Нина Димитрова и „Тортила флет“: Театърът, който неизбежно се случва.
Джон Стайнбек започва своя роман „Тортила флет“ по следния начин: „Това е историята на Дани, приятелите на Дани и къщата на Дани. Тая история разказва как тия три неща станаха едно…“ Копродукцията на театър 199 „Валентин Стойчев“ и театър „Кредо“ успя да поведе своите зрители към тази чудна история, като за пореден път Нина Димитрова демонстрира изключителна прецизност в работата си с текст, сценично пространство и актьори. Тя притежава онова рядко срещано качество на режисьор, който не просто поставя една пиеса, а създава свят – пулсиращ, дишащ, готов да приеме всеки, който има смелостта да се потопи в него.
„Тортила флет“ по едноименния роман на Джон Стойнбек, сценична адаптация и режисура Нина Димитрова, копродукция на Театър 199 и Театър „Кредо“, 2024; фотограф Иван Дончев
В театралния пейзаж от време на време се появяват и такива явления – честни, смели и изключително красиви, но не заради пищната си сценография, костюми или мултимедия, а заради огромната любов и разбиране към човека. Вярвам, че подобни събития в изкуството притежават силата да променят към по-добро.
Тези така трудно откриваеми театрални бижута успяват да избистрят погледа ти и да хванат с нежност ръцете ти, за да те поведат към светове, които не можеш да срещнеш отблизо всеки ден.
Спектакълът „Тортила флет“ запознава публиката с една очарователна хайка, опиянени от живота в целия му блясък, скитници. Думичката „скитници“ успява да създаде определени образи в съзнанието на всеки човек, но обикновено те носят със себе си негативно отношение и резервираност. В случая обаче нашите скитници са много повече от хора, които нямат свои собствени имоти, вещи, пари или семейство, защото се сдобиват с цели две къщи – къщите на Дани.
Сцена от спектакъла
Както пише самият Стайнбек в своя предговор: „ …би било добре да се запише целият цикъл разкази, така че, когато бъдещите учени слушат легендите, да не могат да казват, както казват за крал Артур, за Роланд или за Робин Худ: „Тоя Дани изобщо не е съществувал, нито са съществували приятелите на Дани, нито някаква къща на Дани. Дани е бог, с който са олицетворявали природата, а неговите приятели са първични символи на вятъра, небето и слънцето.“
Слава Богу, историята на Дани бива записана по брилянтен начин, а сценичната реализация на Нина Димитрова и актьорската игра на Венцеслав Димитров създават точно този Дани, който описва и авторът, отново по брилянтен начин.
Времето, в което съществуваме днес е заставило много хора да определят стойността си чрез различни притежания, което превръща образа на този така вдъхновен и искащ мечтател в една необходимост и напомняне към онези простички, но изключително важни ценности, които са способни да осмислят времето ни на този свят. В ежедневието си прекалено често виждаме как „успехът“ се измерва със статус, а спектакли като този ни призовават да си припомним какво всъщност означава да бъдеш човек — уязвим, смешен, обичащ и свободен. Винаги свободен.
За спектакли като „Тортила флет“ се пише и говори изключително трудно, тъй като неговата най-голяма сила се крие именно в енергията, извираща на талази от сцената. В рамките на 2 часа и 30 минути всеки един зрител в салона на театъра получи шанса да мечтае – смело, безрасъдно и безотговорно, но тези мечти не съдържаха в себе си нови дрехи, коли или каквито и да е материални блага, а леещо се вино, жажда за живот и желание за бунт.
Удоволствие е да виждаш актьори, които горят на сцената, а в случая – Денис Хаят (Пайлън), Венцеслав Димитров (Дани), Живко Джуранов (Пирата и Тито Ралф), Тодор Лазаров (Пабло Санчес), Ангел Калев (Големия Джо Портаджи и кучето на Пирата) и Ивелин Николов (Джизъс Мария Коркоран и Сержанта) драснаха кибритената клечка на всяка малка искра, пламък и пожар, през които човек е способен да премине в своя жизнен път.
Сценографията в „Тортила флет“ не предлага един готов свят, а предоставя възможност за сътворението на хиляди такива. Актьорите извайват отделни пространства, в които едновременно цари хармония и разруха, защото самите те са строители на своите мечти. Зад всяка една щайга на сцената се крие възможността за трансформация. Те не са просто предмети, а участници в действието – променливи, винаги отзивчиви и изцяло подчинени на играта.
Чаровниците от бедняшкия квартал на стария град Монтерей изведоха на преден план истината, че приятелството никога не подлежи на договор, особено във време, което възпитава, че всеки и всичко има своя цена, ала откакто свят светува най-безценното притежание, до което човек е възможно да се докосне е било и винаги ще бъде свободата.
Трудно и сложно се открива тази свобода в ежедневието ни, затрупано от сметки, етикети и пресметливи разбирания към смисъла на съществуването, но тези толкова страшни окови нямат власт над нашите герои.
„Тортила флет“ не е просто спектакъл – той е една покана да излезеш от себе си, за да се върнеш обратно, но малко по-добър. Във време, в което смисълът често се крие зад различни опаковки и лъскави фасади – театърът на Нина Димитрова ни припомня, че домът не е място, а усещане. Приятелите на Дани и самият Дани съществуват – на сцената, в живота, в нас самите и в хората около нас. Именно те ни напомнят, че животът, с всичките му нелепости, болки и чудеса, е винаги красив.
Благодарна съм, че успях да открия лек, за моментите, в които светът се усеща извънредно тежък – една щайга, малко вино, споделен смях и отворено сърце са всичко, от което се нуждаем, за да си припомним какво всъщност означава да бъдеш жив. А театърът не спира да ни го показва отново и отново – по най-простичкия и смислен начин.
ЛОРА ВАНГЕЛОВА
„Тортила флет“
по едноименния роман на Джон Стойнбек, сценична адаптация Нина Димитрова
Постановка Нина Димитрова, сценография Нина Димитрова, Юлияна Войкова-Найман, Мартин Кирилов, костюми Юлияна Войкова-Найман
Участват Денис Хаят, Венцеслав Димитров, Живко Джуранов, Тодор Лазаров, Ангел Калев, Ивелин Николов
Копродукция на Театър 199 и Театър „Кредо“, премиера 28 септември 2024 г.
Съвместна публикация с Литературен вестник
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„