ОТКРОВЕНИЕ В БАРА НА ЮДА

ЕЛЕНА АНГЕЛОВА

Сериозен и смел. Меланхоличен и шеговит. Балансиращ между загадка и откровеност. Така бих описала новия моноспектакъл на Христо Мутафчиев по пиесата на Теа Денолюбова, „Боже мой“ в Народния театър. Категорично запомнящ се театрален опит да се вникне в природата на човешкото – резултатът е поезия от противоречия, преведена на разбираем език, пълна с референции за ерудита, но и увлекателна за редовия театрален зрител.

Предишният моноспектакъл на Христо Мутафчиев по пиесата на Стефан Цанев „Плач на ангел“ беше един безспорен успех, както за драматурга, така и за актьора, и това постижение не е лесно да се надгради. Но, за щастие, настоящата премиера с новия български текст за театър от Теа Денолюбова, предлага нова, различна ситуация, макар и със същия постановъчен екип – режисьор Стоян Радев, моноспектакъл на Христо Мутафчев. Като тема, като театрален език, като изразни средства „Боже мой“ е съвършено друг диалог с публиката, който обаче провокира вечно актуалния въпрос, познат и от „Плач на ангел“ – през изповедта на актьора от сцената – каква е душевността на съвременния човек; какви са вечните въпроси, които го вълнуват, терзаят, разпалват волята му за живот.

Разибра се, в „Боже мой“ отговорите са различни. Тук е моментът е да се отбележи и дългосрочната колаборация между драматург и актьор. Пиесата „Боже мой“ е сякаш написана конкретно за интерпретиращия я актьор, с дълбоко познаване за неговата природа, като едно метафорично продължение на сборника от разговори с Христо Мутафчиев, „Черно на бяло” от Теа Денолюбова, изд. Колибри, от 2019 г.

Още с влизането си в Камерната зала в Народния театър, зрителите на първо място са изненадани от разположението на публиката. Разпределени по маси, обърнати към подиум, на който е разположен актьора, с истински бар в дъното на сцената, те виждат персонажа на Христо Мутафчиев като един от тях, също заемащ ролята на посетител на  този необикновен бар.

Действието се развива в бара на Юда, а споменатият главен персонаж на ръба между пиянството и откровението, се оказва не кой да е, а самият Христос: интригуващ избор, който веднага въвежда религиозна символика в разказа. Изборът на сцена, свързана по същество с предателство, създава богат фон за разгръщащите се размишления. Това фино намигване към библейския разказ, където Юда е известен с това, че предава Христос с целувка, добавя слоеве от значения към пиесата, а барът се превръща в метафорично пространство за изследване на темите за лоялността и любовта, предателството и сложността на човешките взаимоотношения; в своеобразен микрокосмос на морални дилеми и избори.

Христос, в ироничната интерпретация на Христо Мутафчиев, изправя зрителите пред етични въпроси без цензура, откроявайки границите между правилно и грешно, задълбочавайки се в концепцията за прошката и приемането с жизнеутвърждаващ хумор.

Но отвъд религиозните конотации, в пиесата Христос в бара на Юда се превръща в метафора за човешкото съществуване. Той отразява сложната природа на човека и човечеството, в което индивидите се борят със собствените си вътрешни конфликти. Обстановката е приобщаваща, предполагайки, че подобно на библейските герои, всеки има свой собствен метафоричен „бар/църква“, където се изправя пред лични предизвикателства и търси изкупление.

Построена като монолог с реторични въпроси към публиката, пиесата провокира разсъждения върху изборите и вярванията на всеки човек. Религиозната символика не се ограничава до разказа, а се простира до споделеното преживяване между актьорите и публиката. Театралното пространство се превръща в символична арена за колективна интроспекция, насърчавайки зрителите да преосмислят собствените си роли в продължаващия театър на живота.

Едно от забележителните постановъчни решения е позиционирането на публиката в много по-близък диалог с актьора, изобразяващ Христос. Това решение засилва интимността на театралното изживяване, разрушавайки традиционната бариера между сцена и публиката. Близостта позволява по-дълбока връзка, позволявайки на публиката да съпреживее иронията и мъдростта на Христос на лично ниво. Този избор не само ангажира публиката емоционално, но също така я подтиква да разсъждава върху собствените си вярвания и перспективи, като размива границите между зрител и участник.

Драматургията е изградена на колажен принцип – от размишления за живота, през цитати от велики писатели и личности, дори и от мелодии от песни, които самия актьор запява за кратко. Тази еклектична комбинация допринася за богат разказ, отразяващ сложността на човешкия опит. Използването на цитати добавя интелектуална дълбочина, черпейки от мъдростта на различни източници за изследване на дълбоки теми. Включването и на цитати от песни, изпети накратко от актьора, добавят музикално измерение, предизвиквайки емоции, които надхвърлят езика и резонират на друго ниво. Така този постмодерен спектакъл-колаж създава мозайка от различни значения, които, когато резонират във въображението на зрителя, заедно рисуват ярка и провокираща мисли картина на сложността на живота.

„Боже мой“
от Теа Денолюбова
Моноспектакъл на Христо Мутафчиев
Сценичен вариант и постановка Стоян Радев
Художник Елица Георгиева
Премиера 18.11.2023, Народен театър „Иван Вазов“