Очакваните театрални премиери в началото на 2024 и отзвуците от 2023

АНИТА АНГЕЛОВА

С настъпването на януари вниманието ни се насочва към предстоящите театрални премиери. В тази статия ще разгледаме и кулминацията на миналата година – избраното от критиците „театрално събитие“ на 2023, онова, което остави най-значима следа в нейния афиш. Това ще ни даде възможност да разберем по-добре къде се намираме сега и какви са очакванията за предстоящите месеци. Нека да погледнем напред с любопитство към новите предложения на театралната сцена.

Преди да се фокусираме върху афиша за началото на новата година, нека се върнем малко назад за да видим какво се сучи през декември. През месеца на равносметките, носещ ритъма  на празничните дни се появиха няколко интересни заглавия. Едно от тях е „Оскар и розовата дама“ от Ерик-Еманюел Шмит в Театър 199 „Валентин Стойчев“, където публиката се изправя пред един от най-дълбоките човешки въпроси – въпроса за страданието и съществуването на болестта. Чрез историята на едно болно дете, което пише писма до Бога вместо до Дядо Коледа, представлението разкрива темата за любовта като сила, преодоляваща болката.

Друго любопитно заглавие, станало част от репертоара на Младежки театър „Николай Бинев“ е „Опасни връзки“ от Шодерло дьо Лакло. Режисиран от изключителната  Станка Калчева, спектакълът е дебютната роля на актрисата като режисьор.

Театралният пърформанс „Описания. Преди да заспиш“ изговаря мислите, които ни преследват преди заспиване, съпътстващи ни в съновиденията. Текстът е мозайка от произведения на класическата световна литература, съчетани с вдъхновения от съвременната литература и авторски творби на участниците в процеса, адаптиран от Стефан Иванов. Режисисирано от Марион Дърова, представлението представлява уникален израз на човешкото търсене на смисъл и идентичност през изкуството.

Следващата премиера е върху пиесата „Бик“ от Майк Бартлет в РЦСИ „Топлоцентрала“. В нея се разкрива деструктивните човешки взаимоотношения, фокусирайки се върху играта на сила и слабост. Чрез лекотата на играта, съперничеството и битката за надмощие, пиесата разголва хищническите импулси и разрушителните инстинкти. Режисирана от Владислав Стоименов, тя предоставя интензивен театрален опит с участието на актьорите Йордан Върбанов, Александра Лашкова, Калоян Катинчаров и Петър Дочев.

Отново в РЦСИ „Топлоцентрала“ се появява едно изключитекно интересно заглавие, а именно „Еуфория на болестта“. Танцовият спектакъл изследва еволюцията на човешкото разбиране за болест от древността до наши дни. Фокусът на изпълнението се насочва към вируса като един от най-мощните патогени, разглеждайки абстрактната перспектива на срещата с заразата. Чрез символика и хореография, представлението разкрива сложните връзки между човека и вируса, изобразявайки границите между болестта, разбирането и човешкия опит, представени в артистично пространство. Спектакълът е с концепция, режисура и хореография на Ива Свещарова и Вили Прагер, текст и драматургия на Анна Данкова, музика на Цветан Момчилов, костюми на Пола Попова и участието на изпълнителите Ана Петкова, Зорница Стоянова, Даниел Денев, както и на Ива Свещарова и Вили Прагер.

Изминалата година представи значителен набор от разноцветни спектакли, но едно от тях бе отличено като най-значимото събитие на 2023 година. В „Литературен вестник“ критици заявиха своето единодушно мнение, че събитието за 2023 г. е представлението на режисьора Галин Стоев „Хага“ в Народен театър „Иван Вазов“. За него Николай Йорданов споделя: „Този спектакъл доказва, че театърът може да бъде висококачествено произведение на изкуството и същевременно да крещи истината за времето, в което живеем, да ни потапя в епицентъра на световните събития, които отекват със страшна сила и достигат до всички нас.“ Ето и какво пожелаха на театъра през 2024 г. някои от другите критици: Камелия Николова – „Най-после – смелост, неочакваност, ясно заявени позиции!“;Албена Тагарева – „Да продължава да търси нови изразни средства и теми, които вълнуват обществото.“; Асен Терзиев – „Сила, смисъл, откривателство.“; Ина Божидарова – „Бих пожелала да видим по-разнообразна картина на театъра, не толкова като избор на текстове, а по-скоро като театрална стилистика и сценичен език, режисьорски изненади в театралната интерпретация, които да предложат и сериозни художествени резултати.“

Премиерите през януари

            Едно от първите представления за тази година е моноспекакълът на Милко Йовчев „Списък на всички страхотни неща“ от Дънкан Макмилан и Джони Донахю в Театър 199 „Валентин Стойчев“. Текстът е познат на българската публика от представлението на Бойко Кръстанов „Всички страхотни неща“. Драматургията на Дънкан Макмилан придоби голяма известност с пиесата „Дишай“, която имаше изключителен успех на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ под режисурата на Марий Росен, като и в РЦСИ „Топлоцентрала“ под заглавието „Дъх“ с режисьор Петър Дочев.

            Сатиричният театър „Алеко Константинов“ също стартирна новата година с моноспектакъл – „Клуб на пророците“. Под формата на стендъп комедия, актьорът Александър Валериев представя разказ за актьор, който сменя своето поприще с друго, което му е много чуждо, но остава талантлив и запазва човека в себе си. Това е история и за театъра, и за човешките отношения. Това не е пиеса за осмиване на пороците, а за оплакване на добродетелите. Режисирана и написана от Николай Гундеров, пиесата е отличена с наградата „Алеко Константинов“ на Сатиричния театър за 2022 г.

            Драматургът Юрий Дачев поставя в Малък градски театър „Зад канала“ вариации върху едноименната пиеса „Есенна градина“ на Лилиан Хелман от 1951 г. Текстът е един от любимите на авторката и е определен като „парафраза на „Вишнева градина“ от Чехов“. Действието се развива в продължение на една седмица, през септември 1949 г. в лятна къща, в крайбрежен курорт. С напредването на седмицата, героите стават все по-разочаровани от себе си и един от друг. Хелман прави своеобразно изследване на пораженията, разочарованията и намалените очаквания на хората, достигащи средна възраст. За вдъхновение тя черпи спомени от времето си в пансиона на своите лели. Хелман е позната на българската публика с постановката на Бина Харалампиева „Лисичета“ в Народен театър „Иван Вазов“.

            Следващата премиера е върху пиесата „Племе“ от Нина Рейн. Текстът за първи път се поставя от актьора и режисьор Зафир Раджаб в Театър „Българска армия“. Едно от любопитните неща за тази постановка е че двама от актьорите – Луизабел Николова  и Симеон Дамянов изучаваха жестов език в продължение на месеци за да изградят своите персонажи. В пиесата се разказва за Били, единственият глух член на семейството. Отгледан в блестящо изградената система на своите родители, Били остава невидим. Всички около него сякаш са забравили неговата неспособност да чува, но също така не отчитат факта, че и чувства. През целия си живот е бил уж човекът, с когото всеки трябва да се съобразява, но накрая се получава точно обратното. Най-болезненото е, че самите му родители и най-вече баща му не искат да приемат факта, че този човек е глух и просто има нуждата да бъде част от нещо, от тях. Тук е моментът да се запитаме кой всъщност не чува?! След всяка дума да задаваш въпроса „Какво?“ и отсреща да не получаваш отговор, непрекъснато да се бориш да се впишеш, но без успех означава, че просто никой не те чува. Били се превръща в призрак, без който племето не може да съществува. Големият обрат идва, когато Били се запознава с момиче – оглушаващо. Тя му показва, че е значим. Екосистемата е разрушена, има вредител в красивата градина, в която измежду всички цъфнали цветя стои по един огромен бурен.

            През януари на сцената на РЦСИ Топлоцентрала се повиха две любопитни заглавия. Първото от които е отново моноспектакъл. Напоследък голяма част от театралите прибягват именно към тази форма. Стигам до извода, че сякаш имат нуждата чрез театъра да извадят нещо много дълбоко скрито в тях и да го излеят пред публиката. Доста често темите, за които се говори в тези представленя не са просто една изповед, а едно всеобщо обвързване. Отчитане на проблем, с който всички се борим. Представлението „Другите“ от Теодора Георгиева, с участието на Радост Кожухарова разказва за живота, който водим, и който е определен от невидими граници, наложени от обществото и социалните стандарти. Моделите на поведение, налагани от обществото, често ни насочват към уеднаквяване, докато инфлуенсърите и социалните мрежи стандартизират не само външния ни вид, но и начина, по който мислим.

            Следващият спектакъл е „И всички животни крещят: И това заглавие вече не може да спаси света“, интерпретация на Марий Росен, която режисьорът определя като „апокалиптична церемония“. Автор на  пиесата „И всички животни крещят“ е Томас Кьок, който я определя като „реквием-манифест на изчезването“. В нея той възвръща гласа на изчезналите животински видове за да изпеят своята лебедова песен и арията на един възможен свят без хората.

            Преминавайки през любопитният старт на новата година, преминаваме към неговото продължение с:

Премиерите през февруари

            През февруари 2024 г., на Голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ ще се представи премиерата на „Моби Дик“ – спектакъл по едноименния роман на Херман Мелвил, създаден от режисьора Диана Добрева. Автор на адаптацията за сцена е Александър Секулов. Спектакълът изследва дълбините на човешкото съществуване, представяйки бялата сянка на необяснимото, което преследва и от което се бяга. В епичния свят на Диана Добрева, легендарният кит става символ на страха от времето, копнежа по вечното и търсенето на абсолютното. Актьорският състав на сцената на Народния театър обещава голямо и звездно изживяване, в което участват Христо Петков, Владимир Пенев, Ненчо Костов, Пламен Димов, Стелиан Радев, Димитър Николов, Явор Вълканов, Асен Данков, Павлин Петрунов, Кире Гьоревски, Калоян Трифонов, Снежина Петрова, Жорета Николова, Александра Василева, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова, Албена Ставрева, Елена Иванова, Мартина Пенева, Жаклин Даскалова, Боян Челебиев/ Никола Сарджев.

            За разлика от миналия месец, в който преобладаваха моноспектаклите, през февруари ще се появят няколко мащабни представления. Споменах вече едно от тях, следващото е в Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора – „Красива птичка с цвят зелен“ с режисьор Анастасия Събева. Оперно-театралния спектакъл по пиесата на Карло Гоци е съвместна продукция на драматияния театър и операта в Стара Загора. Участват Иван Калошев, Георги Георгиев, Яна Божанин, Цветомир Черкезов, Борче Манев, Елена Азалова, Борислав Веженов, Ванина Йорданова, Красимир Ненков, Симона Тодорова, Димитър Митев, Тони Тончева, както и солисти на Държавна опера Стара Загора – Иван Кабамитов (баритон), Борис Тасков (тенор), Ивайло Янев (солист балет), Емилия Джурова (сопран), заедно с камерен оркестър, хор и балет на Държавна опера Стара Загора.

            Габровският драматичен театър „Рачо Стоянов“ се подготвя да представи своя нов и завладяващ спектакъл „Портретът на Дориан Грей“, базиран на известния роман на Оскар Уайлд. Театралният проект е дело на режисьора Веселка Кунчева и сценографа Мариета Голомехова. Драматизацията на романа е резултат от съвместната работа на Полина Христова и самата Веселка Кунчева. Представлението е резултат от творческо ателие, вдъхновено от романа на Оскар Уайлд, на тема „Да изгубиш себе си”, проведено през юли 2023 година. Участват Благовест Мицев Цвети Пеняшки Димо Димов възложени на талантливи изпълнители като Мелин Ердинч, Таня Йоргова, Надежда Петкова, Атанас Димитров – Фози, Александър Андреев, Виолина Доцева, Адриана Димова, Дилян Николов, Добринка Тоцева, Магдалена Славчева и Поля Йорданова.

            Следващите две постановки са в Драматичен театър „Н.О.Масалитинов“, Пловдив. Първата от тях е поставена от младият режисьор Елица Йовчева – „Ръкомахане в Спокáн“ от Мартин Макдона. В представлението участват Добрин Досев, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова, Емануел Кабанга.

            Режисьорът Стайко Мурджев, от своя страна, продължава търсенията си в Шекспировия свят с спектакълът „Ромео и Жулиета“. След като преди няколко години, отното в Пловдив, той постави „Укротяване на оперничавата“, използвайки циркови елементи, то сега се опитваме да си представим какво може да има на сцената. Това е една многоочаквана премиера, чиято мащабност събира актьорите Симеон Алексиев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Мариана Йотова, Ивайло Христов, Ивана Папазова, Спартак Панталеев, Елеонора Иванова, Стилиян Стоянов, Константин Еленков, Борис Кръстев, Елена Кабасакалова, Алексей Кожухаров, Мартин Раков, Красимир Василев, Ивана Крумова, Павел Сапунджиев, Георги Шуманов, Стефан Саръивáнов, Златко Шарков, Николай Колев.