пиесата на Валери Петров, която отвежда зрителя от другата страна на сцената насред ежедневието на две актриси, където театърът се разкрива откъм нелъскавата си страна на безцеремонна битка за роли и унизителни преговори, но пак не губи нищо от своята притегателна магия.
Спектакълът е конструиран като празнична церемония с много участници и музикални номера. Актрисите разказват забавни истории и анекдоти, танцуват и пеят. Те изпълняват известни музикални хитове и фрагменти от „Осем и половина“ на Фелини. Колкото могат, разбира се, но тъкмо в това е очарованието – в съзнателния отказ от перфекционизъм и в невземането насериозно. Някои споделят доста лични неща, за което се иска реална смелост, други обезоръжаващо се шегуват и надсмиват над самите себе си. И тук трябва непременно да се отбележи въздействащото майсторско изпълнение в този труден жанр както на емблематичните актриси на театъра като Елена Райнова, Меглена Караламбова, Мимоза Базова, Радосвета Василева, Пламена Гетова, така и на актрисите от следващите поколения в трупата Анастасия Ингилизова, Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Евелин Костова, Луизабел Николова, Гергана Данданова. Безспорно спектакъл ще бъде по-забавен за една по-подготвена театрално публика, която лесно ще разпознава многото имена и цитати, и ще се забавлява с вътрешните смешки, но в същото време той не остава езотерично затворен само за театралите. Неговото голямо човешко послание, което резонира отвъд театъра, е за пречистващата сила на споделянето.