Саймън Ръсел Бийл с премиера на сцената и на литературния фронт
През септември тази година излезе от печат първата книга на един от най-обичаните и международно признати британски театрални актьори – Саймън Ръсел Бийл. Озаглавена „Великолепно творение: Да играеш Шекспир и други истории“ (A Piece of Work: Playing Shakespeare and Other Stories), тя е своеобразен мемоарен текст, в който актьорът разказва за работата си с Шекспировите пиеси, подхода си към тях, търсенето на връзки между личните му преживявания и тези на персонажите, в които се превъплъщава. Заглавието препраща към репликата на Хамлет „Човекът! Какво великолепно творение е той!“ (в превод на Валери Петров).
Саймън Ръсел Бийл в „Трилогията Леман“ от Стефано Масини, режисьор Сам Мендес, Национален театър, Лондон, 2018, фотограф Mark Douet
Многоликият актьор, чиито превъплъщения се отличават с емоционална дълбочина, интелектуална многопластовост, проникновена сила, но и деликатност, е дълбоко свързан с Шекспировото творчество. Ръсел Бийл е роден през 1961 г. в Малайзия, където баща му служи като военен лекар. Завършва английска филология с отличие в Кеймбридж, но от малък играе в училищни пиеси; това се оказва истинското му призвание, а едно детско превъплъщение в ролята на Дездемона поставя началото на любовта му към Шекспир. Започва кариерата си в Кралската Шекспирова компания, но и извън нея продължава да работи с Барда от Стратфорд. През годините той изиграва почти всички знакови роли – Хамлет, Ричард III, Яго, Ариел и Просперо в „Бурята“, Макбет, Касий в „Юлий Цезар“, Бенедикт в „Много шум за нищо“, Крал Лир, Тимон Атински и много други.
„Великолепно творение“ не е първото издание, в което Саймън Ръсел Бийл рефлектира върху работата си. През 2011 г. е публикувана книгата на Марк Лайпахер „Да хванеш светлината “ (Catching the light), която представя творческото партньорство на актьора и режисьора Сам Мендес чрез техните прочити на емблематичния автор, в която двамата разкриват разнообразни аспекти от работния си процес, и множество архивни материали. Бийл и Мендес си сътрудничат в продължение на две десетилетия – резултатът са шест постановки по Шекспир и две по Чехов, както за Кралската Шекспирова компания, така и за Националния театър в Лондон. В първата си авторска книга обаче, обичаният актьор показва, че и досега е изкушен от историята и теорията на театъра. Той смело навлиза в театроведската територия, без, разбира се, да отрича, че разсъжденията му принадлежат на изпълнителя-практик. Неслучайно Александър Ларман от „Гардиън“ описва книгата като „интелигентна и дълбокомислена като неговата призната работа на сцената“, а Корделия Дженкинс от „Файненшъл таймс“ открива голямо достойнство в това, че Ръсел Бийл умело съчетава автобиографията със сериозен, макар и дълбоко емоционален и субективен, анализ на Шекспировото творчество. Актьорът споделя какви житейски преживявания са повлияли върху изгражданетo на някои от важните за него роли – например, смъртта на майка му е оставила отпечатък върху неговия Хамлет, а за лудостта на Крал Лир той е черпил вдъхновение от за съжаление твърде истинската трагедия на знаменития режисьор Питър Хол, който в последните години от живота си се бори с деменцията. Също така, Ръсел Бийл търси и нова, дълбоко лична и артистична, гледна точка към самия Шекспир – какво го е вдъхновявало, дали е изпитвал ревност и дали е страдал от безсъние, как текстовете му отразяват взаимоотношенията с актьорите, с които е работил…
Разбира се, творческата дейност на Ръсел Бийл далеч не се ограничава със Шекспир. Особено успешен е в Чеховите драми – едно от ранните му превъплъщения е в ролята на Константин в „Чайка“; следват вуйчо Ваньо и Лопахин във „Вишнева градина“. Сред по-новите му изяви са ролята му в „Трилогията Леман“, от Стефано Масини, в постановка на Сам Мендес през 2018 г. (представена и на Бродуей), и тази на Йохан Себастиан Бах в световната премиера на новата пиеса на Нина Рейн „Бах и синове“, под режисурата на Никълъс Хайтнър през 2021 г. Въпреки че предимно работи на сцената, Ръсел Бийл е познат на по-широката публика и от кино- и телевизионния екран, като там най-новата му изява е участието му в сериала „Къщата на дракона“ на HBO.
И този сезон почитателите му могат да го видят в донякъде класическо, макар и не Шекспирово амплоа – в ролята на известния британски поет и класически филолог Алфред Едуард Хаусман. Премиерата на продукцията на театър „Хампстед“ по пиесата на Том Стопард „Изобретяването на любовта“ (The Invention of Love) ще е в началото на декември и ще може да се гледа до последната седмица на януари. Режисьор е Бланш Макинтайър. Както може да се очаква, името на Ръсел Бийл на афиша е гаранция, че спектакълът вече е почти разпродаден. Пиесата на Том Стопард, в типичния за прочутия драматург стил на интелектуален хумор, философски поглед и интертекстуални препратки, разказва историята на А.Е. Хаусман, която започва след смъртта му. Той е мъртъв, но след преминаването на реката Стикс се озовава в Оксфорд във времето на младостта си. Влизайки в диалог с различни персонажи от своето време, но и със самия себе си, той отново преживява академичните дебати, срещите и разделите с приятели и несподелената любов. Всъщност това не е първата среща на Ръсел Бийл с текст на Стопард. Oще през 1996 г. той играе в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, а почти десетилетие по-късно се изявява и в главната роля в „Акробати“ (Jumpers). В един разговор с театралния критик на вестник „Гардиън“ Лин Гарднър в далечната вече 2000 г. актьорът споделя, че мечтае Том Стопард да напише роля за него. Макар че „Изобретяването на любовта“ (играна за първи път през 1997 г.) все още не сбъдва точно мечтата му, тя е смятана за една от най-добрите драми на Стопард и е естествена среда, в която Бийл да разгърне таланта си.
Саймън Ръсел Бийл е номиниран многократно за различни отличия. Носител е на три награди „Оливие“, награда „Тони“, две награди „БАФТА“ (за телевизионни филми) и редица други. Получил е почетни докторати от няколко британски университета, бил е и гост-преподавател в колежа Сейнт Катрин в Оксфорд, а заслугите му към британското изкуство му носят почетно рицарско звание през 2019 г. Не на последно място обаче, една също голяма заслуга е, че комбинирайки талант с недотам „съвършена“ физика (не един коментар за неговия Хамлет, изигран преди малко повече от две десетилетия, бе шеговито свързан с необичайно закръгления и не особено строен датски принц), Саймън Ръсел Бийл е сред актьорите, които успяват да разбият клишето за външния вид на Шекспировия трагически персонаж. А постиженията му на пишещ човек обещават да са също толкова впечатляващи колкото и тези на играещ.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23