Виното на Бредбъри

МИХАИЛ ТАЗЕВ

Младежкият театър „Николай Бинев“ изпрати миналата календарна година с премиерата на „Вино от глухарчета“ по романа на Рей Бредбъри. Изключително смел проект, ръководен от Катя Петрова. След няколкото много успешни сценични реализации на известната българска режисьорка по големи литературни произведения, тази премиера беше очаквана с голямо нетърпение.

Авторът на романа Рей Бредбъри е американски писател, известен със своите утопични и антиутопични светове. Той рисува вселени, повежда читателите си в лабиринти от приказни, сюрреалистични, но в същото време и толкова истински емоционални преживявания, така че всеки да има възможността да почувства света му. Двете заглавия „451 по Фаренхайт“, в което създава свят, забранен за книги, и „Вино от глухарчета“ са най-четените негови произведения. До голяма степен припознават втория роман като биографичен поглед към детството му и в действителност „Вино от глухарчета“ е утопията на всеки човек, милеещ за детската си свобода. Романът пресъздава света на Дъглас – дванадесетгодишно момче и неговото лято от 1928 г. През очите на младежа действието повежда към различни хора, запознава читателите с историите им, към различни места и случки и всяка една нова среща и събитие имат своята поука. Бредбъри създава сантиментални моменти и краткотрайни мигове, чрез които демонстрира онези приети за даденост емоционални отношения с любимите хора. Той напомня колко по-приятно би било да се сещаме какво е да обичаш, да преживяваш, да бъдеш емоционален, да плачеш, да се любуваш на кратките неща, опитвайки се да ги съхраниш в съзнанието си. Той демонстрира слабостта на човека да желае нови и нови преживявания и въпреки това необходимостта му от история, уют и обич, при които да има възможността да се връща отново и отново.

„Вино от глухарчета“ от Рей Бредбърди, режисьор Катя Петрова, Младежки театър „Николай Бинев“, 2023

След успешните реализации на „Бомбето“ по Йордан Радичков в Държавен куклен театър Пловдив и „Пер Гюнт“ по Хенрик Ибсен в Театър София Катя Петрова се заема с утопията на Рей Бредбъри. Естетиката на работа ѝ позволява смело да застане до това заглавие и да пристъпи към сценичната му реализация. Обикновено в нейните представления наблюдаваме редуващи се етюдни форми, добро взаимодействие между похватите на кукления и драматичния театър, работа с предмета като изразно средство, метафорична изразност и умело пресъздаване на сюжетната история. Във „Вино от глухарчета“ тя е запазила този подход към текста. Предизвикателствата тук произлизат от жанра на романа. Изключително трудно е да пресъздадеш утопия на сцената без това да изглежда бутафорно, лековато и наивно. Трудно е да убедиш зрителя да повярва, че историята и средата, в която разказваш тази история от сцената е реална. Особено валидно е това във „Вино от глухарчета“, където Бредбъри се движи по ръба на клишето, употребявано като ключ за този нереално привлекателен свят.

Представлението пресъздава картини от романа, през гледната точка на Дъглас, изпълняван от актьора Боян Арсов и брат му Том, изпълняван от актьора Йордан Тинков. В естетиката на романа е сцената от представлението, в която двамата братя събират ягоди заедно с майка си, в изпълнение на актрисата Ралица Туджаро – хаотично подскачащи червени топчета, които тримата преследват с пълни сили. Тази сцена оправдава усещането за искрена наивност, която носи произведението. Също в емоцията на текста е моментът с полковник Фрийли, изпълняван от актьора Светослав Добрев, олицетворение за машина на времето, бивш военен, който младежите провокират да разказва за спомените си. Отличително изпълнение на Светослав Добрев, което успява да те излъже да повярваш, че лентата на времето е в ръцете ти и ти я контролираш. Емблематична за представлението е сцената, в която всички дружно бутилират виното и запечатват моментите на лятото заедно. Именно тук е използван похват в метафоричната естетика на автора, постигнато чрез огромните стъклени шишета, пълни с цветове от глухарчета.

Сцена от спектакъла

Употребата на мултимедия, която на моменти допълва образа и спомага за пълноценното изграждане на приказния сюжет, но в други – успява да приглуши и да ограби ефекта от иначе красиво построената история, не е в полза на цялото. В сцената с ягодите се губи характерната за Бредбъри радост в минимализма, която на няколко места Катя Петрова напълно успява да пресъздаде, но когато на фона на тази чиста човешка радост като обобщение се появи плоската намеса на виртуалната реалност, цялостната картина придобива друг тип усещане, отдалечавайки се от простотата на автора. Контрастът между действието отпред и статичния екран отзад по-скоро разрушава идеята за приказност, от колкото да я допълва. Представлението на моменти е накъсано и се създава усещане за лутане. От друга страна, както споменах сцената със Светослав Добрев и сладко лудия му персонаж и сцената на Кристина Янева в ролята на възрастната дама, която всячески се опитва да убеди децата, че някога и тя също е била млада – те постигат напълно лекотата на автора.

Катя Петрова заедно с актьорския екип успяват да пресъздадат емоционалността на Бредбъри, но на моменти колебливо. „Вино от глухарчета“ е заглавие, което след себе си носи очаквания както за сензитивност, която (вече споменахме че) Катя Петрова успява да постигне, така и за категорично решение, което да може да обеме сюрреалистичния, утопичен свят на автора и да го пресъздаде днес във време, когато утопията е все по-близо до фантастиката. Сценичната интерпретацията на романа в Младежкия театър се отличава с актьорското изпълнение и изброените сцени, чрез които се постига специфичната за автора чувствителност.

„Вино от глухарчета“
от Рей Бредбърди
Режисьор Катя Петрова, сценография и костюми Петя Караджова, Юлияна Войкова – Найман, композитор Христо Йоцов, мултимедия Сотир Гелев, хореография Анна Пампулова.
Участват Александър Йорданов, Ангелина Славова, Анна-Валерия Гостанян, Боян Арсов, Венцислав Димитров, Димитър Иванов – Мич, Йордан Тинков, Кристина Янева, Ралица Туджаро, Светослав Добрев, София Трейман.

Премиера на 25 ноември 2023 г., Младежки театър „Николай Бинев“.

Съвместна публикация с „Литературен вестник“, бр. 6, 14-20.02.2024