„Списание за танц“ с водеща тема „Стойността на танца“
Преди няколко месеца, през май, излезе шести брой на годишното специализирано издание за балет, съвременен танц и танцова култура „Списание за танц“. Представя го неговата главна редакторка АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА:
Всяка година „Списание за танц“ се стреми да извлече от случващото се в света на танца тема, за която забелязваме, че има необходимост да се говори, да се разгледа по-обстойно, и през която можем да разберем по-добре протичащи процеси в танцовото изкуство и култура и различни техни аспекти.
А днес танцът достига до нас под множество форми – под бляскавия вид на телевизионно шоу или като спортно състезание. Той все повече се практикува като средство за социализиране и себеизразяване в бурно развиващата се градска танцова култура. От друга страна, балетните трупи са обител на танцовата традиция, еталон за майсторство и виртуозност, които им придават престиж. А съвременните артисти развиват новите форми в танца, но остават в непрекъсната борба за достигане до пространства за работа и изява, за привличане на публика, която пък често се чувства неподготвена за възприемане на техните представления.
В тази разнородна картина решихме да поставим въпроса за стойността на танца като изкуство и социална практика – а това означава да разгледаме как се възприема значимостта на танца днес, какво е специфичното за това изкуство като форма на труд, като начин на създаване, като възприятия, които провокира, като ценности, с които се свързва, като политики и ресурси, които изисква.
В рубриката „Тема на броя“ потърсихме позиции, идващи от различни страни. На първо място е, разбира се, позицията на артиста. Американската танцьорка Криса Паркинсон, която ръководи към момента магистърска програма за нови изпълнителски практики към Университета за изкуства в Стокхолм, коментира принципите на разпределяне на стойността на труда в танца между физическата работа на танцьора и интелектуалната работа на хореографа и поставя въпроса на какво се дължи това, че концепцията се остойностява повече от физическото изпълнение. Тя обръща внимание, че в редица съвременни подходи танцьорът също действа като автор и изтъква различни аспекти на танцуването и на възприемането на танц, които му придават специално място в съвременната култура.
Танцът е форма на труд, която изисква максимално физическо и психическо отдаване, които често се заплащат на висока цена, със силна болка и напрежение. Йенс Рихард Гирсдорф, ръководител на департамент по танц в университет „Конкордия“ в Монреал, споделя своите разсъждения за необходимостта от промяна на парадигмата в обучението по танц и танцовия тренинг и тяхното основаване на педагогика на грижата. Тя отдава значение на доброто физическо и ментално състояние при изграждането на безспорни технически умения. В текста ясно се проследява как тази нова парадигма отразява и ценностите на развитите съвременни общества – грижа за менталното здраве, фокусиране на обучението върху изграждане на цялостни, устойчиви и самоосъзнати личности, приобщаване в сферата на изкуството на хора с различни физически възможности. В рубриката „Акценти“ Мила Искренова, от своя страна, набляга на значението на техническата подготовка на танцьорите и откроява нейните основни компоненти.
В темата на броя се акцентира върху културната стойност на танца и затова са включвани позиции, идващи от институционализираните механизми за нейното определяне. Освен образованието това са критиката, цялата система от структури и финансиращи фондове, както и фестивалите.
За спецификите на танцовата критика Пламен Харманджиев разговаря със Санджой Рой, един от най-активните и известни британски критици, който редовно пише за Гардиън, редактор е на международна онлайн медия за танц и е ментор на редица програми по танцова критика, която в епохата на интернет, като всичко останало, преминава през големи трансформации.
Успяхме да осигурим интервю с Маделине Ритер, много влиятелна фигура на танцовата сцена в Германия, със значителна роля във формирането на културните политики към съвременния танц в страната. То показва колко е важно в тяхното създаване да участват хора от самото танцово поле, за да се намират устойчиви решения за неговите потребности и да се отчитат аргументите за неговата стойност, идващи именно от страна на професионалната общност, а не единствено от страна на външни експерти, политически фигури и администрация.
За ролята на международните фестивали за развитието на съвременния танц и на неговите публики в Европа разказва Керстин Шрот, артистична директорка на фестивала Moving in November в Хелзинки, с много богат опит във фестивалния и продукционния мениджмънт. Нейният фестивал впечатлява със специалната грижа към елемента на домакинството, с готовността за поемане на риск и предоставяне на условия за диалог между артисти и зрители. С нея разговарям именно за това как международните фестивали могат да функционират по-пълноценно за артистичната общност и местните публики.
Елизабет Зайкова направи пространен разговор с немската танцова артистка Катрин Дойферт от дуото „дойферт&плишке“ за социалната стойност на танца. В него става въпрос за една все по-разпространяваща се тенденция с наченки и в България утвърдени артисти да напускат културните метрополии и да се установяват в малки населени места. Така правят и „дойферт&плишке“ – едни от знаковите лица на европейската експериментална танцова сцена от последните 20 години.
Ива Саид, арабски филолог и добър познавач на арабската култура, ни среща с хореографите Езат Исмаил от Египет и Анас Абунахла от Йордания. Те ни разказват за свят, в който свободата да танцуваш не е даденост и те се борят за нейното отстояване.
Останалите рубрики на списанието отразяват многообразието на света на танца през открояване на актуални събития в него и личности, които са привлекли вниманието върху себе си през изминалата година. В рубриката „Танцова култура“ Цветана Георгиева разказва историята една от най-успешните двойки в спорните танци – Емили и Деян Влайкови, както и на Даниел Денев, вицешампион на България, с голям успех в различни телевизионни танцови формати в страната и чужбина. Статията хвърля светлина върху невероятния труд и артистичност, които стоят зад спортните танци, и как днес те могат да надскачат границите си и от спортната танцова арена да се стигне до съвременната сцена.
В рубриката „Акценти“ се обръща внимание на случващото се по върховете на балетния свят в различни страни. Започваме с разказ за големите балетни институции в Русия и поголовната смяна на техните ръководства след инвазията в Украйна. В период, в който в България се основават различни балетни конкурси, за да запълнят празнината, надяваме се временна, от закриването на Варненския балетен конкурс, Светлана Димитрова представя златния стандарт на най-престижното за момента подобно събитие – „Наградата на Лозана“ (Prix de Lausanne).
През 2023 г. танцовата награда „Импулс“ за трупа на годината беше определена за балетната трупа на Пловдивската опера. По този повод Мария Русанова разговаря с нейната ръководителка Мариана Крънчева за художествените ѝ цели и предизвикателствата пред развитието на трупата днес.
Разбира се, говорим и за актуалните проблеми на съвременната танцова сцена и решенията, които Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към Съюза на артистите в България се стреми да разработи. Според статията на Радослав Чичев най-сериозният проблем е липсата на достатъчно пространства за работа и представяне.
Списанието е обърнато и към миналото на танцовото изкуство и неговата памет. В този брой отбелязваме 100-годишнината от рождението на Богдан Ковачев, признат за един от най-ярките хореографи на българската сцена от втората половина на 20. век. Миналата година ни напусна Ичко Лазаров, двигател на основаването на балет „Арабеск“. След основаването на трупата той заминава да работи във Франция и Германия. За пътя на големия балетист и неговата международна кариера разказвам на базата на разговор с неговата съпруга Галина Лазарова.
В рубриката „Профили“ отбелязваме 65-годишнината на балетиста Ясен Вълчанов и навлизаме в творческия свят на съвременната танцова артистка Яница Атанасова, за която последните години бяха особено активни и успешни.
През лятото на 2023 г. проведохме анкета сред читателите на списанието, в която ги попитахме какви теми биха искали да видят по неговите страници. Драматургията на танца и творческата лаборатория на утвърдени артисти бяха сред желанията, които съумяваме да включим в настоящия брой с христоматийни и най-нови текстове на водещи драматурзи в европейската сцена като Мариане Ван Керковен, Ги Кулс и Йерун Петерс.
В броя могат да се прочетат и рецензии за актуални балетни и танцови спектакли. И това са само част от темите в 120-те страници, посветени на танца.
Тази година те се разширяват и с по-активно онлайн присъствие. На dancemag.eu могат да се открият разширени версии на част от материалите в списанието. Единствено онлайн публикация е статията „(Не)достъпно“ на културния мениджър Атанас Маев, в която той обсъжда условията, които правят (не)възможно разпространението на независими танцови продукции в страната. В статията той цитира социологическо проучване от миналата година, според което 52% от пълнолетното население на страната не са посетили нито едно културно събитие през 2022 г., а танцът спада към групата на най-малко популярните изкуства. Актуално изследване от май т.г. за 2023 г. не показва изменения в тази картина. Затова е нужно да се говори повече за стойността на танца – за да се повиши неговото обществено признание и разбиране.
АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
„Списание за танц“ e инициирано от фестивал „Антистатик” в рамките на европейския проект Life Long Burning – Futures Lost and Found (LLB3), финансиран от Програма „Творческа Европа“ на ЕС. Реализира се от „Брейн Стор Проджект“ и „Номад Денс Академи България“ с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столичната община.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23