Пълнолетието на АНТИСТАТИК
Тази година Международният фестивал за съвременен танц и пърформънс АНТИСТАТИК отбеляза своето пълнолетие с 18-тото си издание. Фестивалът стартира през април 2008 г. като първи по рода си форум за съвременно танцово изкуство в столицата. Вече 18 години той се провежда с постоянство и устойчиви критерии в постоянно променящия се социален и културен контекст у нас, в който се сменят правителства, министри, комисии и изобщо фактори, от които зависи неговото съществуване. В неустойчивата и непредвидима ситуация на финансиране до голяма степен фестивалът разчита и на европейски партньорства, програми и средства, които да гарантират нивото на селекцията му. Неговите организатори се справят оптимално с наличните обстоятелства – АНТИСТАТИК продължава да бъде силно интелектуален, актуален и предусещащ тенденциите в развитието на съвременния танц.
За периода от създаването си до днес той представя над 200 спектакъла от цял свят – тази година представленията от програмата му са шест, от България, Германия, Франция и Хърватия, с артисти от България, Германия, Франция, Хърватия, Япония, Холандия, Норавегия, Гърция, Сащ, Гана… Заслугата е на целия екип на Антистатик : Ива Свещарова, Вили Прагер, Стефан Щерев, Михаела Люцканова, Културна фондация А25(ПР) и Теодора Симова – визия, плакати и социални медии. С малко повече подкрепа от страна на институциите, АНТИСТАТИК би могъл да направи още повече за своята публика, но и в това издание остава верен на селекционния си пуризъм, без евтини и спекулативни ходове по отношение на вкуса.
Спектаклите на АНТИСТАТИК 18 са подбрани под слогана „ Жестове на съпротива“. По начало всеки жест на изкуството е вид съпротива. (Имам предвид изкуството, а не приложните модулации, които претендират, че са изкуство.) Защото актът на правене на изкуство е вид противопоставяне на установеното, на удобното, на втвърдените представи, на комформизма, на липсата на въображение, на еснфския морал и критериите на трапезната философия. Изкуството боде, руши граници, прескача цензури в името на нещо абстрактно и напълно неразбираемо, което наричаме „свобода на мисълта“. (Ето защо в условия на диктатура, изкуството се превръща в мъчително осукана връв, която държи въображението вързано.) Така че, създаването на шедьовър или шлагер е израз на непреодолим стремеж към надскачане на общите разбирания, което първоначално стряска, но после оттласква възприятията към нов хоризонт. В този смисъл концептуалната платформа на фестивала Антистатик сама по себе си е жест на съпротива – „Никога повече статика“, пише на неговата значка и тази фраза съдържа смисъла на съществуването на фестивала, който се противопоставя на застиналото мислене и скованите възприятия.
„О’, идея, концепция и хореография Соня Преград, Хърватия
Селекцията на АНТИСТАТИК винаги е подбирала жестове на съпротива към общопознатото и тривиалното. Тази година този стремеж се усещаше в програмата му безусловно. Успях да видя три от предложените спектакли – „ ЧЕТИРИ (НЕ)БЛОНДИНКИ“ на Кристоф Винклер, „0“ на хърватската хореографка Соня Преград и „СУБЕКТИ“ на френския хореограф Силван Юк. Освен тях бяха представени: ДИ/ЩРАУС ТЕХНИК – тест пърформънс на ИвоДимчев; БЪГВАЩ ХОР | Glitch Choirвени – дует на Дева Шуберт и Чихиро Араки в компанията на Ана Петкова, Биляна Соколова, Ваня Вакари, Василия Дребова, Емилия Тончева, Станислава Василева.
Фестивалът включваше и три лекции на видни интелектуалци и артисти – Явор Гърдев с „Жестове на съпротива и реактивен суверенитет. Парадокси на предизвикателната идентичност“, Боян Манчев с „Изкуство и съпротива“ и Нели Митева с „Няма план(ета) Б!” – Модели на противодействие срещу „бързата“ и неетична мода.
„Стената“, реконструкция на хореографията на танцовия филм „СТЕНА“ на Мила Искренова, създаден в БНТ през 1990 г.
Фестивалът беше открит с проект на DanceMap – изследователски проект, който е пресечна точка между научната работа, артистичната практика, образователната дейност, науката, свързана с данни и културната политика. Той представи реконструкция на хореографията на танцовия филм „СТЕНА“ на Мила Искренова, създаден в БНТ през 1990-та година.
В рамките на фестивала беше представен и новия, седми брой на „Списание за танц“.
„ЧЕТИРИ НЕ-БЛОНДИНКИ” извършва полифонично изследване на „феномена блондин/ка“. Повод за създаването на спектакъла дава есето на цветнокожата американска писателка Клаудия Ранкин, провокирано от факта, че нейните чернокожи студентки се изрусяват.
Независимо, че на пръв поглед заявката на спектакъла на Кристоф Винклер изглежда социално ориентирана, той се превръща в елегантно премерено шоу, в което танцът, визията, прожекциите, пеенето и текстът си партнират в органична симбиоза. В процеса на действието научаваме любопитни факти около блондин/ките, тяхната история и генетични и социални характеристика, които разбиват доста установени клишета. Четирите не-руси изпълнителки разгледат установените стериотипи за „русотата“, през призмата на статистиката и личния си опит.
Патосът на спектакъла е високоестетизиран и елегантен, без да натежава в социалните си проекции. Този вид поднасяне на темата за единтичността, изразена чрез цвета на косата, доказва, че всеки вид социален феномен е способен да породи рефлексии в танца и изкуството въобще, ако попадне в полезрението на високия професионализъм. Танцьорите Лиза Райкена, Софи Принс, Шелми Юсет, Мариана Дзуда, демонстрират не само високи технически умения, но и вътрешно осмислена артистичност, а специалното участие на Кайл Кид разширява смисъла на представлението, привнасяйки ексцентричност и екзотика.
Кристоф Винклер е един от най-изтъкнатите и многостранно изявени хореографи в Германия. Работата му обхваща широк спектър от форми и теми – от дълбоко лични истории до политически теми. Под шапката на „Компания Кристоф Винклер“ той събира танцьори от цял свят, които си сътрудничат като временен колектив по широк спектър от съдържание. От 1996 г. насам създава и над 98 танцови представления като артист на свободна практика.“ , пише в програмата на АНТИСТАТИК. През 2014 г. представлението му „Dance Is Not Enough“ e отличено с наградата на Немската сценична асоциация “Фауст”, в категория „Най-добра хореография“. През 2016 г. наградата “Фауст” отново е присъдена на неговата соло-продукция „Urban Soul Café“, за която изпълнителя Алоали Тапу е обявен за „Най-добър танцьор.
Спектакълът на хърватката Соня Преград, “0”, предлага нестандартен поглед към “геометрията на растенията”, отдалечен от човешката природа, но все пак произлязал от нея. Той изразява надскачане на установените методи за създаване на движение и правила на композицията. Спектакълът се фокусира в създаването на „собствени“ правила на поведение на тялото, на композирането на телата и на третирането на пространството. Действието започва на малка платформа, построена между зрителските места, върху която са скупчени телата на танцьорите, застинали в несиметрични пози. Тази „неправилна“ геометрия бавно се раздвижва, като „поникване“ на движението, като стремеж към светлината или някакъв друг източник на вдъхновение.
Телата, колкото и разхвърлени да изглеждат, запазват постоянна хармонична дистанция помежду си, като растения подредени в Икебана. Действието постепенно се разстила и насочва към пространството на сцената, където сменя характера си. Танцьорите започват да се движат все по-интензивно, но неподредено, в алогични конфигурации, които не се подчиняват на ясен принцип, а напротив – стремят се да избягат от всякакви принципи.
В тази втора част хореографският език става особено изобретателен и неординерен, но по някакъв странен начин вътрешната хармония и целостта на действието се запазват. Следва трета, неочаквана като средства част, в която танцьорите започват да пеят, също така странно и несравнимо, и пеейки да се разпръскват из цялото пространство на залата.
Спектакълът не налага никакво специално внушение, той се отправя към сетивата на зрителя с крехката уязвимост на експериментален опит, разкривайки неочаквани визуални и звукови провокации. В танца се случват всякакви преоткривания на реалността, които ни помагат да я осмислим и понесем.
„Субекти“, хореография Силван Юк, Франция
„Голото тяло не просто представя тялото, а го свързва, по аналогия, с всички структури, които са станали част от нашето въображаемо преживяване.“ Тази мисъл на Кенет Кларк се отнася с пълна сила към спектакъла „СУБЕКТИ“ на френския хореограф Силван Юк.
Петимата танцьори на сцената, Готие Отон, Жулиена Бежо, Констан Дурвил, Жили Кюниг и Пол Уорнери, със своите голи тела и с помощта на светлината, създават поредица от живи картини с обема на отделни светове. Те се движат изключително софистицирано и с голяма прецизност, преминавайки през състояния на покой, на блуждаене и плахо пристъпване, на безцелно бродене и настъпателно ходене, на внезапно оживление и затихващи импулси, на изключително красиви кинетични образи и форми, напомнящи скулптурни и живописни музейни образци, които от конкретни се превръщат в абстрактни и обратното – от символни стават директни. Нивото на концентрация на артистите запазва през цялото време непрекъсността на визуалния „разказ“, който води зрителя през свободно разположени авторски идеи – те са изразени и изпълнени с култура и финес, без никакви патетични претенции. Същевременно авторските инвенции стъпват върху солидна технологична подложка – зад простотата на израза прозира голяма движенческа и визуална ерудиция, които придават на действието плътност и внушителност. Спектакълът е сурово поетичен, индиректно актуален и извънвременно извисен – истинско удоволствие за съвременния зрител, за което допринасят и осветлението и музиката с функционалното си въздействие.
„СУБЕКТИ“ закри фестивала АНТИСТАТИК – 213-ият спектакъл в неговата история, която се насища с все повече цвят и съдържание.
МИЛА ИСКРЕНОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„