Отвъд повърхността в изкуството на диалога
ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
„Дишай“
от Дънкан Макмилан
Режисьор Марий Росен, превод Радослав Петкашев, костюми Ванина Цандева
Участват Бойко Кръстанов и Елена Телбис
Премиера 27 октомври, 2022 г., ТР Сфумато
„Дишай“ от Дънкан Макмилан на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ е минималистичен, дълбоко личен и поглъщащ разказ за приемането на себе си и на другия в една любовна връзка. Пиесата е построена върху непрестанно общуване и размяна на реплики между мъжа и жената в съзвучно за съвременния живот забързано темпо. Те изобразяват клишето за съвременната интелигентна двойка – намираща се в постоянни противоречия, но и намираща комфорта помежду си чрез тях. Постоянно спорещи, изразяващи хуманистични тези, те се колебаят да предприемат сякаш невъзможната крачка и свръхотговорност – да създадат заедно нов живот и да прибавят към планетата още един непосилен въглероден преразход – чрез отглеждането на дете. Колкото сериозно, толкова и хумористично и наивно звучат аргументите им „за“ и „против“. Именно в загрижеността за природата е сякаш маскирана тяхната нерешителност и вътрешно колебание, в което прозира младежка неувереност и място за до-узряване, път, който те заедно извървяват в концентрирания и пълен с динамични обрати свят на пиесата.
Целият тон на „Дишай“ е на ръба между сериозното и ироничното, между истината и шегата, и този нюанс е умело уловен от екипа на представлението.
Елена Телбис в „Дишай“ от Дънкан Макмилан, режисьор Марий Росен, ТР Сфумато, 2022, фотограф Александър Станишев
Елена Телбис е интензивна и неуморима в своите монолози, безпогрешно следвайки рационалната и емоционална логика на своя персонаж. Нейната задача е нелека и би могла да се обобщи в построяването на живото противоречие между мозъка и сърцето, като есенцията на нейната роля. Актрисата пресъздава този конфликт прецизно и органично, с точна интуиция и отдаденост. Персонажът ѝ е мощен двигател на действието, произвеждащ нови нюанси на модерната женственост и линии на нейното пропадане в десетките смислови разклонения, доводи, аргументи и обяснения по въпросите за планетата, връзката и ценността на новия живот. Като че ли тя е авторът на живота, на решенията в него – тя носи отговорността и тялото на възможния нов живот, както и на страданието, когато той е загубен. През съсредоточено следване на логиките във вербална си аргументация, актрисата пресъздава динамиката на непрестанните рикошети в емоционалните подводни камъни в историята, като приковава зрителското внимание в своите ускорени трансформации.
Бойко Кръстанов в „Дишай“ от Дънкан Макмилан, режисьор Марий Росен, ТР Сфумато, 2022, фотограф Александър Станишев
Сценичният ѝ партньор, Бойко Кръстанов, е и нейният контрапункт, намиращ се в една уравновесяваща позиция на добре изиграно спокойствие. В хода на пиесата неговата резонираща функция всъщност прикрива дълбоко незнание и незрялост – което и той признава в точните моменти с автентична, човешка уязвимост. Искреността и неподправеното желание да разбере, да помогне и да подкрепи жената до себе си, се преплитат с по-момчешка, по-детска чиста мечтателност, чувство за хумор и доброта. В по-голямата част от пиесата неговата роля е тази на активния слушател, но с точността и премереността на реакциите си актьорът не нарушава своята концентрация и това личи силно в моментите, в които изповядва своята истина – лишена от интелектуализация и е изпълнена с оптимистична вяра в силата на човека да продължи своя път.
Тук е моментът да се заяви безпогрешността и на двамата актьори в разбирането на психологията на техните персонажи. Това разбиране е видимо и се долавя в кохерентността на техните изпълнения. Чрез него Елена Телбис и Бойко Кръстанов стигат до възможно най-високата точка на убедителност, автентичност и т.нар. органично актьорско присъствие. Силата на въплъщенията им завършва в интелектуалното и емоционално вникване в смисъла на пиесата, което те предават. Вероятно това едно от най-ценните качества на това толкова добре темперирано представление – колкото и да са интензивни емоциите им, те не повишават тон повече от необходимото. Отделят повече време на тишината в себе си, на паузите и по този начин текстът резонира в съзнанието на зрителя в своята най-чиста форма.
Разбира се, този резултат е усилие на колаборативния подход на режисьора Марий Росен, който за пореден път доказва своето умение да работи с необикновена проникновеност в разкриването на сложната природа на постоянно променящите се нюанси в човешките отношения. В представление без нота музика, на сцена без елемент от сценография, с един „беден театър“, макар и не по Гротовски, екипът влага едновременно дълбочина и разбираемост, с точната диагноза на всичко – от значенията в текста, така и на човека днес.
Представление, което те уверява в силата на театъра и думите.
На добър час на „Дишай“ в следващите срещи с публиката!