На 1 юни започна 34-то издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Варненската публика и българските и международните гости, изпълнили голямата зала на театъра, аплодираха тържественото откриване и впечатляващия спектакъл „Малката Англия“ на Народния театър, с който стартира фестивалът. Наситената програма продължи с официална пресконференция (на 2 юни) и следващите представления и събития от афиша на форума. Сред ключовите спектакли в програмата са „Евридика“ на Театър „Българска армия“, „Слон в стаята“ и „Последната нощ на Сократ“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“, „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на Театър „София“, „Велика“ на Малък градски театър „Зад канала“, „Албион“ на Младежкия театър „Николай Бинев“, както и международните участия „Бурята“ на унгарския Театър „Арон Тамаши“ от Румъния под режисурата на Виктор Бодо , „Опиянение и гняв“ на немския медиен и пърформанс колектив LIGNA (Германия), „Илюзии“ на Галин Стоев и Компания “СПУНК“ (Франция).
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
РЕЦЕНЗИИ
Работѝ върху себе си.
Наскоро представеният в София, в рамките на 18-ото издание на фестивала „Антистатик“, соло пърформанс Work Body, преведен като „Работническо тяло“, на австрийския хореограф, изпълнител, активист и теоретик Михаел Турински, поставя някои от най-невралгичните въпроси за положението на съвременната работническа класа в неолиберализма, за статута на труда и за начина, по който тялото на трудещия се съществува в т.нар. общество на спектакъла. В теорията за обществото на спектакъла, развита от Ги Дебор, това е един свят, в който непосредственият живот постепенно бива изместен от образи, медийни символи, стоки и публични роли; свят, в който реалността все по-малко се преживява пряко и все повече се наблюдава и консумира в различни режими на репродукция, а дори и на имитация.
ДЕБАТИ
Дискусия за съвременните театрални проекции на трагическото
На 8 юни се състоя традиционната теоретична дискусия в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тази година тя беше на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“. В изключително интересния дебат за трагическото и съвременния театър, за актуалните интерпретации на класически трагедии, включени в афиша на фестивала и за проявите на трагическото в новите театрални форми взеха участие проф. Марвин Карлсън, проф. Савас Пацалидис, проф. Юн Чеул Ким, режисьорите Явор Гърдев, Стоян Радев, Стайко Мурджев и Боян Иванов, проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Нели Горанова, д-р Албева Тагарева и д-р Ина Божидарова. Модератор на дискусията беше проф. Камелия Николова.
СЦЕНАрт
платформа за
театър и дебати
Бързо и динамично отразява, рецензира и изследва случващото се в българското театрално пространство днес в целия му спектър и разнообразие.
Предлага територия, на която да се обменят идеи и опит, да се представят и защитават различни гледни точки, да се води професионален диалог по актуалните въпроси на българския театър днес и на изпълнителските изкуства в локален и глобален мащаб.
Поставя като свой основен фокус навременното и високопрофесионално коментиране от театроведи, театрални критици и театрални практици на спектакли и събития на субсидираните театри и независимата сцена както в столицата, така и в страната.
Провежда дебати по съществени теми и въпроси на театъра и обществото, както и на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес.
Предоставя професионално подбрана информация и коментар за значими премиери, спектакли и театрални събития на европейските и световните сцени.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Главен редактор
НОВИНИ
ТЕОРИЯ
ИНТЕРВЮТА
ИСТОРИЯ НА ТЕАТЪРА
През границите на културите
Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.
