Театрални награди ИКАР за 50-ти път

              Тази година на 27 март – Световния ден на театъра, Съюзът на артистите в България връчи Националните театрални награди ИКАР за 50-ти път. На стилна церемония в Народния театър с известната статуетка бяха отличени за своите постижения артисти в 23 категории. ИКАР’ 2024 за водеща мъжка роля отиде при Пенко Господинов за изпълнението му на Иполит Матвеевич Воробянинов в „Седемте стола“ по Илф и Петров, режисьор Дамян Тенев, Драматичен театър – Ловеч, а за водеща женска роля – при Весела Бабинова за Анджела в „Пистолет в торнадо“ от Лорън Гъндърсън в режисьорската интерпретация на Васил Дуев-Тайг. ИКАР’ 2024 за изключителен принос към българския театър получи Мария Каварджикова. 

Юн Фосе

Послание от Юн Фосе по повод 27 март – Световния ден на театъра

             По наложила се традиция за Световния ден на театъра една емблематична за сценичното изкуство личност отправя своето послание към цялата театрална общност. Този път това беше норвежкият писател, драматург и преводач ЮН ФОСЕ (р. 1959), носител на Нобелова награда за литература за 2023 г. В навечерието на празника беше разпространено неговото тържествено слово, което публикуваме по-долу:

              Изкуството е мир

              Всеки човек е уникален и същевременно е като всеки друг човек. Нашият видим, външен вид е различен от този на всички останали, разбира се, но във всеки един от нас има и нещо, което принадлежи само на конкретния човек – което е самият той. Можем да наречем това нещо негов дух или душа. Или друго, можем да решим изобщо да не го обозначаваме с думи, просто да го оставим на мира. Но докато всички сме различни един от друг, ние всички също така си приличаме. Хората от всяка част на света са фундаментално подобни, без значение какъв език говорим, какъв цвят на кожата имаме, какъв е цветът на косата ни. Това може да е нещо като парадокс: че сме напълно еднакви и в същото време съвършено различни. Може би човек е вътрешно парадоксален, в нашето свързване на тялото и душата – ние обхващаме и двете – най-земното, осезаемо съществуване и заедно с това – нещо, което надхвърля материалното, което надхвърля земните граници. Изкуството, доброто изкуство, успява по своя чудесен начин да съчетае напълно уникалното с универсалното. Позволява ни да възприемем различното, може да се каже – чуждото, като универсално. По този начин изкуството прекрачва границите между езици, географски региони, държави. Обединява не само индивидуалните качества на всеки, но също така, в друг смисъл, индивидуалните характеристики на всяка група хора, например на всяка нация. Изкуството прави това не чрез изравняване на различията и подравняване на всичко, а напротив, показвайки ни какво е различно от нас, какво е непознато или чуждоземно. Всяко добро изкуство съдържа точно това: нещо чуждо, нещо, което не можем да разберем напълно и все пак в същото време разбираме по някакъв начин. То съдържа мистерия, така да се каже. Нещо, което ни очарова и по този начин ни тласка отвъд нашите граници, създавайки трансценденталността, която всяко изкуство трябва едновременно да съдържа в себе си и към която да ни води. Аз не познавам по-добър начин за обединяване на противоположностите. Това е точно обратният подход от този на насилствените конфликти, които виждаме твърде често в света, които се отдават на разрушителното изкушение да се унищожи всичко чуждо, всичко уникално и различно, често чрез използване на най-нечовешките изобретения, които технологията ни е предоставила. В света има тероризъм. Има война. Защото хората имат животински страна, водена от инстинкта да се изживее другото, чуждото, като заплаха за собственото съществуване, а не като завладяваща мистерия. Ето как уникалността – разликите, които всички можем да видим – изчезват, оставяйки след себе си еднаквост, където всичко различно е заплаха, която трябва да бъде изкоренена. Каквото е разглеждано отвън като разлика, например в религията или политическата идеология, се превръща в нещо, което трябва да бъде победено и унищожено. Войната е битката срещу това, което се крие дълбоко във всички нас: уникалността. И това също е битка срещу изкуството, срещу това, което се крие дълбоко във всяко изкуство. Тук говоря за изкуството като цяло, не за театъра или за писането на пиеси в частност, но това е така, както вече споменах, защото цялото добро изкуство, дълбоко в себе си, се върти около едно и също нещо: вземане на всичко уникално и напълно специфичен и превръщането му в нещо универсално. Обединяване на конкретното с универсалното, като то бива изразено художествено: без да елиминира спецификата му, но напротив – подчертавайки тази специфика, оставяйки чуждото и непознатото да блесне ясно през нея. Войната и изкуството са противоположности, точно както войната и мирът са противоположности – толкова е просто.

              Изкуството е мир.

Национални театрални награди ИКАР‘2024

Празничната церемония по връчването на Театралните награди ИКАР’ 2024 започна още пред Народния театър, фотограф Светослав Караджов

              По установена традиция на Световния ден на театъра Съюзът на артистите в България (САБ) връчи Националните театрални награди ИКАР‘2024. Тази година това беше тяхното 50-то юбилейно раздаване. На стилна церемония в Народния театър с известната статуетка бяха отличени за своите постижения артисти в 23 категории. Водещи на празничния спектакъл бяха младите актьори Стилиян Радев и Катрин Ганчева, които направиха елегантно шоу, умело съчетавайки на сцената артистични, музикални и импровизационни умения. Акцент в програмата беше и изпълнението на дамския етно хор „Вакари“.

НАГРАДИТЕ:          

ДЕБЮТ

КАЛОЯН ЖЕЛЕВ за Кристофър в „Странна случка с куче през нощта“ по романа на Марк Хадън,  сценична адаптация Саймън Стивънс, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“– Русе

ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ

ПЕНКО ГОСПОДИНОВ за Иполит Матвеевич Воробянинов в „Седемте стола“ по Иля Илф и Евгений Петров, реж. Дамян Тенев, Драматичен театър – Ловеч

ИКАР’ 2024 за водеща мъжка роля отиде при Пенко Господинов за изпълнението му на Иполит Матвеевич Воробянинов в „Седемте стола“ по Илф и Петров, режисьор Дамян Тенев, Драматичен театър – Ловеч, фотограф Светослав Караджов

ВОДЕЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

ВЕСЕЛА БАБИНОВА за Анджела в „Пистолет в торнадо“ от Лорън Гъндърсън, реж. Васил Дуев-Тайг, „BREAK A LEG”, „ Théatro отсам канала“

ИКАР’ 2024  за водеща женска роля получи Весела Бабинова за Анджела в „Пистолет в торнадо“ от Лорън Гъндърсън в режисьорската интерпретация на Васил Дуев-Тайг, фотограф Светослав Караджов

ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ

ВЪЛЧО ЯНЕВ за Дядото във „Всичките наши тела“ по Георги Господинов, реж. Мартин Киселов, Драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол

ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА за Библиотекарката, Медицинска сестра и Персефона в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, реж. Боян Крачолов, Народен театър „Иван Вазов“

РЕЖИСУРА

БОЯН КРАЧОЛОВ за „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, Народен театър „Иван Вазов“

СЦЕНОГРАФИЯ

БОРИС ДАЛЧЕВ (сценография), КЪНЧО КАСАБОВ (костюми) за „Хага“ от Саша Денисова, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“   

МАЙСТОРСКО ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ

„МЕТАМОРФОЗИ“ по Овидий, сценична адаптация Мери Цимерман, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград 

АВТОРСКА МУЗИКА

МИЛЕН АПОСТОЛОВ за „Преображението“ по Франц Кафка, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград

ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ
излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите

„БОТУШЪТ“ от Лило Петров

КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ
излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите

„БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР 1945 – 1989“ сборник студии, автори: Румяна Николова, Ани Топалджикова, Ромео Попилиев, Камелия Николова, Николай Йорданов, Албена Тагарева, Петър Денчев, Зорница Каменова,  изд. Фондация „Хомо луденс“, 2023

ПОСТИЖЕНИЕ В КУКЛЕНОТО ИЗКУСТВО
излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство и комисия в състав: проф. Васил Рокоманов (сценограф), Димитър Димитров (актьор, режисьор), Мая Димитрова (актриса, режисьор)

НАТАЛИЯ ГОЧЕВА за сценографиите на „Ясен и Омая“ от Петя Миладинова (по мотиви от приказката „Неродена мома“), реж. Ивайло Марков, Държавен куклен театър – Русе; „Пепеляшка“ по Шарл Перо, постановка Боньо Лунгов, режисура и хореография Константин Каракостов, Столичен куклен театър; „Студеното сърце“ по Вилхелм Хауф, реж. Тодор Вълов, Общински куклен театър – Благоевград   

КУКЛЕН СПЕКТАКЪЛ
излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство

 „ТАЙНАТА НА ЛЕНХЕН“ по Михаел Енде, драматизация и реж. Елица Петкова, Държавен куклен театър – Стара Загора

СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС
излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства и комисия в състав: д-р Ангелина Георгиева (театрален и танцов критик и изследовател), доц. д-р Анна Пампулова (хореограф и университетски преподавател), Мила Искренова (хореограф, танцов критик и преподавател), Марион Дърова (хореограф и изпълнител, Член на УС на ГСИИ) и Стефан Прохоров (режисьор и драматург)

ГАЛИНА БОРИСОВА В ПАРТНЬОРСТВО С ТЕОДОРА ПОПОВА за „ЕСМЕРАЛДА И РАЙМОНДА“– Галина Борисова, Теодора Попова, РЦСИ Топлоцентрала

ДУБЛАЖ
излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа

ПРИ ЖЕНИТЕ

МИЛИЦА ГЛАДНИШКА за Урсула в ,,Малката русалка“

ПРИ МЪЖЕТЕ

ВАСИЛ БИНЕВ за Казъм в ,,Златно момче“

НАГРАДА ИКАР 2024 ЗА НАЙ-ДОБЪР СПЕКТАКЪЛ:

„ХАГА“ от Саша Денисова, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

НАГРАДА НА АКТ-УНИМА
за значим принос в развитието на българското куклено изкуство се присъжда на

ПРОФ. ВАСИЛ РОКОМАНОВ

НАГРАДА ИКАР 2024 ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

се присъжда на ДОЦ. Д-Р БИЛЯНА ТОМОВА

НАГРАДА ИКАР 2024 ЗА ЧЕСТ И ДОСТОЙНСТВО

се присъжда на ВЕЧЕСЛАВ ПАРАПАНОВ

НАГРАДА ИКАР 2024 ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРИНОС КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР 

се присъжда на МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА

ИКАР’2024 за изключителен принос към българския театър получи Мария Каварджикова, фотограф Светослав Караджов

Всички награди вижте на: https://uba.bg/nagradi-2024/

ЧЕСТИТО НА НАГРАДЕНИТЕ!