ЕЛЕКТРА ТУК И СЕГА

ЕЛЕКТРА ТУК И СЕГА

ДЕНИЦА ЕЗЕКИЕВА

по текста на Маргьорит Юрсенар „Електра или свалянето на маските“
Режисьор Василена Радева, сценограф Илияна Кънчева, музика Емилиян Гацов-Елби, Георги Георгиев-Антика
Участват Елена Димитрова, Богдана Котарева, Мария Панайотова, Самуела-Ивана Церовска, Марио Василев, Васил Читанов, Иван Станчев
Копродукция на „Паник бутон театър“ и РЦСИ „Топлоцентрала“
Премиера на 9 и 10 ноември 2022, РЦСИ „Топлоцентрала“
Спектакълът е част от афиша на Топлоцентрала през сезон 2022/2023

В основата на спектакъла „Електра тук и сега“ на режисьорката Василена Радева и актьорите Елена Димитрова, Богдана Котарева, Мария Панайотова, Самуела-Ивана Церовска, Марио Василев, Васил Читанов и Иван Станчев е пиесата на Маргьорит Юрсенар „Електра или свалянето на маските”. Василена Радева изгражда театралния разказ на базата на лабораторна работа с актьорите и тяхното активно участие в процеса. Това детайлно вглеждане и в личностните връзка на актьорите с митологичния персонаж, и в текста на Юрсенар е резултат от почти едногодишната работа по спектакъла. Заедно със своята театрална компания „Паник бутон театър“ Василена Радева създава продължителен предварителен процес, който предшества репетиционния и включва две творчески ателиета и един теоретичен семинар. Водещ на първото ателие, проведено през 2021 г. е немско-белгийският режисьор Рафаел Кон. Втората част от проекта е семинарът и дискусията с участието на доц. Камелия Спасова, д-р Слава Янакиева и доц. Петър Горанов, посветен на образа на Електра, на съвременната рефлексия върху античната драма и на разнообразна рецепция върху творчеството на Юрсенар. Заключителният етап се състои като уъркшоп на Василена Радева, който премина в репетиционния процес на представлението.

Премиерата на „Електра тук и сега“ е в Топлоцентралата на 9 ноември миналата година като името на продукцията, според създателите й, е връзката с днешното време. Но тази актуалност не трябва да се търси в преднамереното осъвременяване на мита, а по-скоро в коментара на историята.

Междувременно историята ни разказва и друго. Маргьорит Юрсенар, една от най-интересните френски писателки на ХХ век, се ражда в семейството на белгийка и французин през 1903 година близо до Брюксел. Майка й умира след  усложнения от раждането и Маргьорит Юрсенар израства само с баща си. Семейната трагедия променя живота на семейството, бащата се посвещава на домашното образование на дъщеря си. От малка тя изучава класическите текстове на старогръцки и латински, както и всички останали предмети, без нито ден да е посещавала училище. Маргьорит Юрсенар пише „Електра или свалянето на маските” като я поставя в собствената си житейска среда, в центъра на своя век, в аскетичната си варосана стая – стаята на самата Електра по пиеса. В играта на условности и суровост Василена Радева е възприела оставения от Юрсенар възглед за изчистени средства, за „сваляне на маските”. В разбирането за същността на Електра, дъщерята на Агамемнон и Клитемнестра, Радева е разделила персонажа на три – през актрисите Богдана Котарева, Мария Панайотова и Самуела-Ивана Церовска. Клитемнестра (Елена Димитрова) и Егист (Васил Читанов) вече са извършили убийството, от Агаменон е останала само златната му погребална маска, в буквалното копие от древността. Но преди Електра, преди убийството и отмъщението, Радева е задала друг ключ – личната история на актьора, на човека и спомените за неговите родители. Децата, трите актриси и Орест (Марио Василев) застават пред публиката и споделят свой спомен, травматичен и труден, нарочно подбран и автентично преживяван на сцената.

Елена Димитрова в сцена от спектакъла; фотограф Иван Дончев

Така „Електра тук и сега” на Василена Радева говори за травмата, травмата на раждането, но и травмата да си роден. Да разбираш какво стои зад функциите на майката и бащата, и да искаш да го преживееш, изигравайки го. Да, в началото, в средата, а и в края на прочита на „Електра” на Маргьорит Юрсенар, постановката е решена като сесия в стила на психодрамата. Доколко това се свързва с публиката е трудно да се отсъди, но със сигурност е съществено в процеса на актьорите. Разчитането на пиесата на Юрсенар като психотерапевтичен материал е не само концептуална необходимост, то е заложено от самата му авторка. Подобно на Клитемнестра и Егист, Електра и Орест, при все че са брат и сестра, също се отнасят един към друг като в двойка, тази двойка също е нечестна към другите, залагайки отмъщението в отговор на убийството на бащата. Но в този смисъл децата са огледало на родителите, чиято смърт планират. Трагедията на детето, което едновременно желае и се отвращава от майка си, според репликите на Орест. Детето, което ще осъзнае ужаса да си роден от майка, която те обича с любов, която мразиш. Тези чувства Василена Радева е пожелала да преминават и през актьорите, чувството на срам, на отвращение, на отхвърляне, цялото страдание на детето, оставено само по себе си. Тук, където е дълбокият смисъл на този процес, е и неговият донякъде сценичен проблем.

Сцена от спектакъла; фотограф Иван Дончев

Сценичната среда разчита на условност, но и на постмодерна еклектика – всичко сегашно, костюмите, чашите, видеостената, писмата, изображенията, златната маска на Агамемнон от музея, са само отломките на мита за Електра. Търсен или не, крайният резултат от този микс от условности включва и самите актьорски изпълнения.   От една страна, актьорите се свързват с репликите в пиесата, с разпределението си и с възгледа за себе си в персонажа, очакват жестове и решения и на моменти се изгубват в това преднамерено търсене на спасение. То просто не идва, не съществува полет, не съществува прошка. Убийството на Клитемнестра е заложено още в първият миг, тя е виновна в самото начало на сценичното действие, и то не защото е майка, а защото е изневерила. Вината на майката, родилният белег на детето, отстъпва на ролята на Клитемнестра като безскрупулна прелъстителка, на жена, за която преживяванията започват и приключват в леглото. И в този смисъл, дали нейното убийство, разпределената омраза между трите Електри, е краят на страданието на децата. Дали този свещен ужас да пожелаеш баща си и да убиеш майка си приема своята психоаналитична форма предстои на видим в процеса на развитие на самия спектакъл. Важното в случая е опитът за днешен диалог на Василена Радева и творческия й екип със забележителната пиеса на Юрсенар, с нейните нелечими травми и вечния й стремеж към избавление от тях.