Хората и прекрасният нов свят
МИХАИЛ ТАЗЕВ
Доверявайки се на науката можем да достигнем до заключението, че човекът не е нищо повече от съвкупност на елементарни частици. Отделни атоми, клетки, които не изпитват емоции и чувства, не познават любовта и омразата, а единствената им задача е да взаимодействат помежду си като химически елементи. Мишел Уелбек успява да пренесе това взаимодействие между хората в романа си „Елементарните частици“, издаден през 1998 г., дали без да подозира или с абсолютно ясната мисъл, че тридесет години по-късно светът ще бъде все по-близо до тази му антиутопична и нехуманна идея. С характерния си почерк Уелбек създава усещане за безпомощност в героите си, усещане за неспособност и непълноценно удовлетворение на Аз-а, който е поставен в ситуация на безизходен конфликт не само със света на около, но и със самия себе си.
„Елементарните частици“ по едноименния роман на Мишел Уелбек, драматизация и режисура Крис Шарков, Народен театър, 2024, фотограф Александър Богдан Томпсън
Романът проследява историята на братята Брюно и Мишел, деца на хипарка, чиито животи постепенно започват да се превръщат в пасивно пътуване, безучастно присъствие сред другите. В детството си Брюно е малтретиран от съучениците си, по-късно по ирония на съдбата работи като преподавател в същото училище, разведен и обречен на това да не познава любовта, а Мишел е интровертен учен, определян като гений, отговорен за откритието, което позволява възпроизвеждане без сексуален акт и любов – клонирането. След краткото въведение в предисторията на двамата братя Уелбек продължава сюжета с отчаяните им опити да се справят със задачата живот, да намерят уравнение, валидно за тяхното щастие. Мишел преследва кариерните си цели и съвсем случайно среща детската си любов Анабел, а Брюно като неуспешен писател намира утеха в по-възрастната от него сексуална маниачка Кристияне. Все по-отчетливо започва да се забелязва пропастта между човека и действителността. Във всеки следващ етап от живота на двамата братя, тези сложно изградените личности от прости елементарни частици, все по-трудно намират начин да бъдат хора, да усещат, да чувстват, да удовлетворят желанията си. От тук насетне – добре дошли в прекрасния нов свят, точно както би ни приветствал английският писател и философ Олдъс Хъкси.
Свят създаден от хората, но не за тях. Свят, в който те присъстват като странични наблюдатели, зрители на творение, към което не изпитват никакви симпатии. Парадоксалното отблъскване на човека от неговата реалност е темата на Уелбек, която все по-натрапчиво присъства и в ежедневието ни.
Сцена от спектакъла, фотограф Александър Богдан Томпсън
Представлението на режисьора Крис Шарков повежда към бъдещето още в самото начало посредством композиционната рамка на клонингите и тяхното въведение. Пространството, в което се развива действието, дело на сценографа Никола Тороманов, олицетворява сложните взаимоотношенията между двата свята. На преден план е кръглата пейка, наподобяваща химични елементи, в дълбочината на сцената, в двата края се намират апартаментите на двамата братя, а по средата – три стъклени цилиндъра, в които се помещават “хората“ на бъдещето. Зад тях в неоново осветление свети надписът „Brave New World“, а отпред е ситуиран басейн, който малко по-късно ще бъде напълнен с цветни детски топчета с размера на топчета за тенис. Това решение допринася за усещането, че наблюдаваме едно прекалено стерилизирано общество. Подредена реалност, в която подобно на технологиите, човеците не допускат грешки, лишени са от щастие и не съумяват да превъзмогнат егото си, за да имат възможността да обичат истински.
До голяма степен за това спомага и режисьорското решение в драматизацията да се запази формата на разговорите в трето лице от романа, в която персонажите говорят за себе си и околните като разказвачи. По този начин остават като вътрешни коментатори на случващото се. Екипът е успял да пресъздаде невъзможното надделяване на човека в собственото му ежедневие, запазвайки характерното за Уелбек усещане за немощ.
Неспособността на Брюно, изпълняван от актьора Мартин Димитров, да комуникира с противоположния пол е пресъздадена като толкова нелепо поведение, че предизвиква смях. За Мишел, изпълняван от актьора Димитър Николов, който е изцяло отстранен от заобикалящата го действителност, е по-практично да създаде свой нов свят, където ще се чувства по-удобно и хората ще са минало. До голяма степен през него е пречупен и трагизмът на Анабел, изпълнявана от актрисата Жаклин Даскалова. Нейната искрена любов остава като невидимо проявление за Мишел. Човекът, пред когото можеш да се сринеш, не знае как да ти помогне и не разбира необходимостта ти от любов – този трагизъм преминава през тялото на актрисата като електричество, като създава усещането за унищожение на хуманното в треперещото ѝ като лист тяло. Двойката на Кристияне, изпълнявана от актрисата Теодора Духовникова, и Брюно свежда отношенията си до животинското, сексуално изразяване на привързаност, което по много фин начин доразвива започнатата от Брюно налудничаво-комична линия в представлението. Сцената със смъртта на Кристияне е изключително метафорична и красива. Теодора Духовникова се гмурва в цветния басейн и изчезва, а персонажът на Мартин Димитров започва безпощадно да разхвърля малките топчета, които подскачат като атоми по пода, в опит да я спаси от удавяне. Докато смъртта на Анабел е повод Мишел да се влюби в нея като създава неин клонинг. Изключително добро е актьорско изпълнение на Жаклин Даскалова, която успява да изгради образа на роботизирано женско тяло по стресиращо добър начин. Позицията на ръцете ѝ, безчувственият ѝ поглед, повтарящите се движения – професионално изпълнение, което постави света на бъдещето в сюжета пред този на човека достоверно. В крайна сметка промяната остави мъжете да са заобиколени от роботизирани, невъзможни за възпроизвеждане женски екземпляри, които обикалят с нелепи движения пространствата и създават усещане за пълнота. Прекрасният нов свят е факт.
„Елементарните частици“ на Крис Шарков успява да пресъздаде антиутопията на Уелбек по вълнуващ начин. Темите от бъдещето са овладени в смисъла на съвременното им влияние и не преливат в сюрреалистична измислица, така че да породят усещане за бутафория. Актьорският състав заедно със сценографията пресъздават онова чувство за неудобство у човека, който трудно си намира място, който не иска да бъде тук и сега, но не знае къде да отиде. И точно както авторът завършва нечовешкия си роман, така представлението пренася посланието му на сцената и бива посветено на човеците.
„Елементарните частици“
по едноименния роман на Мишел Уелбек
Превод Красимир Петров, драматизация и режисура Крис Шарков, сценография и костюми Никола Тороманов, музика Емилиян Гацов-Елби, мултимедия Ралица Георгиева.
Участват Теодора Духовникова, Жаклин Даскалова, Димитър Николов, Мартин Димитров, Елена Иванова, Славена Зайкова и Дарина Радева.
Народен театър „Иван Вазов, премиера 21 и 26 април 2024 г.
Съвместна публикация с Литературен вестник, бр. 17, 1-7.05.2024, 8