вторник, октомври 8, 2024
РЕЦЕНЗИИ

Путин и неговата банда пред съда в Хага

ЖАН-ПИЕР ТИБОДА

Това заглавие (което към момента е фалшива новина) обобщава темата на „Хага“, пиеса, написана от украинката Саша Денисова и представена през февруари 2023 г. в Полша. Галин Стоев я превежда на български и я постави в София в Народния театър „Иван Вазов“ (премиера 19 и 20 септември 2023 г. – бел. ред.), като неговият прочит беше показан в рамките на две вечери и в Националния драматичен театър в Тулуза.

Всичко се развива на полуразрушено място след като то е било бомбардирано. Едно малко дете. Сираче. Семейството му е убито (от бомбите и стрелбата). Момиченцето играе. На какво? Играе си на Хага. Войната е приключила, „всички големи лоши момчета са арестувани и процесът започва“. Съдът се готви да влезе.

Имайки зад гърба си около тридесет документални пиеси и като автор на повече от двадесет и пет спектакъла, украинската писателка Саша Денисова следва своя път в света на постсъветския театър, като между 2011 г. и 2014 г. тя е заместник-художествен директор на Театър „Маяковски“ в Москва. Няколко нейни пиеси по това време са включени в репертоара му.

Когато руската армия навлиза в Украйна на 24 февруари 2022 г., Саша Денисова  заминава за Варшава за да се присъедини към своя приятел Иван Вирипаев. Именно в Полша тя написва „Хага“, още преди Путин да стане обект на заповед от Международния наказателен съд за депортиране на украински деца в Русия. И пиесата е поставена, както беше споменато, за първи път в Полша.

Галин Стоев познава добре Иван Вирипаев, той често режисира негови текстове, скоро ще постави и пиесата му „Илюзии“ в Националния драматичен театър в Тулуза, чийто ръководител е. Отивайки в Полша, Галин Стоев гледа спектакъла и веднага решава да постави „Хага“ в родната си България. Спектакълът открива сезона 2023/2024 в Народния театър „Иван Вазов“. Премиерата се състои, преди представлението да дойде във Франция, за две вечери в Тулуза, където публиката се тълпеше, за да го аплодира в Théâtre de la Cité.

Така на сцената украинското хлапе удря чукчето си и главните обвиняеми влизат за да бъдат съдени пред Международния наказателен съд. По ред на появяване:

Валентина Мативенко, председател на Съвета на Руската федерация, „Западът превърна Украйна в нацистка държава, докато ние наблюдавахме с тревога“, казва тя.

Маргарита Симонян, журналист звезда и водещ на най-разпространения руски канал, добавя „самото население молеше: Мила майко Русия, върнете Донбас у дома“. За нея има само един враг: „колективният Запад“.

Рамзан Кадиров, чеченският президент, който добавя наставката „дон“, обозначаваща етническата принадлежност към всички свои изречения по следния начин: „Тези шейтани [сатаните]-дон искат да живеем под знамето на ЛГБТ-дон“.

Сергей Шойгу, министър на отбраната от монголски произход, който, както ни казва момичето, „дори не е отбил военната си служба“ и би „манипулирал Путин [Денисова го пише без главна буква] с помощта на неговите шамани”.

Евгени Пригожин, водачът на ордите на Вагнер, който, макар и мъртъв, все още е жив и мрази и презира Шойгу, доколкото е възможно.

Сергей Суровикин, известен бивш командир на операциите в Украйна, ни казва, че момичето е убило „чеченците с особена жестокост“.

Владислав Сурков, идеолог на Кремъл, изобретател на израза „руски свят“, но вкаран в затвора по прищявка на Путин и изведен от килията си, за да бъде изправен пред международния съд в Хага.

Николай Патрушев, ръководител на съвета по сигурността, бивш шеф на ФСБ (Федералната служба за сигурност), известен с използването на отровата Новичок за ликвидиране на предатели, казва на публиката, че Момичето, което знае много неща, също би застанало зад атаките, които са благоприятствали присъединяването на Путин към властта, той също така отсъжда, че хомосексуалните бракове водят до спад в раждаемостта и са предназначени да обогатят „управляващите елити на Уолстрийт и Съединените щати“.

Юрий Ковалчук, милиардерът собственик на Rossiya Bank, един от малкото, които могат да наричат ​​Путин Володя.

И накрая Путин, който няма нужда от представяне, изигран неповторимо от актрисата Радена Вълканова, чието лице, с нарисуваната си бледност, учудващо наподобява това на оригинала, и е почти смразяващо.

И разбира се, наред с тези личности: адвокати, експерти и т.н.

Акцентът на съдебния процес е когато Шойгу заявява, че е готов да каже всичко в замяна на защита и милион долара. Викът на Пригожин: „Кучка!“. Сурков се досеща какво следва: „Владимир Владимирович, разбирате ли, че ще ви предадат един след друг.“

Обвинението се отнася и за отвличанията на украински деца, Маргарита Симонян, която ръководи операцията по отвличането, прехвърля отговорността на по-високи органи и т.н. Всички заедно пеят съветска песен.

В определен момент Ковалчук ​​се срива: „как можахме да паднем толкова ниско; ние, нацията на Пушкин, Толстой, Достоевски!“. Патрушев от своя страна пародира Шекспир: „това е идиотска пиеса, в която сме наели посредствени актьори, за да се забавляваме, покривайки една велика страна с позор“. Най-накрая Путин се опитва да обясни на Момичето защо са загинали родителите му. Детето не се оставя да бъде заблудено, а отвръща на удара.

Всички български актьори с удоволствие играят тези образи, които гледат всяка вечер в новините по телевизията. Авторката Саша Денисова силно призовава към пародия и смях. „Трябва да се смеем на Путин безмилостно“, казва тя.

    ЖАН-ПИЕР ТИБОДА
Превод от френски АЛЕКС ДАЧЕВ

Статията „Poutine et sa bande devant le tribunal de la Haye“ на известния френски театрален критик Жан-Пиер Тибода е публикувана в неговата онлайн платформа „Le Club de Mediapart“ на 26.01.2024:

https://blogs.mediapart.fr/jean-pierre-thibaudat/blog/260124/poutine-et-sa-bande-devant-le-tribunal-de-la-haye)


Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23